Елизабет Лоуел
Цената на измамата (73)

73.

Холивуд

Седемнайсети септември, 1:04 ч.

Скор подслушваше телефона на Джил Брек и се смееше гласно. На „Сейнт Килда“ никак не им харесваше да ги уволняват.

— Слушай, Джо — казваше за трети път госпожица Брек. — Просто не се получава. Харчиш купища пари, а не стигаме до никъде. Искам си картините обратно възможно най-скоро. Надявам се да са тук още утре сутринта.

— Никак не е разумно да продължавате сама на този етап — възрази Фароу.

— А да остана със „Сейнт Килда“ би било глупаво. Картините са мои. Аз решавам.

Тишина, а после въздишка.

— Както кажете, госпожице Брек. Когато се разпишете за получаването на картините утре, всички връзки между вас и „Сейнт Килда“ ще бъдат прекратени.

— Чудесно. И недейте да ми звъните с надеждата, че може да променя решението си. Ще сляза в казиното да си опитам късмета на масите.

Връзката прекъсна.

Скор се усмихна, облегна се удобно в креслото си и мислено си представи играчите и позициите им върху игралното поле на тази операция. Харесваше такива случаи. Всеки тъпак с пистолет би могъл да убие някого, но именно мисленото разиграване на различни ходове разграничаваше истинските играчи от любителите.

Скор беше от първите.

А сега, когато „Сейнт Килда“ бе извън игралното поле, за него щеше да е истинско удоволствие да се погрижи хитрата госпожица Брек да изгуби играта.