Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sandmannen, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Пясъчния човек
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: шведска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 24.06.2019 г.
Отговорен редактор: Мария Чунчева
Редактор: Райчо Ангелов
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-164-299-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11463
История
- — Добавяне
26
В деня преди делото в Апелативния съд Юна, Сума и Луми отидоха на вечеря в дома на Самуел Мендел. Когато бяха започнали да се хранят, слънцето още грееше през ленените завеси, но вече се беше стъмнило. Ребека запали свещта на масата и духна кибритената клечка. Пламъкът заигра в блестящите й очи и разкри особената форма на една от зениците й. Веднъж тя им беше обяснила, че това състояние се нарича дискория[1] и че за нея не е проблем — и с това око вижда толкова добре, колкото и с другото.
Спокойната вечеря завърши с меден сладкиш. За задължителната молитва накрая Юна беше принуден да вземе назаем от Самуел една от еврейските му молитвени шапчици „кипа“.
Това беше последната му среща със семейството на неговия колега.
После момчетата си поиграха известно време с малката Луми, но след известно време Йошуа се отдаде на любимата си видеоигра, а Рубен изчезна в стаята си, за да свири на кларнет.
Ребека излезе на верандата, за да запали цигара, а Сума отиде да й прави компания с чаша вино.
Юна и Самуел се заеха да раздигат и почистят масата. Но в мига, в който останаха сами, веднага започнаха да говорят за работа и за делото на следващия ден.
— Не възнамерявам да ходя в съда — отсече със сериозен тон Самуел. — Не че се страхувам, но… Не знам, не мога да го обясня… Просто имам чувството, че душата ми се омърсява. Че всяка секунда в повече, която прекарвам в близост до онзи тип, душата ми става все по-мръсна и по-мръсна.
— Убеден съм, че е виновен — рече Юна.
— Но? — изгледа го колегата му.
— Но мисля, че има съучастник.
Самуел въздъхна, сложи мръсните чинии в мивката и рече:
— Разбери, че двамата с теб спряхме сериен убиец! Самотен лунатик, който…
— Той не беше сам до онзи гроб, когато стигнахме там! — прекъсна го Юна.
— Напротив, беше! — възрази Самуел и започна да мие чиниите.
— За серийните убийци не е необичайно да работят с помощници! — не се предаваше Юна.
— Така е, но нищо открито досега не предполага, че Юрек Валтер принадлежи към тази категория престъпници — изтъкна Самуел. — Юна, повярвай ми, ние си свършихме перфектно нашата работа! И това е краят!