Елизабет Лоуел
Цената на измамата (18)

18.

Холивуд

Четиринайсети септември, 13 ч.

— Никакъв проблем — каза Скор по телефона. — Имам доказателства, които не можеш да използваш в съда, но той определено ще те затрупа с пари, когато му покажеш самолетните разпечатки и снимките от публичния дом за малолетни в Тайланд. Не само ще ти даде солидна издръжка, но и ще ти бъде благодарен, задето не си продала снимките на таблоидите. — Направи пауза. — Не, жълтите вестници няма да ти платят повече за снимките от него. Повярвай ми.

Звънна и друг телефон. Някой от служителите му вдигна. Само след секунди червената светлинка на вътрешната линия замига, за да го предупреди, че следващият му клиент го очаква. Приключи набързо разговора, уверявайки клиентката, че снимките ще бъдат изпратени по специален куриер до адвоката й, затвори и натисна бутона на вътрешната линия.

— Нека да влезе — каза Скор.

На вратата се появи момичето, което бе сред най-добрите му специалисти по високи технологии. В момента косата й бе боядисана в черно със зелени върхове. Пиърсингите на носа и устните й липсваха, но топчето на езика й си бе на мястото.

Само като си помислеше за нея и му потичаха лигите, затова се стараеше да не мисли. Девойката бе сред най-добрите. Нямаше да има значение дори и да се появеше чисто гола и набучена с игли навсякъде.

Но тя успяваше да го ядоса. Не проявяваше никакво уважение.

— Седни — покани я Скор. — Какво откри?

— Нищо особено — отвърна Ейми. — Обработих данните с всички налични програми за пречистване на сигнала. Все още ми се струва, че е прибрала устройството в куфар, пълен с дрехи.

— По-добре от нищо.

Ейми сви рамене и му подаде няколко страници разпечатки.

Бърз поглед към първата страница увери Скор в онова, което вече знаеше. Проследяващото устройство действаше. Обектът се намираше на трийсетина километра от ранчото на старицата. Явно се връщаше у дома, понеже в онази част на страната определено нямаше какво да се види.

— Хм. Да не би да е взела кола под наем? — попита той.

— Ако го е направила, подслушвателното устройство не е било наблизо по време на сделката. Но преместването на проследяващото устройство напълно съвпада с предполагаемото придвижване на кола по пътя.

— Това е проблемът на сателитните телефони. Прекалено скъпи са за повечето хора и не ги държат до себе си като клетъчните. Вероятно изобщо не е в обхват през повечето време.

— Не го е използвала — потвърди Ейми. — Може да си е купила мобилен телефон.

— Не и от магазин в Мескит или Пейдж.

Проникването в чужди база данни бе специалност на Скор. Мобилни телефони, стационарни линии, кредитни карти, авиолинии, хотели, ресторанти, магазини за бижута, щатски и държавни архиви — ако някъде имаше информация, тя не оставаше скрита за способните служители на Скор.

— Може в магазина още да не са регистрирали сметката й в главния си компютър — обади се Ейми.

— Или пък се е изхитрила да си купи мобилен телефон с предплатена карта за еднократна употреба — каза той.

— Това доста ще ни затрудни.

Скор не отговори. Преглеждаше втората страница от разпечатката.

— Два гласа? Сигурна ли си?

— Единият — женски, същия като онзи, който си записал, когато си й звъннал — поясни Ейми, докато се почесваше по главата с молива. — Другият — мъжки, неидентифициран.

Скор намръщен прочете няколкото ясни думи, изтръгнати от неразбираемата шумотевица, която подслушвателното устройство бе изпратило до компютъра му. После изруга под носа си. Думата „картини“ бе спомената няколко пъти.

Дали казва, че са били изгорени?

Или иска да ги продаде?

Наистина ли са у нея, или снимките са отпреди да бъдат изгорени?

Дали всичко не е една измама?

Дали племенницата на старата дама не е била в играта от самото начало?

Заглушеният сигнал не му даваше никакви отговори. Нито пък личният му опит от общуването с Модести и Джилиън Брек. Модести бе умряла, преди да проговори. Джил бе достатъчно умна, за да избегне капана му.

Дори и патицата знае от какво да се пази по време на ловния сезон. Не беше нужна кой знае каква хитрост от нейна страна да се отърве от мен в Мескит.

Но адски много се бе подразнил.

Скор захвърли разпечатката с ругатня.

— Дръж го под око. И ако онова нещо помръдне от настоящото си местоположение, веднага ми докладвай.

— На какво разстояние? Правителството отново се занимава със сателитните предаватели. Има отклонение в радиус от деветдесет метра.

— Задай охранителен периметър от два километра. Кажи ми, ако наруши тази граница. Дори и само с един метър. Ясно?

— Ясно. — Ейми стана и се запъти към вратата. Зелените връхчета на косата й подскачаха уверено.

Скор се зае отново да преглежда разпечатката. Нищо ново. Само дето кръвното му се вдигна. Наистина трябваше да се отбие до фитнеса, преди някой глупак да го изкара извън нерви.

Но освен здрава тренировка, имаше огромна нужда да разбере какво е намислила онази Брек.

Погледна работния си календар. През следващите няколко дни нямаше чак толкова много ангажименти, които служителите му да не могат да поемат, но имаше няколко задачи, които трябваше да приключи лично. Вероятно би могъл да прехвърли случая „Брек“ на друг.

Едва ли. Не и след смъртта на старицата. Ако някой бъде обвинен в убийство, аз ще лежа в пандиза.

Този случай трябва да държа под око.

Мълчаливо потърка палеца и показалеца си, питайки се дали е разумно да се доближи до онази жена сега, или да рискува и да изчака.

Ако картините бяха у нея, да, трябваше да е наблизо.

Ако не бяха у нея, не.

Ако, ако, ако.

Засмя се високо и смехът му прозвуча безгрижно, както му се щеше да бъде. Но бе прекалено хитър, за да постъпи глупаво.

Трябва да намаля стероидите.

Но не още. Прекалено голямо удоволствие е да разбивам носовете на разни здравеняци.

Поклати глава при спомена за това, какъв слабак бе самият той някога, и отново се загледа в графика си. Ако се наложеше, можеше да се погрижи за Брек и да не отсъства от работа.

Донякъде се надяваше тя да го подтикне към това.