Пени Винченци
Наследниците (8)

Седма глава

Атина ги събра в заседателната зала преди официалното подписване: присъстваха, разбира се, всички от семейството, както и всички ключови служители и някои сътрудници като старшите консултанти и представители на търговските екипи, за да поговори с тях за онова, което ще се случи. Обясни, че договорът с „Портър Бингам“ е жизненоважен за търговска къща „Фаръл“, за семейството…

— И за вас. Без помощта, която осигурихме, някои от вас щяха да изгубят работата си; много фирми, по-стабилни от нашата, фалират всеки ден. Няма да се преструвам, че всичко ще остане както досега. Въпреки че запазваме мажоритарен дял от фирмата, със семейството ще направим компромиси, ще приемем наложителните промени и ви моля да направите същото. Търговска къща „Фаръл“ поне ще продължи да съществува.

— Благодаря ви за лоялността, за упорития труд през годините, за това, че споделяхте нашата визия за фирмата; уверявам ви, че никога не съм приемала това за даденост и никога няма да го направя.

След тези думи замълча. Сузи Хардинг усети как сърцето й се сви, когато ясният, звънък глас неочаквано потръпна и блестящите зелени очи заблестяха от сълзи. Търговска къща „Фаръл“ нямаше да е повече нейна и това й беше безкрайно трудно, тъй като фирмата беше част от нея, както и тя бе част от фирмата, а сега двете трябваше да бъдат разделени…

Бърти Фаръл си помисли, че никога досега не се е възхищавал толкова много на майка си.

Застанала близо до Сузи, Флорънс Хамилтън си помисли, че театралната сцена е загубила много в лицето на Атина.

В колонката на Пруфрок вестник „Сънди Таймс“ пусна водещ материал по въпроса:

„Бианка Бейли, бивш изпълнителен директор на фирма Пи Ди Ен за тоалетни принадлежности, която бе продадена под нейно ръководство за 40 милиона лири, бе засечена да влиза в шоурума на търговска къща «Фаръл» в Баркли Аркейд. Бейли, на 38 години, която току-що бе назначена за изпълнителен директор на «Фаръл», твърди, че е «колкото развълнувана, толкова и уплашена» от новата си работа. Търговска къща «Фаръл» е забележителна марка и аз имам късмет, че лейди Фаръл, която я е създала заедно със съпруга си през 1953 г. — Годината на коронацията, — все още играе активна роля в нея. Тя е жива легенда и е наистина чудесно, че ще имам възможност да работя с нея — особено през следващите дванайсет месеца, когато предстоят толкова вълнения в Лондон около диамантения юбилей на кралицата и, разбира се, олимпийските игри.“

— Жива легенда и още как! — каза Атина и захвърли „Сънди Таймс“ в другия край на стаята. — Защо просто не е казала стара, ама много стара и не е приключила. Има още един материал в „Телеграф“ за хората от „Портър Бингам“, в който подчертават колко невероятни били, какви успехи били постигнали през изминалите десет години. Ако това е показател за начина, по който всичко ще се развива в бъдеще, чувствам, че депресията ще ме притисне още повече.

— Стига, недей — опита се да я спре Бърти с тих глас, — нали знаеш, че всяка реклама е добре…

— Бърти, това не е реклама за „Фаръл“ — каза Каро, — тя е за тях, за Бианка Бейли и за притежателите на частни капиталови инвестиции. Можеха поне да сложат снимка на Флорънс в Магазина…

Ако Сузи Хардинг присъстваше, щеше да им каже, че и двете с Бианка са се опитвали да убедят Флорънс да позира пред Магазина заедно с Бианка, че Флорънс е отказала, щом лейди Фаръл няма да е на снимката, че е имало безброй молби за интервюта, които лейди Фаръл е отказала с обяснението, че няма никакво намерение да сътрудничи за така наречената от нея неуместна реклама.

Беше наистина мъчително.

Патрик видя вестниците натрупани на масата в кухнята в къщата им в Оксфордшир, които Бианка очевидно щеше да чете, когато се върнеха същата вечер в Лондон. Той винаги се впечатляваше от способността й да разграничава частите от живота си; уикендите бяха запазени, поне доколкото е в човешките възможности, специално за семейството. От време на време тя проверяваше имейлите си и работеше над тях само когато бяха спешни, останалите чакаха, докато се приберат в неделя вечерта, когато тя се скриваше в кабинета си. Вечерята и подготовката на децата за училище беше работа на Патрик — това бяха правилата у дома, създадени много отдавна.

Той прегледа първите две страници и забеляза изключително красиви снимки на Бианка на първа страница на „Мейл он Сънди“ и над колонката на Пруфрок. Както обикновено, ако човек съдеше по заглавията, щеше да реши, че е неомъжена или по-скоро разведена (освен ако не беше статия, ориентирана към женската публика), в които не спираха да говорят за децата, за къщите и „прекрасния й съпруг счетоводител, истински спасителен пояс“, но той бе свикнал с това. Просто нямаше друг избор.

Това го върна към единствения въпрос, който държеше да обсъди с нея, при това час по-скоро. Тази вечер не ставаше, значи оставаше за утре вечер, когато тя със сигурност щеше да си е вкъщи рано. Тогава възнамеряваше да повдигне въпроса.

Патрик се притесняваше, меко казано, от реакцията й.