Елизабет Лоуел
Цената на измамата (13)

13.

Манхатън

Четиринайсети септември, 2:21 ч.

Както винаги, Дуейн Тейлър беше нощна смяна. Така му харесваше. Обажданията бяха по-интересни, а гледката от офиса на посланик Стийл бе една от най-добрите в града. Две от шестте стени на кабинета гледаха към Манхатън. Необичайният блясък на бронираните стъкла на прозорците придаваше допълнителен драматизъм на цветните силуети на небостъргачите на черния фон. На други три от стените имаше сателитни изображения на места, където „Сейнт Килда“ имаше оперативни служители и положението бе критично. Последната стена бе заета от врата и етажерки с най-различни справочници.

Посланик Стийл седеше във високотехнологичния си инвалиден стол и говореше в микрофона на слушалките си, докато осведомяваше някого в Парагвай. Мисията бе приключена. Високопоставен служител на международна компания бе върнат жив и здрав на разтревоженото му семейство.

„Горещият“ телефон звънна.

Стийл закри с длан микрофона си.

— Би ли го вдигнал?

Дуейн смени линията на своите слушалки и веднага прие обаждането.

— „Сейнт Килда Консултинг“. От какво или от кого имате нужда?

— Обажда се Джилиън Брек. Джо Фароу ми каза да се обадя на този номер, ако някога имам неприятности.

Дуейн забеляза напрегнатостта в гласа на жената, бързо набра на клавиатурата си името й, както предполагаше, че се изписва, и едновременно с това попита:

— В момента в опасност ли сте?

— Рискувам само да загубя още малко пари на автоматите с жетони.

Мъжът се усмихна.

— Значи опасността не е голяма.

— Колата ми е нарязана на парчета. Някой е оставил под чистачката ми бележка, в която пише да се махам или ще умра.

Усмивката на Дуейн изчезна. На монитора му започна да се появява информация за Джилиън Брек.

С най-висок приоритет.

Джо Фароу.

— Къде се намирате сега? — Гласът му звучеше много по-спокойно, отколкото се чувстваше. Щом Фароу кажеше, че нещо е важно, то наистина бе важно.

— В хотел „Еврика“, близо до Мескит, Невада, в казиното. Реших, че тук е най-безопасно. Има много охрана.

— Отличен избор. Имате ли стая?

— Да.

— Номерът, моля.

Джил се поколеба.

Дуейн изчака тя да осъзнае очевидното — ако няма доверие на „Сейнт Килда“, защо тогава им се обажда?

— Четиристотин трийсет и пет — каза тя.

— Помолете човек от охраната да ви придружи до стаята. Постарайте се да спуснете плътно завесите, преди той да си тръгне. Заключете вратата, както с резето, така и с веригата. Джо Фароу ще ви се обади до петнайсет минути.

— Чакайте. Добре съм, просто съм изплашена и ядосана. Няма нужда да го будите. Аз просто…

— Намерете кой да ви придружи до стаята — твърдо я прекъсна Дуейн. Големият му пръстен с печат и рубини проблясваше на фона на шоколадовата му кожа, докато набираше инструкции на клавиатурата си. — Петнайсет минути, госпожице Брек. Ако няма кой да вдигне телефона в стаята ви, Фароу ще… — побеснее — … бъде много загрижен.

Мълчание.

— Госпожице Брек? Добре ли сте?

Издаде кратък звук, който можеше да е и смях.

— Да. Просто не съм свикнала да получавам заповеди.

Дуейн потисна смеха си. От онова, което бе видял на екрана си за нея, изобщо не се изненадваше.

— Съжалявам. Ще се опитам да прозвучи като молба. Ако обичате, бихте ли…

— Вече съм на път към асансьора — прекъсна го тя.

— С човек от охраната?

— Пиколо. Размахах десет долара и той се появи на мига.

Явно не е свикнала и да изпълнява заповедите — помисли си Дуейн. — Със сигурност ще направи интересен живота на оперативния работник, когото ще изпратят при нея.

На екрана пред него се появи едно име. Зак Балфур бе оперативният работник, намиращ се най-близо до Мескит, Невада. Беше във ваканция.

Вече не, помисли си Дуейн.

Набра номера на Зак на четвърта линия.

— Ще остана на линия, докато се озовете на сигурно място в стаята си — обърна се той към Джил.

— Наистина няма нужда. И бездруго се чувствам страшно глупаво.

— По-добре така, отколкото да пострадате.

— Пиколото е много едър мъж — каза Джил. — А и връзката ще прекъсне в асансьора.

— Тръгнете по стълбите.

— Звучите също като Джо Фароу.

— Изглеждам много по-добре от него — увери я Дуейн.

Тя се засмя.

Стийл приключи разговора си с оперативния работник и погледна към мъжа, който бе негов асистент и дясна ръка. Джо Фароу беше лявата му ръка. Грейс Фароу бе неговото друго аз в оперативната работа.

Дуейн кимна към бюрото на Стийл и продължи да набира бързо на клавиатурата и да прехвърля информация в поверителния файл на Джо Фароу, с копие до Стийл, докато Джил и все по-задъханият служител на хотела се катереха по стълбите към стаята й на четвъртия етаж.

Четвърта линия прехвърли Дуейн към гласовата поща на Зак. Той спря за миг набирането на информация, колкото да използва специалния код.

Дишането на Джил изобщо не се промени по време на изкачването, Дуейн чу звука от отварянето на врата, после от затварянето й, както и спускането на резето, последвано от дрънченето на веригата.

— Всичко е здраво залостено — обади се Джил.

— Останете там, моля, докато служител на „Сейнт Килда“ не почука на вратата ви. Не отваряйте на никого другиго, включително румсървис, камериерки, служители на охраната в хотела…

— Нито на Дядо Коледа и джуджетата му — прекъсна го тя. — Разбрах. Ще чакам „Сейнт Килда“.

— Ще ви се обадим, за да ви предупредим кого точно да очаквате.

Когато Дуейн превключи микрофона си на четвърта линия, Стийл попита:

— Е?

— Обади се речният водач, който е спасил живота на Лейн. Някой й е оставил бележка да се махне или ще умре.

— Интересно. Къде е тя?

— Мескит, Невада. Когато звънна, беше в казиното на хотел „Еврика“, а сега е заключена на сигурно място в стаята си в същия хотел. Зак Балфур е най-близкият ни бодигард.

Светлите, ясносини очи на Стийл поглъщаха информацията от екрана. Зак беше високо ценен оперативен работник на „Сейнт Килда“ и човек, чийто инстинкт за това, кога една операция върви към провал, бе направо легендарен.

— Огорчен бивш любовник? — попита Стийл, докато преглеждаше файла на Джил.

— Не каза.

— Обади се на Фароу.

— Тъкмо набрах номера му, втора линия. Зак Балфур не отговаря на своя… а, ето те и теб, Зак. Обажда се Дуейн. За теб имаме код две, очаква те в Мескит, Невада, хотел „Еврика“, четиристотин трийсет и пета стая, Джилиън Брек, смъртна заплаха. Ще научиш повече, когато и ние разберем. Размърдай се.

Дуейн прекъсна посред възмутените излияния на Зак на тема разглезени красавици и нуждата им от бодигард.