Елизабет Лоуел
Цената на измамата (59)

59.

Сан Диего

Шестнайсети септември, 14:29 ч.

Грейс вдигна телефона.

— Зак? Фароу е много зает.

— Ами ти? — попита Зак.

— Давай по-накратко.

— Може ли „Сейнт Килда“ да издейства съдебна заповед за получаването на публичните архивни данни относно ареста на Джъстин Брек и Томас Дънстан в окръг Кениън, Аризона, през…

Грейс премести бебето в другата си ръка и започна да си води записки.

— Направи ли снимки на отпечатъците върху картините на Джил?

— Да, но само като предпазна мярка. Един експерт по отпечатъците ще има нужда от по-добри снимки. Отпечатъкът от палеца се вижда трудно, освен под черна светлина. Дънстан е използвал доста материал, а и рамките върху картините на Фрост донякъде са замазали нещата.

— Но отпечатъците на всички картините ти изглеждат еднакви, нали?

— Определено. Така е почти сигурно, че Дънстан е рисувал картините на Джил.

— Значи струват доста пари.

— Милиони, според оценката в каталога за търга. Но ако всички нейни картини се появят на пазара едновременно, това може да снижи цената им — отвърна Зак. — Или пък може да се получи изключително търсене. Кой знае? Колекционерите са странна порода.

— Ще се постараем да направим отлични снимки на картините й — каза Грейс. — Имаш ли представа колко хартия ще трябва да изпиша за тази съдебна заповед?

— Ще ти кажа веднага щом разберем. — От другия край на линията се чу пресекливо хленчене на малко бебе. — Да не би да е време за хранене в зоопарка?

— Ще почака няколко секунди. Кога искаш да вземем онези досиета?

— По възможност вчера. Прекалено много неща изгоряха в този случай, ако разбираш какво имам предвид.

— Само гледай Джил да не се окаже сред тях.

— Държа я на една ръка разстояние през цялото време — увери я Зак.

Грейс се усмихна.

— През цялото време ли?

Той се прокашля.

— Ще се обадя, когато ни потрябва още нещо.

— Как е новият ти сателитен телефон?

— Засега добре.

Фароу приключи разговора си едновременно с Грейс.

— Нещо станало ли е? — попита Фароу.

— С новия телефон всичко е наред. Засега.

— Този човек има невероятно електромагнитно поле. Съсипва батериите — дори и тези, които се презареждат — с невероятна скорост. Какво искаше?

— Съдебна заповед за публични архивни данни.

Фароу повдигна вежди.

— Щом са публични, защо се налага?

— Зак казва, че прекалено много неща са изгорели вече.

— Има право.

Виковете на бебето станаха по-настоятелни.

Фароу предложи:

— Дай я на мен. Ще я преобуя, докато ти се оправиш с правните документи.

— Можеш да я преобуеш, след като се нахрани. — Грейс разгърна блузата си и се зае да кърми бебето. — Мога да пиша и с една ръка. Има ли някакви новини от посланик Стийл във връзка с разплащането за случая с прането на пари в Бразилия?

— Счетоводителите прехвърлят нашия процент за намирането на парите в сметката ни в момента.

— Добре. С темпото, с което Зак харчи, скоро ще са ни нужни повече пари в брой. Къде е най-близкият ни експерт по отпечатъците?

Фароу се наведе към компютъра си, натисна няколко клавиша, изчака.

— Намира се в Лос Анджелис.

— Кажи й да бъде в готовност за действие във всеки един момент.