Елизабет Лоуел
Цената на измамата (37)

37.

Над Юта

Петнайсети септември, 13:10 ч.

Пръстите на Скор направо летяха по клавиатурата на компютъра му. Нямаше нужда от разпечатките на Ейми, за да се увери, че онази Брек пак е хукнала нанякъде. Проследяващото устройство, което бе монтирал в сателитния й телефон, показваше промяна в местоположението й, която отговаряше единствено на полет със самолет.

По дяволите. Откъде ли има пари, за да плати за всичко това?

Потропа нервно с пръсти отстрани на клавиатурата. Откъде жената имаше пари, не бе негов проблем.

Но не трябваше да я изпуска от поглед.

Продължи да барабани с пръсти, докато чакаше някой от офиса му да се докопа до новия летателен план на Брек.

Когато най-сетне получи информацията, изпсува под нос. После включи слушалките и микрофона и каза:

— Трябва да заявим нов план на полета.

— Накъде? — Гласът на пилота прозвуча едновременно рязко и отегчено.

— Към Таос.

Пилотът нямаше нужда да поглежда в компютъра, за да съобщи добрата новина на клиента си.

— Трябва да кацнем в Солт Лейк, за да презаредим с гориво, както беше според досегашния ни летателен план.

— А защо не в Сноубърд? — Където проследяващото ми устройство, а следователно и госпожица Брек са прекарали известно време.

— Там няма писта за кацане.

Естествено.

— Просто ме закарай до Таос по най-бързия начин.

Скор ядно свали от главата си слушалките и микрофона и се загледа в примигващия сигнал на проследяващото устройство, което започна да се отдалечава от него.

Щеше да изпита голямо удоволствие, когато най-сетне се докопа до кучката, която му създаваше толкова неприятности.