Елизабет Лоуел
Цената на измамата (58)

58.

Холивуд

Шестнайсети септември, 14:25 ч.

Веднага щом входната врата се отвори, Ейми скочи на крака.

— Крайно време беше да се върнеш от обяд.

— В моя кабинет, веднага — сопнато отсече Скор.

Беше в ужасно настроение.

Тоя случай така поглъща времето ми, сякаш това е единственият ми клиент.

Много важен клиент.

— Затвори вратата — нареди той. Седна зад бюрото си и се опита да преглътне оригване, от което очите му се насълзиха.

Козе сирене. Кой е решил, че мъжете трябва да ядат това нещо върху пицата си и въпреки това да се държат вежливо?

Но онова, което наистина му бе докарало проблеми с храносмилането, бе клиентът, популярна личност в Холивуд, когото изнудваха и който искаше да отвърне подобаващо.

Кога ли ще се научат да оставят на мира непълнолетните момченца?

Не че Скор се оплакваше. Поне не много. Когато хората се превърнеха в светци, той щеше да остане без работа.

— Е? — подкани той Ейми.

— Тя отново е на път. Връща се в добрия стар Блесинг, Аризона.

— Хм. — Намери пакетче ментови бонбони и схруска три наведнъж. — Защо?

— Да говори с шерифа.

— За какво?

— За арестуването на баба й.

Какво общо има това с картините?, помисли си Скор.

— И какво?

— Ами с изключение на един разговор, тя не е била близо до подслушвателя, затова не можах да чуя нищо особено, докато не тръгнаха за летището от Таос. — Ейми разсеяно изпробва доколко държи гелът й за коса, като я опипа с пръсти. Беше започнала да клюмва. Тя също. Беше пропуснала обедната почивка.

— Какъв разговор? — попита Скор.

Тя прелисти до съответната страница в разпечатката.

— Охранителят от „Сейнт Килда“ докладва в централата, като използва телефона на жената.

— Какво каза?

— Поиска да му пратят същите хора, които са се погрижили за товара вчера, и…

— Казах ти незабавно да се свържеш с мен, ако бъдат споменати картини — прекъсна я Скор.

Резкият му тон накара Ейми да потръпне.

— Никой нищо не е казвал за картини — побърза да поясни тя. — Такъв ли е бил товарът?

Скор не знаеше отговора на този въпрос, но се опасяваше, че думата „товар“ чудесно би заместила „дванайсет картини“.

Сигурно са били в къщата, а не в колата.

Сега не можеше да направи нищо по въпроса. Освен да преглътне с мъка, да овладее нервите си и да сдъвче още няколко от ментовите бонбони за стомаха си.

— Кога е станало това? — попита той.

Ейми потръпна. Когато Скор заговореше с този тон, много скоро по бюрата се появяваха розови картончета. Не искаше да загуби работата си.

— Разговорът е бил проведен в девет часа и четирийсет и две минути — отговори тя.

— Става ли дума за къде пътува товарът? — попита шефът й.

— Не.

Скор замръзна. Стомахът му се сви и понечи да изпрати козето сирене обратно в изгарящия му хранопровод.

— Нещо друго?

— Жената вече е кацнала в Блесинг, Аризона. Подслушвателят явно е близо до нея, защото сигналът е много чист.

— А товарът? С тях ли е?

— Не. Охранителят само й каза, че е на сигурно място.

По дяволите „Сейнт Килда“. За какво изобщо се бъркат в подобна вътрешна операция?

Козето сирене продължаваше да се опитва да стигне до гърлото му. Успя да спре движението му за момент и изръмжа:

— Разкажи ми основното.

— Бяха на среща с шерифа на окръг Кениън в Блесинг — започна Ейми, като обобщаваше информацията от подслушвателното устройство. — Искаха да прегледат доклада за арестуването на Джъстин Брек.

— Хм. Защо им е? Станало е преди много време.

Ейми сви рамене.

— Не знам. Явно бабата и някакъв мъж се забъркали в пиянска свада, при която накрая той бил прострелян, а после и двамата се озовали в ареста.

— Кой е бил мъжът? Казаха ли?

— Не споменаха име. Знам само, че бил неин любовник. И се обесил в ареста.

Скор забарабани с пръсти по бюрото и се запита с какво ли са се захванали сега в „Сейнт Килда“. Този случай бе провал след провал. Вече бе на ръба да изгуби контрол и да пребие първия, до когото се докопа.

Толкова хубаво би било.

— Има ли още? — попита той.

— Канят се да прегледат досието в архивите. И подслушвателното устройство предава много ясно.

— Не споменават ли за картините?

— Не. Само коментираха, че онзи Фрост няма да може да говори с никого известно време. Споменаха нещо за кома.

Поне това се получи — утеши се Скор. — Крайно време беше да си отдъхна малко. Само ако можех да съм сигурен, че онези картини са изгорели.

Или че не са.

Най-лошият вариант: Не са изгорели и „Сейнт Килда“ ги държи на сигурно място. Което означава, че тази операция е тотално оплескана.

Трябваше да застрелям онази кучка вместо стареца. Именно заради нея са всички неприятности.

Скор се оригна звучно и се закле, че никога повече няма да вкуси козе сирене, независимо кой е клиентът.

— Искам да знам накъде ще тръгнат от Блесинг. Стой до компютъра, докато дойде Стив.

— Кога ще стане това?

— Когато те потупа по рамото. Ако чуеш нещо за картини…

— Веднага ще ти кажа — прекъсна го Ейми. — Разбрах го още първите десет пъти, когато ми го каза.

Успя да се измъкне през вратата, преди Скор да изтърве нервите си и да започне да рита бюрото.