Елизабет Лоуел
Цената на измамата (40)

40.

Над Ню Мексико

Петнайсети септември, 18:14 ч.

— Нещо ново? — кресна в слушалката Скор.

— Виждаш ли нещо ново във файловете си? — Тонът на Ейми издаваше съвсем ясно колко е ядосана в действителност. — Излязла съм на среща, а телефонът ми не спира да подскача като уплашен хамстер. Прекарвам толкова много време в дамската тоалетна, че Дан сигурно мисли, че имам разстройство.

— Плащам ти извънреден труд.

— Предпочитам да се уредя със секс.

Скор прехапа устни, за да не изругае. Проблемът с наемането на умни и млади компютърни специалисти бе, че бяха повече млади, отколкото умни.

— Няма нищо ново от подслушвателното устройство в телефона — каза тя, като изговаряше думите отчетливо, сякаш Скор беше идиот. — Казах ти, че ще ти се обадя, ако има нещо.

— Кога за последно провери?

— Когато ми звънна последния път. Което означава преди четири минути и шестнайсет — о, не, седемнайсет — секунди.

— Къде е компютърът ти?

— В офиса, свързан със сателитния телефон в другия ми джоб, в случай че нещо се промени. Освен това съм накарала Стив да следи непрекъснато компютъра ми, в случай че изскочи нещо по-съществено. Защо просто не му пратиш съобщение на него и не изключите посредника?

Скор изсумтя отвратен и прекъсна линията. Намръщи се на компютрите пред него. Мигащият сигнал на проследяващото устройство се появи насред уличната карта на Таос.

Единствената добра новина беше, че бе спряло да се движи.

Увеличи мащаба на картата, докато не видя точния адрес. После зададе информацията в другия си компютър и зачака нетърпеливо на екрана да се появят указанията как да стигне дотам. Докато чакаше, гледаше мигащия сигнал.

Все още седеше на едно място.

— Точно така, бебчо. Остани, където си. Татко идва да те вземе.

И много се надяваше онази кучка Брек да му се изпречи на пътя. Нищо лично. Просто носеше прекалено много неприятности и никаква полза. Също като пралеля си. С малко късмет госпожица Брек скоро щеше да си бъбри със старата дама.

Стига мъртвите да говорят.