Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A perfect heritage, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Цветана Генчева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- sqnka (2017 г.)
Издание:
Автор: Пени Винченци
Заглавие: Наследниците
Преводач: Цветана Генчева
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: Печатна база Сиела
Излязла от печат: 14.09.2015 г.
Отговорен редактор: Мария Найденова
Редактор: Ваня Томова
Художник: Любомир Пенов
Коректор: Милена Братованова
ISBN: 978-954-28-1876-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11462
История
- — Добавяне
Петдесет и четвърта глава
— Много е приятно тук.
— В апартамента или в леглото ми?
— И двете. Очевидно леглото притежава известно je ne sais quoi[1], но…
— Все още не мога да повярвам.
— Ти ли не можеш да повярваш? Ами аз, всички тези месеци, докато си мислех колко великолепна и изтънчена си, искаш да си под светлината на прожекторите и през всичкото време…
— И си мислел, че гоня парите и властта ти — Лара се наведе и го целуна.
— Какви пари? — попита той с въздишка. — Каква власт? Сдоби се с беден разведен тип със зле платена работа в Бирмингам. Какво разочарование.
— Никакво разочарование — отвърна Лара, — нищо подобно.
— Нито дори…
— Не и това.
— Господи, бях направо ужасен. Сигурна ли си?
— Напълно. Беше… прекрасно.
— Хм, струва ми се малко скучно това «прекрасно».
— Няма нищо скучно, Бърти. Ни най-малко.
И наистина не беше, помисли си тя и му се усмихна от другия край на възглавницата. Беше топло, красиво, нежно и малко изненадващо (и донякъде изпълнено с нетърпение), изпълнено със загриженост, а накрая много хубаво. Прекрасно.
Разбира се, че беше… трудно. Той беше ужасен, тя веднага забеляза и изпита дълбоко съчувствие към него, но го желаеше толкова много, а бе очевидно, че и той я желае, така че единственият изход бе да позабързат, да го убеди, че не може да чака друг път, както той предлагаше, докато великолепната вечер напредваше и двамата казваха «Невероятно», «Желаех те толкова много», «Усетих щастието в мига, в който те видях» и «Не можех да повярвам, че искаш да прекараш известно време с мен», и «Това бяха най-прекрасните часове в живота ми», а междувременно се целуваха на канапето на Лара в приятния й апартамент, който тя имаше в Парсънс Грийн, и пиеха бутилка шампанско, която тя извади от хладилника.
— Винаги държа бутилка, за всеки случай — призна тя.
— За какъв случай?
— Ако има нещо за празнуване. Тази вечер ще ни трябват поне шест.
От мига, в който той влезе и застана пред нея, видя обляното й в сълзи лице и купчината мокри кърпички, пръснати по бюрото, разрошената коса, размазания аркансил, тя не спря да се усмихва. Той затвори вратата.
— Мама ми каза, че не преследваш парите и поста ми, че наистина ме харесваш.
— Тя откъде знае — попита Лара.
— Увери ме, че е много наблюдателна жена.
— Наистина е така — съгласи се тя.
— А пък аз не съм и предполагал. — Отправи й прекрасната си усмивка, а тя стана, заобиколи бюрото, пристъпи към него и го прегърна през врата. — Много, ама много те харесвам, а ти?
— Изключително много.
Така започна всичко.
Тя го изпрати на партито за около час, защото не можеше да повярва, че си е тръгнал веднага след като е получил подаръка. Какво ще кажат хората? Той я погледна стреснато и я попита сериозно ли мисли, че всички ще се обидят, а тя отвърна, че е така, и му даде адреса на апартамента си, където да се видят след два часа, и той се отправи към заседателната зала, а тя към тоалетната, за да оправи грима си, нещо, от което спешно се нуждаеше, след това и тя се върна на партито, което започваше да затихва, и обиколи залата, замаяна от щастие, поговори с Луси и Тамзин, които бъбреха с млад продавач, когото Тамзин бе харесала по време на конференцията — Тамзин много обичаше купоните, — после и с Мардж и Трина и Хати — любимките и, и забеляза, че Бърти прекарва много време със същите хора.
След това той се качи на един стол и съобщи, че трябва да си тръгва, което бе малко нехарактерно за него, благодари отново, че са дошли на тържеството му, и тя също си тръгна, след като изчака да мине известно време, от приличие беше извикала такси и през целия път до вкъщи се опитваше да се ощипе мислено, а когато пристигна, той я чакаше на прага, защото тя не му беше дала ключ, изглеждаше развеселен, нетърпелив и щастлив.
След това стана още по-хубаво.
— Господи — възкликна Бианка, докато гледаше сайта, — не е ли невероятно!
— Нали! — Тод се опитваше да си придаде изражение на скромност. — Много му се радваме. Виж сега, ето и окончателната перличка, избери си магазин — ето ти списъка, погледни го, точно под аутлетите — даваш надолу… точно така… Париж, Ню Йорк, Милано. Добре, сега кликваш и готово. Не е ли страхотно. Господи, твоите хора с франчайза са работили невероятно бързо. — Беше наистина страхотно, бяха постигнали облика на номер 62 на уличката с калдъръм в Сохо, с високите дървета, с двете стъпала към стъклената врата… Тя се застоя още малко, усмихната, спомни си улицата, онзи ден, след това побърза да прескочи на Сидни.
— Сега слизаш надолу и ето ти поканата да пазаруваш — харесва ли ти?
— Тод, много ми харесва. Невероятно е. Страшно ми харесва. Дори не смеех да се надявам, че ще стане толкова хубаво. Не, дори по-прекрасно е. Ами Сингапур? Господи, каква красота! Улицата е съвършена, извадихме късмет с нея, а малкият магазин е чудесен. Много се вълнувам, Тод!
— Знам. Когато стигнем до глобалното откриване…
— Глобалното откриване… — Бианка го погледна и се замисли за последните дни — и колко близо бяха до прекратяването на глобалното откриване, при което нямаше да има никакво представяне, никакви магазини, никаква търговска къща «Фаръл», колко отчаян щеше да е той, не само той, всички, и изпрати благодарствена молитва към Флорънс и факта, че Корнилиъс Фаръл е бил толкова влюбен в нея, че й е оставил подобно наследство. Дори по-невероятно, отколкото бе предполагал.
Флорънс бе казала на Бианка, че трябва да се погрижи да приеме парите, по-скоро начина на оформяне на заема като собственост на фирмата. Каза, че животът не би означавал почти нищо без «Фаръл», а тя не искаше нищо или почти нищо.
— Освен може би две сака на «Шанел»… — И се усмихна.
— Виж какво — отговори й Бианка, — лично ще ти осигуря огромна заплата, ако глобалното представяне мине успешно, както би трябвало…
— Няма «ако», ще стане — каза убедено Флорънс.
— Тогава двете с теб заминаваме за Париж, отиваме в «Шанел» и аз ще ти помогна, ако ми позволиш, да си избереш двете най-прекрасни сака от колекцията.
— Добре — съгласи се Флорънс, — не мога да си представя нещо по-прекрасно, освен, разбира се, да отида с Корнилиъс. Въпреки това много бих искала да си с мен, Бианка. Уверявам те, че той щеше да те хареса и да ти се възхищава.
— Наистина ли?
— Разбира се. Той все казваше, че работата е превърнала жените в триизмерни създания. Другите били само двуизмерни.
— Това ми харесва. Не знам обаче дали Патрик би се съгласил с теб — поне в момента. Той ме предпочита двуизмерна за съжаление.
— Глупости — сряза я Флорънс, — след няколко седмици ще бъде отегчен до смърт.
— Хм. Моя скъпа, щедра и благородна Флорънс, трябва да вървя. Имам ужасно много работа.
— Разбира се. Има още нещо. Трябва много да внимаваме Атина да не разбере за тази работа. Това е единственото ми условие. Нали можем да измислим някаква история откъде са дошли парите?
— Флорънс — отвърна тихо Бианка, — нали не си забравила, че само четирима-петима, ако броиш твоя господин Смайт, са обещали да не споменават и дума. Но само петима знаем за проблема. Атина няма представа. Значи нямаме нужда от обяснения, нали?
— Не, разбира се — съгласи се Флорънс и дари Бианка с усмивка на щастие и облекчение. — Това не ми беше хрумвало. Прекрасно! Благодаря ти, Бианка. Въпреки това малко се притеснявах. Не, много се притеснявах.
Бианка я целуна и я качи в такси, което щеше да я закара до дома и в Пимлико — «денят ти беше толкова тежък, макар че краят е щастлив», след това се отправи към Кавъндиш Стрийт.
Мислеше, че Флорънс е невероятен човек, че бе твърдо решена да не се чуе дори намек за връзката й с Корнилиъс, да не би да стигне до Атина. Атина цял живот бе омаловажавала Флорънс и си беше приписвала заслуги за сметка на Флорънс.
Тогава си помисли, малко цинично, че всички обичат Флорънс и я смятат за прекрасна, но това ще се промени, ако научат, че тя е имала извънбрачна връзка с Корнилиъс под носа на Атина в продължение на половин век.
Това я накара да обикне Флорънс още повече.
Бианка имаше чувството, че ако отвори прозореца, ще полети към дома. Седеше и се усмихваше глупаво на всички, които влизаха, занимаваше се с банални неща, усещаше, че ако всички поискат повишение на заплатата или увеличаване на бюджета, дори промяна на опаковките, тя ще се съгласи. Едва когато си отидоха, си позволи да се наслади на радостта и триумфа, на увереността, че ще се получи, че «Фаръл» ще бъде спасена, че кампанията ще протече по план и се върна с ужас към изминалата седмица, която беше по-разтърсваща дори от най-грозните кошмари, и въздъхна облекчено, че е останала в историята.
Осъзна още нещо; нещо, което знаеше открай време, ако трябваше да е честна, колко много работата и по принцип, най-вече във «Фаръл», означава за нея; че се беше превърнала в неделима част от нея, че да се откаже би било равносилно да се раздели с крайник или с гласа си. Не знаеше дали това не я превръща в ужасна майка и в лоша съпруга, но знае, че щом «Фаръл» бъде спасен, сигурно ще напусне и ще се заеме с нещо по-малко ангажиращо. Засега обаче фирмата беше нейна отговорност, също като децата й, и тя трябваше да я изтласка напред, защото ако се провалеше и предадеше всички, които работят тук, щеше да е проява на пълна безотговорност. Може би не трябваше да поема работата, може би трябваше да предвиди опасностите, които грозяха живота й, но тя нямаше представа, че Патрик вече няма да й пази гърба и няма да се грижи за семейството, когато тя е заета. Подобно предположение беше погрешно; трябваше да му обръща повече внимание. Но ето че бяха стигнали до този момент и както Патрик често казваше, при сегашните обстоятелства мърдане нямаше.
Налагаше се да му каже, а не смееше. Досега, до днес, покрай всичко необичайно, което се случи, тя все още не гледаше на нещата с необходимата яснота. Въпреки това му каза, че е взела решение, и се разбраха да говорят вечерта…
За да се поразсее, тя се върна към щастието, към новото щастие, което й носеше търговска къща «Фаръл». Влезе в сайта, във вълшебния сайт, който за малко не бе изгубен, и обиколи красивите си магазини, направи околосветско пътешествие. За последно остави магазина в Ню Йорк, в Сохо, с двете стъпала, на калдъръмената уличка, който винаги щеше да си остане любимият й, и се застоя пред него по-дълго, наблюдаваше го, припомняше си какво се случи, след като го видя, и как мина дългият, невероятен следобед, и тогава разбра с абсолютна сигурност, че той няма нищо общо с решението й.
След това, в онзи специален ден в Ню Йорк, когато най-сетне го направи, двамата го направиха, тя го погледна, а той се усмихна и заговори за пръв път, откакто влязоха в стаята.
— Знаех, че ще бъде така — призна той.
По-късно не изпита никакво чувство на вина, преживяването беше невероятно, нямаше нищо общо с действителността, то бе извън времето и двамата бяха единодушни, че никога повече няма да се случи и никога няма да го споменават. Помнеше, разбира се, и винаги щеше да помни, но това нямаше нищо общо с брака й, не влечеше отговорност след себе си, нямаше обещания, нямаше любов, единствено неповторима плътска наслада. Не можеше да се сравни с дългогодишната връзка между Флорънс и Корнилиъс например, наситена с обич и преданост, която сама по себе си беше като брак. Сравнение не можеше да става с този флирт за една нощ, в който нямаше хумор, чар и каквато и да било емоционална интимност. Беше се случило веднъж и втори път нямаше да има, също като метеор, профучал през живота им, за да остави ярък спомен. Единственото чувство на вина, което я измъчваше и донякъде я забавляваше, бе, че не изпитва никакво чувство на вина.
Мили седеше и разглеждаше блога, който приятелката на Луси, Фей, подготвяше всеки ден за хилядите си последователи, и буквално заби нокти в дланите на ръцете си, за да е сигурна, че не сънува. Тези очи, тези огромни очи с тежки мигли бяха нейните, също и устните, лъскави, прасковенорозови, а пък тъмните, огнени очи и тъмни устни бяха на Джейс, а онова, което правеше снимките забавни и интересни и бе убедило Фей да ги използва, а Бианка да се съгласи, че не нарушават никакви правила, беше фактът, че не са сериозни снимки; приятелката на Луси, Фенела, бе снимала, докато Джейс и Луси се гримираха една друга, смееха се и очевидно се забавляваха. Луси слагаше очна линия на Джейс, а Фей беше писала за приятелката си Луси, гримьор от търговска къща «Фаръл», внучка на създателката, която работи с млади приятелки, изявили желание да бъдат нейни манекенки при опитите да създаде нова визия за представянето на бранда през юни.
«Толкова готина история — продължаваше блогът. — Брандът, представен в годината на коронацията, бележи ново начало шейсет години по-късно, когато кралицата празнува диамантения си юбилей. Повече няма да издам, но, повярвайте ми, ще горите от желание да пробвате тази визия. Следете блога и очаквайте една невероятна история.»
Утре блогът щеше да излезе онлайн и може би, по всяка вероятност, както каза Луси, някой от училище благодарение на по-голяма сестра или на майка си ще го види.
— Да видим тогава какво ще стане.
Чу майка си да влиза и да тича нагоре по стълбите. Почука на вратата й.
— Здравей, сладурче, може ли да вляза?
— Разбира се. Мамо, погледни. Невероятно, нали?
— О, да. — Тя погледна блога и се усмихна. — Двете с Джейс изглеждате прекрасно. Много се вълнувам. Чудесна реклама и за «Фаръл».
— Точно така. Когато представянето зашемети всички, очаквам повече джобни.
— Ако зашемети всички.
— Стига глупости, мамо. Трябва да стане. Нали ти го подготвяш. Така каза Луси.
— Поласкана съм — отговори Бианка и докосна Мили по бузата.
— Луси казва, че си върхът.
— Наистина ли?
— Да, а баба й ти се възхищавала. Каза, че това не се случва често.
— Мили боже — въздъхна Бианка. — Показва го по много странен начин, друго не мога да кажа.
— Много е напудрена — каза Мили — и много важна. Както и да е, аз се гордея с теб. Я, татко се прибра. Дали ще иска да го види?
— Разбира се, че ще иска. Може би не точно сега, ако нямаш нищо против. Трябва да говорим с него за много важни неща.
Бианка целуна Мили и слезе на долния етаж, за да проведе един от най-важните разговори в живота си.