Елизабет Лоуел
Цената на измамата (45)

45.

Таос

Петнайсети септември, 20:05 ч.

Скор леко отвори страничната врата на микробуса. Лампичката на тавана не светна, защото я беше счупил. Уличните лампи бяха доста раздалечени. Вероятно защото и „тротоарът“ беше просто отъпкана ивица пръст в краищата на тясната странична уличка между онова, което би трябвало да е бордюр, и кирпичените стени на къщите. Въпреки лъскавата рекламна табела на хотела, туризмът явно не бе много популярен в този квартал на високи стени и железни порти.

Само две пресечки по-нататък уличното движение бе доста шумно и много коли минаваха и спираха пред различни ресторанти и галерии. Никой не завиваше по тясната уличка с дебели кирпичени стени и обърнати навътре към дворовете къщи в испански стил.

Време за леко разузнаване.

Пистолетът се люшкаше доста неудобно в кобура на колана му. Заглушителите винаги бяха усложнение. Но затова пък бяха много полезни.

Много му се искаше да се отърве от лошите предчувствия за тази операция. Може би това беше само обичайната му параноя. Или беше свързано с шестте транспортни каси, които бяха докарани в дома на експерт по западно изкуство.

А може би причината бяха кирпичените стени, които го обграждаха. Къщите изглеждаха като крепости в тъмната уличка. И това стигаше, за да накара човек да се заозърта през рамо.

Скор се постара да се отърси от притесненията и се съсредоточи върху задачата си. Вървеше небрежно, като човек, който имаше пълното право да се намира тук, и мина бавно по тъмната и грубо отъпкана пътека.

Когато стигна до портата, видя, че е точно такава, каквато му бе изглеждала и през бинокъла. Затворена. Заключена. С прилична аларма, добре инсталирана. Електронните табла, които контролираха портата и алармата, бяха недостъпни откъм страната на улицата.

Огледа кирпичените стени. Ако са били предназначени да пазят от натрапници, явно не вършеха добре работата си. Равномерно разположени ниши с плочки предлагаха лесен и бърз достъп до гъстите клони на дърветата, които бяха надвиснали над стените.

Скор се покатери.

Нямаше метални жици върху дебелата стена. Никакви сензори. Нито счупени стъкла. Никакви звънци или сигнални устройства. Само прахоляк и малко окапали листа.

Фрост все едно е сложил килимче с надпис „Добре дошли“.

Скор се усмихна. Когато хората бяха толкова нехайни, заслужаваха всичко, което им се случваше.

Скочи леко в двора зад ствола на едно дърво. След като няколко минути се ослушва и оглежда, внимателно се приближи до паркирания додж „Магнум“.

Заключен.

С електронна ключалка.

Бодигардът на „Сейнт Килда“ не е небрежен, за разлика от Фрост.

Тъй като през никой от прозорците на къщата откъм страната на улицата не идваше светлина, Скор рискува и освети за миг с фенерчето си вътрешността на колата. Транспортни каси, точно както ги бе описал човекът от летището. Шест на брой. Здраво затворени.

Явно Фрост никак не изгаря от желание да помага с оценката на картините.

Стига вътре наистина да има картини, а не просто нещо, с което да се отклони вниманието на заинтересованите. В „Сейнт Килда“ разполагат с повече трикове и от училище за магьосници.

Изключи фенерчето и отново потърси прикритие в сянката на дървото. Можеше да открадне колата, но това бе загубена кауза. Даже и да минеше през заключената порта, толкова близо до мексиканската граница на много от скъпите коли под наем монтираха скрити проследяващи устройства.

Да се опита да измъкне дървените каси една по една, никак не му допадаше като идея. Шест прехвърляния през стената, натоварен с по една каса, си беше чисто търсене на беля.

Независимо какво щеше да реши, налагаше се да изчака всички в къщата да заспят. Или да си тръгнат. Нямаше никакви гаранции, че бодигардът и онази жена, Брек, нямаше да напуснат къщата всеки момент. Фрост се славеше като доста сприхав и негостоприемен тип. Имаше по-голяма вероятност да изхвърли служителя на „Сейнт Килда“, отколкото да му помогне.

Скор се усмихна пресметливо. Щеше да изчака и да види какво ще стане. Много по-лесно щеше да му е да си свърши работата на паркинга на някой мотел, отколкото в двора на Фрост.

Прехвърли се обратно през стената също толкова тихо, колкото беше влязъл.

Никой не забеляза.

Настани се удобно в микробуса си и се зае да наблюдава единствения вход и изход за коли на старата кирпичена къща. Ако никой не се размърдаше в къщата до полунощ, той щеше да отскочи набързо до бензиностанцията с малкия денонощен супермаркет в края на града. После щеше да се върне, да вдигне врява и да стреля по всеки, който беше достатъчно глупав да се покаже навън.

Ако не друго, то поне щеше да забави противниците си достатъчно дълго, за да мине търгът.

А след това изобщо не го беше грижа какво ще стане.