Елизабет Лоуел
Цената на измамата (69)

69.

Лас Вегас

Шестнайсети септември, 18:05 ч.

Лий Дънстан залитна леко, но възстанови равновесието си, като се опря на мекия диван.

Вече не нося на пиене както някога.

Но въпреки това му се пиеше.

Когато отиде да си налее, завари Бети да излива останалото в бутилката в мивката в банята.

Лий се нахвърли отгоре й с гневен вик и я блъсна заедно с празната бутилка към стъклената душкабина. Тежкото стъкло изпука, завибрира силно, но издържа. Бутилката се натроши.

Бети се свлече на пода и закри лицето си с ръце.

Мъжът й се завъртя на пети и се върна към телефона, за да си поръча друга бутилка. Преди да успее да вдигне слушалката, телефонът звънна.

— Какво? — изрева той.

— О, господин Дънстан?

— Кой, по дяволите, си ти?

— Джейс Уилър, от организацията на търга. Само исках да споделя с вас добрата новина.

Лий си пое дълбоко дъх. Стаята се завъртя пред очите му. Отново вдиша дълбоко. Успокои се.

Горе-долу.

— Слушам — каза Лий.

— Съветниците на един нов и изключително богат тайнствен колекционер дойдоха да видят вашите картини. Разгледаха ги много щателно. Подхвърлиха, че е имало някакво увреждане на платното, защото имаше малки следи от добавяне на боя върху долните ръбове, загърнати върху летвичките на рамката, но аз…

— Ръбове? Ръбове! Тези картини са в солидни рамки! — викна Лий.

— Разбира се. Ние ги извадихме. Обичайна практика е потенциалните купувачи да оглеждат…

— Тал Крофърд е единственият купувач, който ме интересува — прекъсна го Лий, — а той е оглеждал достатъчно картините ми. Какви са тези глупости!

Зад гърба му се чу звън на стъкло, докато Бети разчистваше счупените парчета.

— Очевидно ви заварвам в лош момент — ловко се измъкна Джейс. — Извинете ме. Просто реших, че ще се зарадвате да узнаете, че заради големия шум около търга явно картините ви ще стигнат горната граница, която очакваме. Ако имате някакви въпроси или бихте искали да чуете нещо повече, моля, обадете ми се, когато ви е удобно.

Лий се загледа в притихналата слушалка и я затръшна толкова силно върху поставката, че го заболя ръката.

Без да спира да ругае, той набра номера на мобилния телефон на Тал Крофърд. Когато отсреща вдигнаха, отсече направо:

— Тал, стари приятелю, имаме проблем.