Елизабет Лоуел
Цената на измамата (53)

53.

Холивуд

Шестнайсети септември, 8 ч.

— Точно така — каза Скор в телефонната слушалка. — Шестте транспортни каси са на пепел, както и всичко, което беше вътре в тях.

— Продължавай да ги следиш все пак.

Скор положи огромни усилия да овладее темперамента си. Не можеше да понася следенето, спането на пресекулки и нервните клиенти.

— Колко време? — попита той през стиснати зъби.

— Докато мине търгът.

— Парите са твои.

— Не го забравяй.

Той само погледна слушалката, която вече бе безмълвна, и я затръшна с отвращение върху поставката.

— Ей, шефе — обади се някой от другата страна на заключената врата на кабинета му.

Скор натисна копчето за отключване.

— Влизай.

— Изглеждаш като смъртта — отбеляза Ейми на влизане. Метна куп листа с разпечатки на бюрото му.

Трябва да уволня устатата кучка.

— Старая се — сопнато й отвърна той.

Но не и колкото Ейми. Днес косата й бе розова със сребристи кичури.

Скор се помъчи да не обръща внимание. Беше свикнал с пиърсинга и различните метални халки, които носеше на болезнени на вид места, но непрекъснато променящите се цветове на косата й още го стряскаха. Беше все едно да работиш с хамелеон.

— Цяла нощ будувах заради един клиент. — Потърка парещите го очи и се помъчи да не потръпне от болка. Десният му бицепс сякаш бе дамгосан. Нищо не пареше толкова силно, колкото ужилването на куршум.

Ще ми се този търг да беше минал вече. Не съм се наспивал както трябва, откакто проклетите картинки се появиха в интернет.

Посочи към разпечатките.

— Има ли нещо?

— Нещата ужасно се объркаха на мястото, където е подслушвателят. Чуват се сирени, викове, нещо, което много приличаше на изстрели.

Скор прикри прозявката си.

— Така ли? Някой да е пострадал?

— Там или е много студено, или някой на име Фрост^[1] е ранен сериозно. Името се споменава често.

— Хм. Мъртъв ли е?

Ейми не си направи труда да скрие прозявката си.

— Последния път, когато чух да го споменават, жената тъкмо се връщаше от болницата. Фрост беше стабилизиран, но под пълна упойка. Всичко е в разпечатката.

Скор прелисти с лявата си ръка няколко страници.

— Изглежда, устройството успява да улови повече информация, отколкото преди.

— Да. Сигурно са извадили телефона от торбата или каквото там е било увито около него. Но е на периоди. Жената не си носи телефона като моден аксесоар. — Ейми отново се прозя. — О, споменават нещо за проследяване.

Ръката на Скор замръзна за миг, после продължи да прелиства разпечатките.

— Кой?

— Не знаят. Или ако подозират някого, не са го споменавали близо до подслушвателя. Говореха само колко било лесно да се добере човек до летателните планове и дали на колата им под наем не е сложено някакво проследяващо устройство, понеже Ню Мексико е много близо до онзи страхотен гараж за крадени автомобили южно от границата.

Скор прочете тази част от данните, намръщи се, прочете я отново и реши, че Ейми е права. Засега на обекта не му се бе случило нищо, което да може да бъде обяснено единствено с факта, че някой използваше подслушвателно устройство срещу него.

— Добре — каза той.

— Това значи ли, че мога да си взема почивен ден?

— Ще ти кажа, след като говоря с клиента.

— По дяволите.

— Можеше да е и по-зле — отвърна й Скор.

— Колко точно?

— Можеше да си търсиш работа в някое пътуващо цирково шоу.