Елизабет Лоуел
Цената на измамата (49)

49.

Таос

Шестнайсети септември, 1:11 ч.

Зак бе нахлузил джинсите си и вече тичаше към вратата на къщата за гости още преди да осъзнае напълно какво го е събудило.

— Зак? — обади се Джил с пресипнал от съня глас.

— Остани тук — нареди той на път към вратата. — Изстрели.

Откъм предния двор се носеха тревожните звуци на алармата на колата.

Зак затвори плътно вратата на къщата за гости и хукна бос през двора към голямата къща. Оръжието му беше там, където трябваше да бъде и той — в стаята за гости на горния етаж.

Входната врата бе отворена. Фрост лежеше на пода и в светлината на лампите червенееше локва кръв. Голям револвер лежеше на няколко сантиметра от дясната му ръка.

Огънят гореше буйно насред алеята и поглъщаше колата, като придаваше на всичко в заградения с кирпичени стени двор зловещ вид.

Един куршум звънна при удара в металната камбанка само на десетина сантиметра от главата на Зак.

Заглушител.

Зак угаси светлините в коридора и се просна на пода редом с Фрост. С едната си ръка опипа за пулс.

Учестен, но все пак го има.

Взе пистолета на Фрост, хвана го здраво с две ръце и се прицели в сянката на мъжа, който бе замрял за миг върху кирпичената ограда.

Тъмният метал в ръката на непознатия отразяваше пламъците.

Звукът от пистолета на Фрост проехтя втори път, а след това и трети, взривявайки нощната тишина. Револверът даваше силен откат в ръцете на Зак, но той го очакваше. Фрост винаги бе казвал, че ако оръжието не рита като муле, значи е за жени.

Чу се рязък вик, ругатня и сянката изчезна отвъд стената.

Зак скочи на крака и набра кода за отваряне на портата. Докато правеше това, чу шляпане на боси крака в коридора зад гърба си и веднага след това Джил го повика по име.

— Обади се на телефон 911 — извика той на свой ред. — Фрост е ранен. Не се показвай на светлината. Може да има повече от един стрелец.

Зак се затича към портата и чу как някой бяга. Рискува и хвърли бърз поглед през бавно отварящата се врата.

Един куршум рикошира в металните пръти.

Зак се хвърли по очи и пропълзя няколко сантиметра напред, колкото да види, че мъжът отново е побягнал. Изстреля още два бързи куршума, които прозвучаха като една обща звукова експлозия.

Миг колебание, а после сянката зави зад ъгъла и изчезна в пресечката.

Зак вече бе на крака и бе изскочил на улицата. Само след три крачки бе набрал пълна сила и преследваше смъртоносната сянка.