Елизабет Лоуел
Цената на измамата (70)

70.

Лас Вегас

Шестнайсети септември, 19:30 ч.

Също като Зак, Джил бе току-що изкъпана, носеше чисто нови дрехи, включително и бельо, и се чувстваше като добре изтъркан зеленчук. Освен ако устройствата не бяха по-малки от всичко, за което бяха чували в „Сейнт Килда“, в момента двамата нямаха микрофони по себе си.

Никъде.

Бяха оставили всичко в апартамента, където служител от охраната на хотела в момента претърсваше за скрити подслушвателни устройства. Новите, стриктно проверени дрехи, както и щателното претърсване на багажа им бяха подарък от Шейн Танънхил, който ужасно мразеше всякакви устройства, които не бяха част от собствената му система за охрана на казиното.

— Гладна ли си? — попита Зак, докато разсеяно масажираше тила на Джил, а двамата седяха един до друг в мекото сепаре и оглеждаха луксозния ресторант.

„Златното руно“ разполагаше с един петзвезден и три четиризвездни ресторанта. Истински кулинарен рай. А вечерята днес бе за сметка на „Сейнт Килда“.

Значи само най-доброто.

Джил го погледна косо.

— Гладна съм. Ти в менюто ли си?

Той се усмихна.

— Ти си. За десерт.

Тя се усмихна и се опита да не мисли колко забавно бе общото им къпане. Игриво настроеният Зак бе зашеметяващ.

Една красиво и стилно облечена жена спря до масата им.

— Здравейте, аз съм Лиа Мейтлънд. Господин Танънхил ме помоли да ви предам съобщение. Мога ли да седна за малко при вас?

Джил махна с ръка към отсрещната страна на сепарето, която бе празна, тъй като двамата със Зак седяха плътно един до друг.

— Благодаря. — Лиа се настани в сепарето и продължи да говори дискретно. — Апартаментът ви е чист. Дрехите ви — също. Както и брезентовата торба и раницата. Както подозирахте, сателитният телефон в чантичката за кръста има монтирано проследяващо и подслушвателно устройство.

Джил примигна. Кой е подозирал? Погледна към Зак. Той гледаше Лиа.

— Двете устройства вероятно са вградени в батерията — продължи тя, — но тъй като ни казахте само да установим наличието, без да неутрализираме устройствата, оставих телефона непокътнат. Проследяващото устройство излъчва сигнал на честота, която всеки може да улови. Подслушвателят се активира гласово. Опитахме се да го проследим, но е маскиран. Ако имаме достатъчно време, можем да проникнем през защитата му. Ако ние не се справим, Шейн Танънхил ще успее.

— Не е нужно — каза Зак. — Сами ще се справим.

Лиа кимна.

— Ще имате ли нужда от още нещо?

— Бих помолил да предадете това съобщение на „Сейнт Килда“ по същия кодиран канал, който са използвали те, за да се свържат с вас — каза Зак.

— Разбира се.

— И благодарете на господин Танънхил от наше име — добави Джил.

Лиа кимна, измъкна се от сепарето и изчезна.

— Какво те накара да заподозреш, че сателитният ми телефон се подслушва? — тихо попита Джил.

— Чудех се дали е така, преди отпечатъците да бъдат покрити — отвърна Зак и се приведе към нея. — След това бях сигурен.

— Защо?

— Летателните планове показват на кое летище сме кацнали, но някой ни откри в дома на Фрост.

— Споменали ли сме името му, докато бяхме в самолета за Таос? — попита тя.

— Не. Аз бях замислен, а ти беше сърдита. Не говорихме много.

— Но някой е узнал за отпечатъците съвсем навреме, за да ги прикрие върху картините на семейство Дънстан.

Зак кимна.

— Единственият начин някой да ми сложи микрофон е, ако знае, че именно аз ще бъда натоварен с тази операция. Никой не го знаеше предварително, включително и аз самият.

— Бил си в почивка.

— Да. Някой може да е предал „Сейнт Килда“ и да е сложил подслушвател в телефона ми — продължи Зак, — но не бих заложил много на това. Фароу е изключително внимателен, когато наема някого на работа. Стийл е още по-стриктен. Всички, които работят за „Сейнт Килда“, минават през такива проверки, които гарантират запазването на тайна. Индивидуални проверки се извършват редовно и на произволен принцип.

— Затова си решил, че вероятно подслушват мен — каза Джил.

— Да, но изобщо не можех да си представя как или къде са монтирали устройството. Ти си отишла в ранчото направо от реката, а после — в Мескит.

— Бланчърд — горчиво заключи тя. — Докато бях в хотела, бях оставила сателитния си телефон в колата, пъхнат под седалката до шофьорската.

— Това беше следващият ми въпрос — дали сателитният ти телефон някога е бил на уязвимо място.

— И сега какво? — попита тя.

— Ще хапнем прилично за първи път, откакто се срещнахме.

— Но… — започна тя.

— И ще поговорим за възможните варианти.

Зак се надяваше да измислят такъв, който не включва излагането на риск на живота на Джил, но се съмняваше да се получи.

Телефонът й бе единствената им връзка с онзи, който бе застрелял Фрост.