Елизабет Лоуел
Цената на измамата (36)

36.

Рино

Петнайсети септември, 13 ч.

— Имението Крофърд, Кейтлин е на телефона.

— Кейтлин, обажда се Рамзи Уърдингтън. Тал там ли е?

Кейтлин затвори очи за миг и мислено се помоли нищо да не се е объркало с търга, а в слушалката каза:

— Здравей, Рамзи. Чакай да проверя. — Натисна бутона за изчакване, а после включи домашния интерком. — Тал? Ако можеш да се откъснеш от играта си, Рамзи би искал да говори с теб.

— В клозета съм. Ще му се обадя по-късно.

Тя потръпна от грубия израз, който бе също толкова присъщ на съпруга й, колкото и кожените вратовръзки. И парите му.

За съжаление, парите можеха да бъдат загубени. Тал бе губил много пари през живота си.

Винаги се измъква и става още по-богат, напомни си тя.

Тогава е бил по-млад.

Това не е от значение.

Пое си дълбоко дъх.

Така ли е наистина?

Страхът постепенно сграбчи цялото й тяло. На четирийсет години трудно можеше да си намери нов богат съпруг, който да си търси представителна съпруга. Издиша дълбоко, за да се успокои. След като бе сигурна, че гласът й няма да трепне, тя се върна към разговора с Уърдингтън.

— Мога ли аз да ти помогна с нещо, Рамзи?

Кратка пауза, а след това нетърпелива въздишка.

— Само исках да го предупредя, че има двама мошеници, които предлагат неподписани и почти сигурно фалшиви платна на Дънстан.

— Какво? — Кейтлин знаеше, че гласът й прозвуча пискливо, но нищо не можеше да направи, както не можеше да успокои и рязко ускорения ритъм на сърцето си.

Уърдингтън говореше за най-големия й кошмар.

— Мъж и жена — поясни той, — предполагам, че са малко над трийсетте. Просто се питах дали не са идвали при Тал със съмнителната си стока.

— Не. Той щеше да ми каже. — Дали би ми казал?

— Е, ако някой дойде при Тал и се опита да му пробута неизвестни досега картини на Дънстан, моля те, предай му да ми се обади, преди да купува каквото и да било.

— Винаги го прави.

Уърдингтън се засмя.

— Кейтлин, ти си много красива и безкрайно тактична, но и двамата знаем колко упорит може да бъде Тал, особено когато става дума за изкуството на Томас Дънстан.

Кейтлин се засмя престорено.

— Толкова добре познаваш съпруга ми. Но наистина не е споменавал за никакви картини на Дънстан, освен онези, които ще бъдат предложени на търга в Лас Вегас. Толкова се вълнуваме и единствената причина да не сме във Вегас в момента е, че след няколко часа трябва да дадем пресконференция по повод откриването на новия музей.

— Точно това очаква да чуе всеки организатор на търг. Ще бъде вълнуващо преживяване за всички ни, особено след като щедростта на Тал стане публично достояние.

Кейтлин едва успя да измърмори нещо одобрително.

— И аз самият имам куп неща за вършене преди търга — продължи Уърдингтън. — Но ако Тал чуе нещо, винаги ще намеря време да поговоря с него. Точно сега трябва да се свържа с Лий Дънстан.

Кейтлин приключи разговора с обичайните любезности, затвори слушалката и се загледа в здраво стиснатите си и останали без капка кръв пръсти.