Елизабет Лоуел
Цената на измамата (65)

65.

Сан Диего

Шестнайсети септември, 16:15 ч.

— Татко? — повика го Лейн и надникна в спалнята. — Къде си?

— В кабинета — извика му Фароу, — помагам на машинката за ядене да оригне.

— Не знаех дали ще искаш всичко да влезе в мрежата на „Сейнт Килда“, затова реших да споделя какво имам засега.

С лаптоп под мишница, Лейн влезе в кабинета на родителите си. Приемаше като част от интериора заключения шкаф с оръжието, както и стената с електронна апаратура, но винаги му бе приятно да види многото компютри. Това, че родителите му работеха за „Сейнт Килда“, означаваше не само че разполагаха със страхотно оборудване, но и че той също можеше да го използва понякога.

Това беше представата му за рая.

Бебето, сгушено върху рамото на Фароу, се оригна толкова силно, че и Лейн би се гордял с подобен звук.

— Това оригването за втори рунд ли е? — попита Лейн.

Фароу примигна неразбиращо.

— Какво?

— Нали знаеш… Когато си се натъпкал, а после се оригнеш здраво, си готов за…

— Втори рунд — поклати глава баща му. — Схванах.

Грейс откъсна поглед от своя компютър и протегна ръце за малката Аналийс.

— В момента тече нова проверка по случая „Муъркрофт“.

— Нещо интересно? — попита Фароу.

— Ще знам след няколко часа. Или дни. Зависи през колко нива трябва да мина, за да стигна до златна жила.

— Трябва да наемем още хора за проучвания — вметна мъжът й.

— Стийл казва, че проверява новите кандидати колкото е възможно по-бързо.

— Той е по-стриктен и от правителството, когато става дума за проверка на миналото.

— И добре че е така — иронично отбеляза Грейс. — „Сейнт Килда“ изисква много повече от добрия Чичо Сам.

— Стийл има мен — обади се Лейн, усмихна се и отвори компютъра си. — Виж това. Не разбирам и половината от написаното, но има страшно много нули вляво от десетичната запетая.

— Дръпни си един стол — каза Фароу и се настани на собствения си работен стол — и ми покажи какво излезе от пипалата.

— Това са само предварителни резултати — започна Лейн. — Нямахме достатъчно…

— Давай — прекъсна го Фароу. — На никого не му стига времето за проучвания.

Лейн седна и плъзна стола си на колелца върху испанските плочки на пода. Фароу протегна дългия си крак и смекчи спирането на сина си.

— Не съм сигурен откъде да започна — каза Лейн.

— От крайния резултат — отвърна Фароу.

— Кой от всички — измърмори Лейн под нос.

— Винаги така казваш.

— Винаги ми даваш повод. — Лейн се намръщи на компютъра си. — Добре, най-напред — най-новите попадения. Отделил съм всички общи данни за западното изкуство в отделен файл, ако…

— Крайният резултат — безмилостно отсече Фароу.

— Добре. Последни попадения за Дънстан. Губернаторът на Невада, един от сенаторите на щата, представител на конгреса и някакъв богаташ на име Талбърт, или Тал, Крофърд се поздравяват взаимно на пресконференция, свикана по повод голямото дарение от страна на Крофърд за нещо, наречено Музей на Запада. Дарява цялата си колекция от художествени произведения от Запада, включително всичко, което ще купи на търга във Вегас тази неделя.

Фароу наблюдаваше сина си, без да откъсва от него зелените си очи, интелигентни и жестоки в проницателността си.

— Щедър човек.

— Да. Това е първата му голяма благотворителна изява, а той разполага с купища пари. Има ги от години. Предимно от петрол.

— Интересно.

— И аз така сметнах — каза Лейн. — Винаги си ми казвал да търся определен модел, а след това да гледам къде е нарушен.

Усмивката на Фароу го правеше измамно кротък.

— Имам купища данни за Крофърд от финансова гледна точка — каза Лейн.

— Нека засега се придържаме към Дънстан.

— Няма много информация. Всички най-нови данни са свързани с музея. Повечето от по-старите данни са за предстоящия търг. Всички автори на блогове за изкуство са се нахвърлили отгоре му като котка върху… — Лейн вдигна очи, видя как майка му кърми бебето и се прокашля. — Като котка в пясъчник.

Фароу прикри усмивката си. Лейн наистина много внимаваше какво говори пред малката си сестричка.

Таткото също.

— Преди около месец е имало новини в някои блогове за появили се нови картини на Дънстан — продължи Лейн, — но нищо конкретно не се е появило в интернет. В други блогове се казва, че всяка нова картина от Дънстан би била фалшификат или някакъв вид измама.

— Копирай ми блоговете — каза Фароу.

— Вече го направих.

— Независимо какво си мислиш — обади се Грейс, без да откъсва поглед от компютъра и бебето си, — синът ти действително те слуша. Понякога.

Лейн се ухили.

— В блоговете се говори, че цената от четири до шест милиона долара за платно на Дънстан е в долната граница, защото той много рядко излиза на пазара и има голямо търсене. Числото десет милиона долара се повтаря все по-често в най-новите данни. Вдига се доста голям шум.

— Добри новини за бизнеса с изкуство — отбеляза Фароу.

— Лоши новини за Чичо Сам — допълни Лейн, — според един от източниците.

— Така ли? — попита Фароу. — От личен опит съдя, че правителството винаги получава своя дял от печалбата.

— Свързано е с данъците — каза Лейн.

— За Крофърд ли говорим?

— Да, но ти каза, че искаш да останем на Дънстан.

— Имаш ли още нещо за Дънстан? — попита баща му.

— Само вторични и третични източници, цитиращи първични източници, както и самите себе си. Например…

— Стига си дразнил Джо — прекъсна го Грейс. — Той може и да те търпи, но аз не съм в настроение. Време е за крайния резултат.

Лейн понечи да се оправдае, но бързо размисли. Знаеше, че нарочно дразни баща си, но само като закачка, дружески. Нищо сериозно.

— Преди около две години — започна той, като показа нов документ на компютъра — бизнес мениджърът на Крофърд бил арестуван за укриване на данъци. При обжалването бил пуснат под гаранция, после се качил на самолет за Парагвай с две кабаретни актриси и доста пари в офшорни сметки. Оказало се, че някои от сделките, които уреждал за Крофърд, не били такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Определено не и когато става дума за приспадането на федерални данъчни облекчения за загуби.

— Краен… — започна Фароу.

— … резултат — довърши Лейн. — Крофърд дължи над сто милиона долара под формата на данъци и лихви на любимия ни Чичо Сам. Той го оспорва, но вече е загубил две обжалвания. Третото тече в момента.

Фароу подсвирна леко, което бе достатъчна награда за Лейн.

— Аз всъщност не разбирам много от това — продължи Лейн, — но едно момиче от пипалата е истински финансов гений. Тя казва, че много евтин начин да си платиш данъците е като дадеш за благотворителност неща, които вече притежаваш, и си приспаднеш стойността им от данъците.

— Неща ли? — попита Фароу.

— Ами да. Предмети на изкуството, бижута, недвижима собственост, от този род. Материални неща. Даваш ги за благотворителност или в обществен фонд.

— Или в музей — допълни Фароу. — Добра работа, Лейн.

Синът му се ухили широко.

— Раздаването на различни „неща“ работи изключително добре, когато можеш някак да надуеш цената на дарението — каза Грейс и се извърна от компютъра си, без да притесни малката Аналийс. — Така хем не си платил пълната цена, хем можеш да ползваш облекчение за цялата стойност. Или пък продажната цена е една, но купувачът плаща само част от нея. Под масата, естествено. После има данъчни облекчения за всички.

— Няма нищо по-добро от треската преди някой търг за вдигане на цените — каза Фароу. — Или най-изтърканото нагласено наддаване.

— Крофърд притежава ли други произведения на изкуството? — обърна се Грейс към Лейн. — Или само картини от Запада?

— Попаднах на сведения за една или две много известни картини на Пикасо, както и няколко на Уорхол и огромно платно на онзи художник с размазаните петна.

— Джаксън Полък ли? — налучка Грейс.

— Да. Същият — потвърди Лейн.

— Защо Крофърд не продаде или не дари някоя от тях? — попита Грейс. — Модерното изкуство е достигнало невероятно високи цени. Няма нужда да бъдат надувани изкуствено.

— Да — съгласи се и Лейн. — Можете ли да си представите да платите над сто милиона долара за картина, на която мъж целува някаква жена?

— Зависи от художника — каза Фароу.

— Някакъв тип на име Климт.

— Аз съм пас — каза Фароу. Погледна Грейс. — Харесва ми, когато жените изглеждат като жени.

Грейс се усмихна на страстта, която грееше в очите на Фароу. Ако Лейн не бе само на метър от тях, тя би целунала съпруга си така, както и на двамата им харесваше.

— Но Лейн има право — обади се тя. — Защо да си правиш труда да надуваш цените на сравнително малко познати картини, след като имаш много по-известни, които можеш да дариш с по-малко разправии?

— Суета — предположи Фароу. — Обзалагам се, че името му ще бъде изписано на стената на музея в Невада. Картина на Уорхол няма да му донесе това.

— Може би пък наистина харесва онези модерни ла… хм, неща — довърши Лейн и погледна сестричката си. — Затова иска да си ги задържи.

— Или пък известните творби в колекцията му вече са обвързани — предположи Грейс.

— Как? — попита Лейн.

— Като допълнителна гаранция за заеми — обясни майка му.

— Хм?

— Представи си нещо като заложна къща за най-богатите — каза Грейс. — Оставяш картините в банковия трезор, а банката ти дава заем. Често се прави така, когато много богатите имат нужда от пари в брой. Без много шум. Напълно дискретно. Никой не разбира, че картините са временни заложници на банката.

— Не дават ли заем в размер на пълната им стойност? — попита Фароу.

— Банките не са глупави — отбеляза Грейс. — С такава гаранция можеш да получиш до петдесет процента от продажната цена, обикновено доста по-малко.

— Това пак са си доста нули вляво от десетичния знак — каза Фароу. Той се приведе към сина си. — Какво успяха да научат твоите пипала за финансите на Крофърд през последните пет години?

— Не толкова, колкото бих могъл да науча, ако ми позволиш да проникна в няколко частни база данни — възбудено се обади Лейн.

— Кажи ми какво имаш дотук. Ако не е достатъчно, тогава пак ще говорим за проникване в чужди база данни.

Грейс вдигна очи към тавана.

— Най-напред посланик Стийл дава частни уроци на Лейн относно реалността и медийното представяне на световната политика. Сега пък Джо Фароу учи сина си на тънкостите в компютърната етика. Какво следва? Мери да му преподава приложна физика, като му показва как да свали човек със снайпер от седемстотин метра?

— Отлична идея — каза Фароу. — Ще го включа в учебния му план.

Лейн прикри усмивката си и се зае да проучва финансите на Талбърт Крофърд в публично достъпните източници.

Ако беше послушен, по-късно щеше да стигне и до недостъпните.