Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blue Smoke and Murder, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илвана Гарабедян, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Елизабет Лоуел
Заглавие: Цената на измамата
Преводач: Илвана Иванова Гарабедян
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Йорданка Траянова
ISBN: 978-954-26-0782-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13485
История
- — Добавяне
6.
Блесинг, Аризона
Дванайсети септември, преди обяд
Шерифът Нед Пърсел се облегна силно назад в стола си с висока облегалка, за да се отдалечи от бюрото, и се загледа в тавана.
— Пожарът бе преди близо месец, госпожице Брек. Заключението вече е готово. Вашата пралеля загина при злополука.
— Разбирам — с равен глас се обади Джил. — Но като се има предвид бележката й до мен, както и скорошното изчезване на семейната картина, мисля, че трябва отново да прегледаме случая.
— Госпожице… — Мъжът прехапа устни, за да не каже нещо прибързано, и се загледа през прозореца. Жените от фамилията Брек създаваха само неприятности вече цял век. Опаки и непреклонни. — Ако се погледне реално, Модести вероятно отчасти е виновна за собствената си смърт. Старите дами, които живеят сами, не бива да се опитват да наливат гориво в печка, която вече е запалена.
Джил изпъна гръб на дървения стол от другата страна на шерифското бюро. Наистина й бе дошло до гуша да чува, че жените не бивало да живеят без закрилата и грижите на някой мъж. Това схващане бе една от най-сериозните причини да не поглежда назад, след като бе напуснала Аризона със стипендия за колеж в Калифорния.
— Пралеля ми Модести бе родена в това ранчо — изтъкна Джил. — Цял живот се е оправяла с онази печка. Беше свикнала сама да върши всичко, включително да ремонтира старите машини и да им сипва гориво, да жигосва животните, да сече дърва и да коси сено. Откровено казано, беше ми трудно да повярвам, че се е спънала и е разсипала навсякъде из кухнята пламналото гориво. Но след като намерих бележката и стария сандък, наистина смятам, че целият случай трябва да се разгледа отново.
Пърсел повдигна светлата си каубойска шапка, която бе неразделна част от униформата му, също както широкият кожен колан с пистолета, палката, белезниците и патроните.
Джил изчакваше. Знаеше, че дразни шерифа, но не можеше просто да остави така нещата само защото този човек бе твърдо убеден, че всяка жена, която живее сама, някой ден ще свърши зле.
— Може би Модести просто е имала късмет през всичките тези години — невъзмутимо заяви Пърсел. — Жена като нея не бива да живее сама.
В гърдите на Джил кипяха гняв и тържествуване. Ненавиждаше схващането, че всяка жена е по-безпомощна от който и да било мъж.
— Не съм сигурна, че ви разбирам — каза тя.
Шерифът се наведе напред и се облегна на лакти. Лицето му бе гладко избръснато и изненадващо бледо за човек, който прекарва толкова голяма част от времето си на открито. Устните му бяха тънки и стегнати. Беше с бяла риза в западен стил с перлени копчета, джинси, каубойски ботуши и плетена кожена верижка на врата. Като местен представител на закона, той бе на избираема длъжност и всеки ден се бореше за мандата си, затова се обличаше подобаващо.
— Модести Брек бе истински трън в петата за местните жители — заяви Пърсел. — Парадираше с разбиранията си за живота, които свестните хора тук смятат за обидни. Немалко хора са идвали при мен, за да споделят, че я смятат за некомпетентна и че трябва да има някого, който да я наглежда, особено като се вземе предвид напредналата й възраст.
— Има и такива, които са смятали, че тя се нуждае от повече грижи и като млада — върна му го Джил. — Някои хора просто не могат да приемат факта, че една жена може да предпочете никога да не се омъжва, или още по-зле — да напусне осветен от църквата брачен съюз и да живее сама.
Скулите на шерифа се обагриха в червено.
— Модести Брек бягаше от олтара.
— Никога не се е омъжвала — каза Джил. — Доколкото знам, дори не се е сгодявала.
— Подвеждала е неколцина свестни мъже, карайки ги да повярват, че може да се омъжи за тях.
Джил сдържа езика зад зъбите си. Ако можеше да се вярва на хорските приказки, и бащата на Пърсел бил сред желаещите. Но в крайна сметка Модести така и не бе попаднала на мъж, без когото да не може да живее.
Същото важеше и за Джил.
— Сестрата на Модести, Джъстин, била истинска проститутка и прелюбодейка — мрачно заяви Пърсел. — Джъстин била пияница, която застреляла женения си любовник по време на скандал. Баща ми ги задържал и двамата за неприлично поведение в нетрезво състояние. Любовникът на Джъстин бил добър човек, подведен от една наперена лека жена. Чувствал се толкова засрамен от всичко, че се обесил в килията в нощта, когато ги арестували.
Очите й се разшириха.
— Какво?
— Ако не ми вярвате, ще ви покажа протоколите от арестуването, заедно с взетите отпечатъци и всичко останало. Мъжете от семейство Пърсел са били служители на закона по тези места още преди Аризона да стане щат. Ние се гордеем с работата си.
Джил не знаеше какво да каже. Бе чувала различни намеци, предположения и догадки, но нищо толкова категорично като думите на Пърсел.
— Извънбрачната дъщеря на Джъстин, твоята майка, е бегълка, която се разведе с мъжа си, смени името си отново на Брек и никога повече не влезе в молитвен дом — продължи Пърсел. — Жените Брек са безбожници и носят само беди.
— Живеем в свободна страна — обади се Джил, като се мъчеше безуспешно да запази спокоен тон. — Това включва и правото да не бъдеш религиозен.
Пърсел се намръщи. Той бе от старейшините в мормонската църква. Авторитетът му като шериф се дължеше повече на църквата, отколкото на значката, която бе закопчана за широкия му колан. В окръг Кениън живееха набожни хора, съблюдаващи нормите на благоприличието в една нация, която ставаше все по-разпусната.
— Но църквата не прощава на избягала от дома си жена — изтъкна Джил. — На съгрешилия мъж — да. Но на една жена — никога.
Пърсел изпъна гръб.
— Думи на истинска Брек. Но това е без всякакво значение. Имате копие от смъртния акт и доклада на патолога. Модести Брек се е спънала, пукнала си е черепа при удара в желязната печка, изтървала е тубата с гориво и е причинила пожара, който погълнал старата къща, а после се пренесъл и към хамбара.
За миг в стаята настана тишина, като се изключи тиктакането на големия стенен часовник в ъгъла. Той бе отброявал часовете в кабинета на пазителя на закона още преди Аризона да стане официално един от щатите в Съединените американски щати. И онзи пазител на закона вероятно също е бил Пърсел.
Джил се намръщи. Много жалко, че доста от жителите на провинциалния Запад не са дорасли до разбиранията за държавност в двайсет и първи век.
— Няма мотив, няма причина някой да причини нещо лошо на пралеля ви — каза шерифът и погледна часовника си. — Каквато и обида да са нанесли жените от фамилията Брек на църквата, било е преди много години. В наши дни вярващите не таят толкова силна омраза на религиозна основа. Никой тук не е желал зло на Модести. Никой не се е и сещал за нея, освен когато се появяваше някой случаен човек, който си търси работа, и тогава го пращахме в ранчото.
— Ами картините? — попита Джил.
— Какво картините? Онова писмо, което ми показахте, много ясно заявява, че не струват нищо. Приемете офертата на застрахователите и смятайте, че сте извадили късмет.
— Но защо Модести изведнъж е преместила картините в малката къщичка и ми е оставила бележка, че животът не е толкова сигурен, колкото си мисля?
Пърсел изсумтя.
— Обадих се на един от оценителите, с когото тя се е свързала, приятен млад човек, работещ близо до Солт Лейк Сити. Той направо ми заяви, че картината, която му е изпратила, била фалшификат. Може би Модести е решила, че другите картини са опасни, защото се е опитала да ги представи за нещо ценно. Това е престъпление, както знаете. Измама.
— Но…
— Бих ви посъветвал да го имате предвид, госпожице Брек — прекъсна я шерифът. — Ако се опитате да продадете онези картини като нещо, което те не са, може да си навлечете сериозни неприятности. От криминално естество.
Силните ръце на Джил здраво стиснаха облегалката на стола. Загледа се в шерифа и преброи до десет. До двайсет.
Трийсет.
Пърсел се приведе напред и се усмихна почти грижовно.
— Знам, че е трудно да се приеме смъртта, особено от много образована млада жена като вас. Искам само да разберете, че в този случай съм действал напълно добросъвестно. Ако не смятах, че смъртта на Модести е злополука, щях да разследвам случая с всички разрешени от закона средства.
— Но сте уверен, че смъртта й е случайна.
— Аз, както и началникът на пожарната, патологът и всички останали, запознати с фактите. Модести Брек беше една упорита старица, която твърдо бе решила да живее сама. Освен това знаем, че силите все повече я напускаха. Замисляли ли сте се, че може да е преместила картините и документите в малката къща, а после съвсем съзнателно да е отнела живота си, за да не се налага насила да я преместят от ранчото за собственото й добро?
Полазиха я хладни тръпки.
— Да не би да намеквате, че Модести е искала да умре?
Пърсел сви рамене.
— Като взема под внимание казаното от вас, самоубийството е също толкова възможна версия, колкото и случайната злополука. Ако настоявате, мога да започна разследването наново. Но това определено ще възпрепятства получаването на застраховката живот. Тъй като вие сте получателят, това е нещо, за което трябва да се замислите.
На Джил й бяха нужни няколко секунди мълчание, докато овладее гнева си.
Пърсел бе олицетворение на всичко онова, което жените от фамилията Брек мразеха в мормонския запад. Ако искаше да получи отговори на въпросите си, явно трябваше да ги потърси сама.
Отново си спомни за визитката, която Джо Фароу й бе дал, но после отхвърли идеята. Никой не я преследваше. Единствената опасност, която я грозеше, бе да изтърве нервите си и да нападне служителя на закона.
— Много ви благодаря за отделеното време, шерифе. Няма да ви безпокоя повече.