Елизабет Лоуел
Цената на измамата (55)

55.

Сан Диего

Шестнайсети септември, 9:10 ч.

Лейн Силва Фароу гледаше как малката му сестричка спи в старинната люлка до цяла редица най-модерни компютри. Баща му говореше по един от телефоните, държеше слушалката на друг в режим на изчакване и участваше в конферентна връзка със сенатор Стийл по интернет.

Майка му бе затънала до гуша в някакви правни текстове на съседното бюро. Нещо, свързано с правата на чужденците в Зимбабве. Или пък във Венецуела.

И всеки път, щом бебето помръднеше, родителите му поглеждаха към люлката.

Сигурно имат някакъв вграден родителски радар, каза си Лейн.

Колкото и да му харесваше, че си има малка сестричка, напоследък не можеше да си намери място. Всички наоколо бяха затрупани с работа и той се чувстваше безполезен.

Като бебе.

Фароу затвори единия телефон, взе другия, слуша известно време и отсече:

— Ще го предам в отдел „Проучвания“, Зак. Но тъй като не е Код три, недей да тръпнеш в очакване.

Той затвори и си отбеляза нещо.

— Татко? — повика го Лейн.

— Да? — обади се Фароу, без да откъсва очи от бележника си.

— Свърших с домашните, готов съм и със специалния си проект и искам да помогна за „задачата“ с Джилиън Брек.

— Как?

— Ами чух да казваш на Зак, че отдел „Проучвания“ са затрупани с работа и ще трябва да си изчака реда, освен ако „ножът не е стигнал до кокала“.

Устните на Фароу се извиха в лека усмивка.

— Така ли казах? Надявам се, че малката Аналийс е спяла.

— Единственото, което прави, е да спи и да пълни памперса. И да яде.

— Животът си е непосилно бреме за едно бебе.

— Мога да пусна „пипала“ по въпроса на Зак.

Фароу примигна и се обърна към сина си. Също като него, и Лейн бе висок и слаб. За разлика от него, Лейн още не бе развил напълно мускулите си.

Нито търпението си.

— Повтори ми го отново на английски — каза Фароу.

— Каквато и информация да се опитва да намери Зак, то тя може да бъде обобщена като определена тема — започна Лейн с преувеличено спокойствие. — Да пуснеш пипала означава да се свържеш с няколко други печени в компютрите момчета и да се проучи темата, като се използват най-различни търсачки.

— Пипала.

— Да. Може ли? Трябват ми само няколко ключови думи.

— Дай му да свърши нещо — обади се Грейс, без да вдига поглед от правните текстове, които сравняваше. — Иска да помогне на жената, която му е спасила живота.

Фароу отново провери монитора пред себе си. Нищо ново. Погледна бележките, които си бе водил по думите на Зак, после откъсна листа и го подаде на сина си.

— Действай — каза той.

Лейн грабна листа и хукна към стаята си, като мислено си отбелязваше с кой от познатите си в интернет може да се свърже за помощ. Със сигурност познаваше поне петима. А всеки от тях вероятно знаеше други пет.

И всеки от тях…

Пипала.