Елизабет Лоуел
Цената на измамата (83)

83.

Над Невада

Седемнайсети септември, 18:28 ч.

— Направи един безшумен кръг достатъчно ниско, за да видя серийните номера на хеликоптера зад хамбара — каза Зак на пилота. — По-бързо.

Самолетът започна да се спуска. Стигна до нивото, където горещият въздух от деня срещаше настъпващия хлад на мрака. Самолетът подскочи няколко пъти като капчица вода върху нагорещен тиган.

Въпреки че бинокълът имаше механизъм за компенсиране на движението, не беше никак лесно да се видят номерата. Зак се взря през лещите и се постара да запомни цифрите върху хеликоптера.

— Готово — обади се той. — Вдигни ни отново.

Самолетът започна да се издига, а Зак набра номера от бързото меню на телефона си.

— Фароу — обади се плътен глас.

— Имаме проблем — каза Зак. — Зад един голям хамбар има паркиран „Джет Рейнджър“, приблизително на деветстотин метра от бунгалата. Два черни джипа са спрели до хеликоптера. Изглежда, някой е довел охрана.

— Кой?

— Провери тези серийни номера от хеликоптера — каза Зак и отчетливо произнесе цифрите, които бе видял през бинокъла.

— Ще ти се обадя — каза Фароу.

Зак превключи микрофона си на честотата на пилота.

— Ще кацнем.

— Къде?

— На магистралата.

— Ами колите долу? — попита пилотът.

— За тях ще се погрижат.

Мъжът издигна самолета още по-високо.

— Казах ти да кацнеш — обади се Зак.

— Искаш ли да можеш да ходиш след това?

— Да.

— Тогава млъкни и ме остави да си върша работата.

Зак отново превключи сигнала към сателитния си телефон.

— Хайде, хайде — измърмори той. — Колко време е нужно да се проверят номерата в…

Телефонът му звънна.

— Кои са? — попита Зак.

— „Ред Хил Интернешънъл“ — отвърна Фароу.

— Известната голяма охранителна агенция от Лас Вегас ли?

— Същите.

— Те имат отлична репутация — отбеляза Зак. — Как така са се забъркали с подпалвач и убиец?

— Да предположа ли? Използва ги клиент, който ги лъже.

— Бог е свидетел, че това е истинска рядкост в този бизнес — саркастично отбеляза Зак. — Но по-лошата новина е, че приятелските куршуми убиват също толкова сигурно, колкото и неприятелските.

— В момента посланикът разговаря с генерал Мейър от „Ред Хил“.

— По дяволите разговорите. Слизам долу — каза Зак. — Джил не е екипирана да се изправи срещу „Ред Хил“.

— Нито пък ти.

— Кажи ми нещо, което не знам. — Зак прекъсна връзката и смени честотата, за да поговори с пилота. — Свали ме долу.

— Коя част от магистралата?

— Полицейската кола с примигващите светлини е горният край на „пистата“. — Зак измъкна брезентовата си торба отзад и извади оттам пистолет с дълга цев и резервни пълнители. — Долният край е зад нас, където една каравана е спряла напряко на шосето. Ако съдя по прахоляка, който забелязах пред фаровете на колите, предполагам, че има спорадични пориви на вятъра в посока югозапад-североизток.

Това не бе добра новина за кацането.

— Забелязах. — Гласът на пилота бе спокоен.

Той обърна самолета срещу вятъра и го подравни с пътя. Спусна се до ниво, което не бе толкова бурно. Но спускането съвсем не бе гладко.

— Радвам се, че „Сейнт Килда“ ще обяснява всичко това на Федералната агенция по полетите — отбеляза пилотът.

— Проблеми с двигателя, какво да се прави — отвърна Зак. — Остави ме възможно най-близо до входа на ранчото.

Това означаваше наистина къса писта за кацане. Пилотът измърмори под нос нещо, което със сигурност не би било одобрено от Агенцията по полетите.

— Ще се справиш ли? — попита Зак.

— Затегни колана — каза само пилотът.

Зак погледна сградите, които се приближаваха с всяка изминала секунда. Джил не се виждаше никъде.

Вече бе влязла вътре.

Бъди разумна, Джил — мислено се молеше Зак. — Обърни се и бягай с всички сили към кадилака.

Но знаеше, че тя не би го направила. И още по-лошото бе, че знаеше, че дори и да го направи, нямаше да има никакъв смисъл.

„Ред Хил“ не бяха някакви аматьори.