Елизабет Лоуел
Цената на измамата (33)

33.

Сноубърд

Петнайсети септември, 11:18 ч.

— Този път аз ще съм коравият тип, а ти ще бъдеш мила и любезна — каза Зак, докато вървяха към следващата галерия.

— Това значи ли, че сладураната може и да говори?

Той я погледна иронично.

— Да не би да съм ти отнел репликите преди малко?

— Какви реплики?

— Точно затова само аз приказвам — невъзмутимо продължи той. — Ти не си знаеш репликите.

— Така ли? Аз пък си мислех, че си обсебен от някакъв изключително любезен извънземен.

— Приготви се за среща с грубия извънземен.

— Няма да ти е неприсъщо — измърмори под нос тя.

— Извънземните имат отличен слух.

Тя замълча и се загледа в звънеца, заключената врата и набиващия се на очи служител на охраната.

— Прилича на банка.

— Изящното изкуство е преносимо и много скъпо, комбинация, на която престъпниците не могат да устоят. Уърдингтън се подготвя за търга в Лас Вегас. В тази галерия са събрани някои изключително скъпи платна, които чакат да бъдат ескортирани до Лас Вегас.

— Но търгът е само след четири дни. Защо още са тук?

— Хотелът вероятно не е искал да поеме застрахователния риск по съхраняването на картините преди търга. Или пък отделните застрахователи са възразили. Все ти повтарям, че изкуството е голям бизнес.

Докато натискаше звънеца до входната врата, Зак забеляза съвсем нов надпис върху стъклената врата:

РАМЗИ УЪРДИНГТЪН, ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА

Специалист по произведения от Запада

— Определено е тръгнал да се издига.

— Какво?

— Уърдингтън. — Посочи й надписа. — Вече не набляга толкова на западното изкуство.

— Трудно е да се превърнеш в новата „Сотбис“, ако носиш каубойски ботуши и кожени вратовръзки — иронично отбеляза Джил.

Зак се усмихна и отново натисна звънеца.

— Никой не бърза да ни посрещне, защото нямаш вид на човек, който ходи по такива места — тихо каза тя.

— Това е идеята.

— И аз не изглеждам на мястото си.

— Разбира се, че си на мястото си — възрази той. — На запад от Скалистите планини много от богатите хора предпочитат градския шик.

Тя го погледна с вдигнати вежди.

— Никога не съм чувала да наричат шик джинсите ми за разходка до града.

— Става дума за цялостния вид, а не само за дрехите ти. — Зак я погледна и само можеше да се надява, че не е изплезил език. Блузата й не бе нито прилепнала, нито с голямо деколте, но материята галеше гърдите й като сянка. Не носеше сутиен.

Това го подлудяваше.

— Ти излъчваш увереност, физическа и психическа — поясни той, като се постара да гледа към галерията, а не в онова, което бе под копринената блуза. — Подсъзнателно хората — особено способните търговци — свързват този тип увереност с богатството. Ти налагаш стила на обличане, не следваш чуждия. Имаш достатъчно пари, за да можеш да демонстрираш пренебрежение към обществените норми, забрави ли?

— Тогава за какво изобщо се размотавам с грубиян като теб?

— По обичайните причини.

— А именно? — попита тя.

— Страстен животински секс.

Джил още се мъчеше да преглътне отговора му, когато една млада жена отключи вратата и им се усмихна. Служителката в галерията се оказа лъчезарна и жизнерадостна блондинка, току-що завършила колеж. Приличаше по-скоро на дипломиран специалист по маркетинг, отколкото на студент по изкуствата. На табелката с името й бе изписано Криста Мур.

Човекът от охраната до входната врата не се усмихваше. Той наблюдаваше Зак.

Зак остана впечатлен от инстинкта на мъжа.

— Добре дошли — сърдечно ги приветства госпожица Мур. — Как мога да ви бъда полезна?

— Не можете, освен ако не сте Рамзи Уърдингтън, преоблечен в женски дрехи — отряза я Зак.

Макар да го очакваше, Джил се сепна от остротата в гласа му.

В отговор на това госпожица Мур погледна през рамо. Между великолепен портрет на младо момиче от племето апачи и скулптура на бизон, който душеше въздуха, се намираше една врата с надпис Личен кабинет. Бизонът бе неподвижен, но някак невероятно жив.

— Имате ли конкретна среща с някого, или… — подхвана момичето.

— Рамзи Уърдингтън — прекъсна я нетърпеливо Зак.

Момичето примигна и неволно отстъпи две крачки назад. Джил веднага пристъпи в пролуката, а Зак я последва плътно по петите.

Младата служителка измърмори притеснено:

— О, боже, господин Уърдингтън не е казвал на никого, че има среща.

Зак сви рамене и се зае да оглежда наоколо с вида на човек, който никак не се впечатлява от проблемите й на работното място.

— Моля да съобщите на господин Уърдингтън, че искам да погледна какви произведения на западното изкуство има в галерията му — спокойно се обади Джил.

— Ами точно там е проблемът, опасявам се — подхвана момичето, обръщайки се към Джил, очевидно облекчено, че може да си говори с някого не толкова страшен на вид като Зак. — Господин Уърдингтън е много зает с подготовката за търга в Лас Вегас и беше много категоричен, че не бива да бъде обезпокояван. Не може ли да извикам вместо него господин Кахил, мениджъра?

— Не може ли да извикате господин Уърдингтън — настоя Зак, без да поглежда към служителката. — Самолетът ни чака, за да ни отведе в Телурайд. Ако вашият шеф е прекалено зает, за да ни продаде стоката си, тогава ще си намерим друга галерия.

— Ами, хм, да, разбира се — измърмори блондинката. — Извинете ме за малко, докато поговоря с господин Уърдингтън. Може и да се забавя, особено ако той е ангажиран с някого от колекционерите за търга.

— Или ще бъдем тук, когато той се появи, или няма — каза Зак. По тона му личеше, че за него няма голямо значение кое от двете ще се случи.

Младата жена побърза да се отдалечи.

Джил се огледа наоколо и забеляза охранителя до контролния пункт. Човекът разпределяше вниманието си между Зак и петте монитора, които показваха изображенията от камерите, следящи всеки сантиметър от галерията.

Точно когато служителката отвори вратата с надпис Личен кабинет, Зак се обади на висок глас:

— Кажете му, че тук е собственичката на новооткритото платно на Дънстан, което му е било изпратено за оценка.

Мур замръзна, после се втурна през вратата като котка, подгонена от куче.

— Поне знаеше за кое платно говориш — отбеляза тихо Джил.

— Да.

Най-накрая.

Сега оставаше само да се надяват, че Рамзи Уърдингтън ще захапе стръвта.