Елизабет Лоуел
Цената на измамата (61)

61.

Блесинг, Аризона

Шестнайсети септември, 14:33 ч.

Кашоните бяха покрити с червеникавокафява пустинна прах, която се бе наслоявала в течение на години. Въпреки вида им обаче, съдържанието им бе в прилично състояние, досиетата бяха наредени по дата и име. Понякога папките бяха разделени по отдели, след това — по дата, и накрая — по име. Друг път — според вида на престъплението. А имаше и случаи, които бяха подредени по някаква лична система на архивиране, която нямаше смисъл за никой друг.

След поредица от опити и грешки, основани на различни комбинации от име, дата и отдел, Джил най-сетне изрови полицейските доклади и съдебните улики за всичките десет криминални дела, които бяха разследвани в годината, в която Джъстин Брек бе решила да стреля по Томас Дънстан.

— Намерих ги — обади се Джил и кихна.

— Наздраве — каза Зак. — Какво намери?

— „Щатът срещу Джъстин Брек“. — Тя размаха картонената папка и се помъчи да потисне ново кихане. — Тук вентилацията е по-лоша, отколкото в някое мазе.

Бръкна в чантичката на кръста си и порови вътре, докато измъкне доста омачкана стара кърпичка.

Зак пое папката, докато тя си издуха носа. Отдалечи се за малко, тръсна папката в бедрото си, за да падне част от прахоляка, и отново й подаде всичко.

— За твоето семейство се отнася, значи папката е твоя — каза той.

Джил развърза връвчицата, която държеше папката затворена. Когато връзките се разделиха, тя разгърна кориците и набързо прегледа съдържанието, за да намери листовете с отпечатъци.

Не й отне много време.

— Е, бог да благослови добросъвестния ни шериф — възкликна тя и измъкна два картонени листа.

Зак се сдържа и не ги грабна от ръцете й.

— Джъстин Мередит Брек и Томас Лангли Дънстан — прочете тя. — Арестувани за неприлично поведение в нетрезво състояние, както и за други провинения. И, да, имаме отпечатъци от палците!

Подаде картоните на Зак. Горната половина на всеки лист представляваше бланка, в която се попълваше името, годините, рождената дата, датата на ареста и всички други данни, които бяха нужни за официалните документи при арестуването. Долната половина бе разделена на табличка с пет квадратчета в колонка и два реда.

Всяко квадратче в таблицата бе маркирано с петно от черно мастило.

Зак взе картоните с отпечатъците и ги повдигна така, че светлината от тясното прозорче на мазето да пада върху тях.

— Няколко точки за отбора на добрите.

— Можеш ли да ги използваш?

— О, да. Задръж картоните, докато ги снимам.

— И двата ли?

— Преди случаят да стигне до съда — поясни Зак, — бих искал да се застраховам срещу възраженията, че това може да са нечии фермерски — или пък на любовницата — лепкави ръце, оставили отпечатък върху картините.

— Основателно съмнение?

— Не съвсем — каза той и извади от задния си джоб фотоапарат, — но кой казва, че хората, особено съдебните заседатели, се ръководят от разума си? Само си помисли за О Джей Симпсън.

— Предпочитам да не мисля за него, благодаря. Искаш да държа картоните ли?

— Да. Ела тук. Ще използвам режима за снимане отблизо и възможно най-естественото осветление.

— Защо са ни снимки? — попита тя. — Мислех, че „Сейнт Килда“ ще изпрати някого със съдебна заповед да вземе оригиналите.

— Приеми го като застраховка срещу пожар.

Вратата се отвори и влезе шериф Пърсел.

— За какъв пожар говорите?

— Само отбелязвах колко лесно могат да изгорят старите книжа — каза Зак.

— Затова имаме надпис „Пушенето забранено“. — Пърсел пристъпи от крак на крак и погледна папката, която Джил стискаше в ръце. — Виждам, че сте разгадали системата на архивиране.

Не и благодарение на теб — мрачно си помисли тя, — нито пък на огнедишащия дракон на рецепцията.

— Има си своите особености — каза тя на глас, — но успяхме да ги разгадаем.

— Какво ще правите с тези документи? — попита шерифът.

— Снимаме ги. — Гласът на Зак бе любезен и делови.

Пърсел се намръщи.

— Не споменахте нищо за снимки.

— Не искахме да задвижваме цялата сложна процедура за изискване на пълно копие на досието — каза Зак. — Вашите хора си имат по-важни задачи от това да се ровят в старите папки заради нас. Не се тревожете, много внимаваме с оригиналите.

— На първия етаж има копирна машина за общо ползване. Струва десет цента на лист — каза шерифът.

— Благодаря за предложението — отвърна Зак, — но по-бързо ще се справим с цифровия апарат, а и така има по-малка опасност от повреда за оригиналите.

Пърсел ги наблюдава мълчаливо няколко минути.

— Ще ми кажете ли за какво е всичко това?

— Опасявам се, че това е свързано с поверителна информация — спокойно отвърна Зак, — а в момента нямаме основание да смятаме, че вие сте свързан по някакъв начин с разследването на този случай. — Той се обърна към Джил. — Дай само основните документи, скъпа. Винаги можем да се върнем, ако има нужда.

— Няма проблем, захарче — обади се тя и разгъна документите, които бе подбрала върху прашните кашони. — Само основните неща и нищо излишно.

Пърсел понечи да каже нещо, после сви рамене и излезе.

— Би ли могла да изпънеш добре това писмо? — помоли Зак. — Ръкописните документи са трудни за снимане.

Джил се приближи до него, внимателно изпъна и задържа стар лист хартия, а после изчака, докато той не й каза да го обърне. Помагайки си взаимно, успяха да снимат документите в папката. После оставиха всичко вътре, снимаха мястото на папката в кашона, както и датите от външната страна на кашона.

Застраховка срещу пожар.