Елизабет Лоуел
Цената на измамата (43)

43.

Таос

Петнайсети септември, 19:10 ч.

Скор седеше в задната част на безличния си микробус, взет под наем. Беше паркирал близо до рекламната табела на заведение, предлагащо нощувки със закуска. Това бе добре — непознатата кола нямаше да прави впечатление никому.

Лошата новина бе, че в хотелчето действително имаше отседнали гости, макар да бе време на затишие между летните туристи и зимните скиори. Но нямаше особено оживено движение на хора, така че да пречат на наблюдението му, а силно затъмнените стъкла на микробуса му осигуряваха прилично прикритие. Беше се настанил доста удобно и наблюдаваше долния край на улицата и желязната врата в кирпичените стени на дома на Гарлънд Фрост.

Най-лошото бе, че нищо от онова, което научи за Фрост, не му допадаше.

Експерт по западно изкуство. Завидна репутация, въпреки липсата на престижни дипломи. Невероятен усет за добри произведения. Оттеглил се от професията.

Но не и дотолкова, че „Сейнт Килда“ да не се докопа до него.

Поне се слави като много арогантен човек. Често се случва хората да прекарват доста време на колене, преди да привлекат вниманието му.

С малко късмет онази кучка Брек ще го ядоса с нещо.

Разпечатката от подслушвателното устройство в сателитния телефон на Брек беше любопитна, но съвсем не бе достатъчно добра. Ейми в момента я обработваше с най-различни програми за пречистване на сигнала. Трябваше всеки момент да чуе новини от нея или от Стив.

Крайно време беше.

По дяволите, това се превръща в истинска каша. Трябва да знам дали Фрост гледа електронни изображения или истински картини, или пък изобщо е отказал да гледа каквото и да било.

И трябва да го разбера възможно най-скоро.

Търгът все повече го притискаше. В най-лошия случай Фрост в момента гледаше истинските картини.

Мога да прехвърля зида или да се промъкна през портата. Никакъв проблем.

Но в къщата?

Голям проблем.

Можеше да се обзаложи, че къщата на Гарлънд Фрост има видеонаблюдение и модерна охранителна система. Нямаше да е като при старата дама с нейната ръждясала пушка. Фрост имаше доста ценности в дома си.

Скор нямаше намерение да рискува да се стигне до убийство в тази къща, освен ако не му оставаше друг изход.

Ужасно се ядосваше, че не може дори да използва насочващия се микрофон, за да подслуша разговорите вътре в къщата. Тези кирпичени стени бяха като попивателна гъба, а не можеше да стигне до някой от прозорците, без да разкрие присъствието си. Патова ситуация. Вторият му компютър изписука. Погледна го и активира програмата за гласова комуникация. От вградените високоговорители се разнесе гласът на Стив.

— Скор?

— А, не, Великденският заек се обажда. Какво имаш за мен?

— Определено има и трети глас — каза Стив.

Сериозно? — саркастично си помисли Скор. — И аз можех да му кажа същото.

— Тоя тип псува като моряк — продължи служителят му. — Всичко е в разпечатката.

— Отделни думи или общата насока на разговора?

— Думи. Искаш ли да ти прочета разпечатката? — попита Стив.

— Не, освен ако не говори за картини.

— В множествено число ли? Не. Всичко беше доста заглушено, както по-рано — обясняваше Стив, — а после изведнъж стана чисто. Новият глас беснееше за някакви мръсници, които унищожавали изкуството.

— Нещо друго?

— Новият глас се сля с другите два, сякаш човекът се отдалечи от подслушвателя. Звуците отново станаха приглушени, но не като преди.

Скор застина като ловджийско куче пред скок.

— Какво е различното?

— Разликата е като между намален звук и заравяне на микрофона в кал. Имам една нова програма за обработване на звука, но не исках да започвам, без да съм питал…

— Направи го — прекъсна го сопнато Скор. — Докладвай ми незабавно.

— Може да отнеме няколко часа. Тази програма използва сложни алгоритми и отнема много време, особено на моя лаптоп.

— Независимо колко е късно, обади ми се. Обади се, чу ли? Използвай мобилния телефон. Ясно?

— Ясно.

— Тогава действай.

Скор изключи гласовата програма и се загледа през прозореца. Единственото сигурно нещо бе, че една картина е била унищожена. Тъй като именно той бе действал с мачетето, това вече му бе известно.

Защо все най-простите на вид задачи се превръщат в катастрофа?

Отиде до задната част на микробуса, отвори малко метално куфарче и извади от него полуавтоматичен пистолет. Сложи му заглушител, провери пълнителя и се върна в предната част на колата.

Когато се стъмни напълно, щеше да огледа района около дома на Фрост. Може би щеше да намери прозорец, където да действа. От товарния отдел на регионалното летище в Таос бе научил, че шест дървени каси са били разтоварени от самолета, нает от „Сейнт Килда“. Изглежда, оперативният работник слагаше всичките си яйца в една кошница.

А може би не.

Ако нещо прилича на патица и ходи като патица…

Можеше да е и херинга.

А Скор отлично знаеше как да изпържи рибата.