Пени Винченци
Наследниците (37)

Трийсет и шеста глава

Беше красиво. Беше забележително красиво. Беше забравила магията, богатството, сексапила.

Погледна шишенцето, загърнато внимателно в кремавото легло от дантела, положено в синя сатенена кутийка. Бяха минали десет години, откакто го беше разопаковала.

Стореното от нея, разбира се, беше опасно. Тя буквално отвори кутията на Пандора. Можеше да изгуби всичко. А милият Даниъл го нямаше, за да попита. Затова помоли сина му, звънна му същата вечер и той каза, че всичко ще бъде наред, просто трябва да побърза, капчица на китката, а след това да запуши шишенцето отново.

Запечатано на хладно, тъмно място, както бе инструктирал Даниъл да се съхранява преди много години. Спалнята й беше хладна, защото тя ненавиждаше топли спални. Пазеше и другото, грижливо опаковано, в роклята от кръщенето на Каро, в чекмедже на дъното на гардероба.

Тя беше създала този парфюм, създаде го заедно с Даниъл, който приличаше на поет и говореше като поет за емоцията на парфюма и за неговата святост. Какви глупости. Но го казваше толкова красиво, без да откъсва очи от нейните. Тя беше наполовина влюбена в него, разбира се, срещите им бяха колкото физическа, толкова и романтична наслада, докато той втриваше последната версия на ценните масла в кожата й на китката, отзад на врата, точно над линията на гърдите. Беше съгласен с Шанел, че парфюмът трябва да се слага, когато искаш целувка. След това целуваше всички тези места за доказателство.

Корнилиъс го ненавиждаше, твърдеше, че онова, което е създал Даниъл, колкото и да е красиво, няма да получи съгласието му да излезе на пазара.

— Парфюмерийната индустрия е опасно място, струвало е на хората цели състояния. Ние не притежаваме състояние, така че не можем да си позволим да го изгубим.

— Но ще притежаваме — заяви тя, — ще го създадем моя парфюм и ще го наречем Атина, и тогава ще мога да твърдя, че това е единственият продукт, за който ще мога да твърдя, че е само мой.

Идеята за парфюма беше нейна, възприемаше го като признание за по-високо качество, към по-престижна гама. Беше краят на 60-те и те жънеха невероятни успехи вече петнайсет години. Корнилиъс й угоди, каза й да опита, обеща да се замисли сериозно, ако е достатъчно хубав. Той наистина се получи невероятен и тя така й не му прости, задето не й даде зелена светлина да го представят на света.

Запозна се с Даниъл на коледен панаир, където той беше изложил цялата си палитра от парфюми, а най-отгоре беше поставил картичка с името си: Даниъл Шагар, парфюмерист. В подредените малки шишенца той топваше пипети, след това ги размахваше във въздуха и призоваваше хората да приближат и да помиришат.

Каза си, че той е най-красивият мъж, когото е виждала, висок и много слаб, с огнени тъмни очи, гъста, чуплива руса коса и много пълни, много сексапилни устни. Беше французин, но английският му беше съвършен.

— Бих искала да пробвам стоката ви — заяви тя.

— Добре, добре, разбира се. Нека да потърся нещо, което ще ви хареса. Готов съм да ви определя като цитрусово момиче. Пробвайте това…

Тя пробва.

— Става, но е доста остро.

— Аха. Значи дървесни нотки, може би малко бергамот… така по-добре ли е?

— Малко по-добре.

— Трудно е да ви се угоди. От бизнеса ли сте?

— Да, разбира се. Аз съм Атина Фаръл.

— А, вие сте истинска легенда. Значи искате да пуснете на пазара парфюм, така ли, госпожо Фаръл?

— Проявявам огромен интерес — призна Атина.

— Много добре. Тогава ми кажете повече за визията. Ароматите имат цвят, форма, стил. Ненапразно казваме „носи“ парфюм. Така… това не ви ли харесва повече?

Атина помириса.

— Малко повече — каза тя.

Остана на сергията му, докато не се появи Флорънс, която я придружаваше.

— Аха органът на парфюмериста^[1]. Колко романтично. — Тя подаде ръка на Даниъл. — Аз съм Флорънс Хамилтън. Работя с госпожа Фаръл. Управител съм на магазина на Баркли Аркейд.

Даниъл се наведе над ръката й.

— Чувал съм за магазина — призна той. — Съвършеното място, на което да се продава парфюм.

— Така е — потвърди Флорънс. — Често го казваме, нали, Атина?

— Не помня да съм го казвала чак толкова често — засече я Атина. — Флорънс, двамата с господин Шагар обсъждахме формули. Искаш ли да се върнеш след половин час?

— Разбира се. Беше ми приятно, господин Шагар.

— За мен беше удоволствие, госпожице Хамилтън.

Флорънс се отдалечи.

— Така — заговори Атина, — казвахте ми, доколкото си спомням, че жасминът може да е невероятно чувствен. Може ли да пробвам това?

Той я покани в ателието си в Хампстед. Беше постигнал среден успех, беше формулирал парфюми за някои от малките парфюмерийни фирми и определено знаеше какво прави.

Мина цял следобед, докато той говореше разпалено за различните нюанси и комбинации: как водещият аромат, който се разгръща пръв, е обикновено цитрусов, средният флорален, който се проявява след половин час, а основният мотив може да се задържи в продължение на осем часа. Тръгна си по мръкнало, наполовина влюбена в него, с указания за огнен парфюм, както тя го нарече; той й каза, че трябва да се върне след няколко седмици, за да разбере какво е направил.

Огненият парфюм нямаше равен на себе си; тя го занесе у дома на Корнилиъс и го помоли да го пуснат на пазара. Той изобщо не се влюби в парфюма. Тя го беше кръстила „Страст“ и той се съгласи, че има потенциал. Поиска още много мостри и Атина разбра, че той усложнява максимално нещата за Даниъл, за да се откаже от проекта. Не успя, разбира се, защото Атина го посещаваше отново и отново, флиртуваше, играеше игрички, успя да го накара да създаде най-съвършеното ухание. Накрая той бе готов. Чакаше я в един мрачен следобед през ноември.

— Заповядай — каза той, — заповядай, това е твоята „Страст“. Пробвай. След това почакай. Нали вече ти казах. Заповядай, моя красива Атина, ето тук е мястото.

Той положи капчица на врата, след това се наведе и целуна мястото, направи същото и с гърдите.

— Той е част от предварителната игра, нашият парфюм — усмихна й се той, — но скоро ще дойде ред на самото любене, а след това, тогава ще изпитаме… ще изпитаме orgasme. Как се казва на английски?

— Оргазъм — отвърна официално Атина.

Той беше много различен любовник от Корнилиъс, бърз, почти нетърпелив, но умел; в онзи първи следобед я доведе до оргазъм със самоувереност, която я изненада и очарова. Той беше вторият й любовник; тя беше девствена, когато се запозна с Корнилиъс.

За нея сексът беше нещо прехвалено, да, наистина беше приятно, когато тя беше в настроение, но нали и жената трябваше да е на разположение на съпруга си и желанията му, тъй като имаше опасност той да се отклони от правия път, ако не получаваше дължимото, и понякога, когато той я извисяваше към удоволствието, тя си казваше, че има невероятен късмет. Само че годините минаваха, желанието й угасваше и тя бе повече от доволна, че Корнилиъс все по-рядко проявява желание към нея — мислеше, че няма да изпита отново наситените чувства, неочакваното, помитащо нахлуване на копнежа, полета на физическата радост, които Даниъл създаде за нея.

Тя не беше влюбена в него, беше влюбена в идеята за него и мисълта да си има любовник.

Корнилиъс, изглежда, не подозираше, което я изненада, тъй като той бе доста опитен мъж; определено му личеше, че я ревнува от Даниъл, но я ревнуваше от професионалиста, от романтика, външността му, от глупостите, които изричаше. Но не бе разбрал, че Даниъл я прелъстява. Той, разбира се, знаеше не по-зле от нея колко много зависи от връзката им бъдещият успех на търговска къща „Фаръл“. А това бе по-важно за нея от всичко останало.

Мъже, секс, страст с малко „с“: как бе възможно всичко това да се сравнява с опияняващите висоти на успеха, триумфа, славата?

Той се преструваше, че работи над парфюма, единствено за да може тя да носи нови мостри на Корнилиъс, да го пита за съвет, макар и двамата да знаеха, че Даниъл е открил търсената формула, светия граал, тяхната „Страст“ и всеки път, когато отиваше да се види с него, което рядко се налагаше, тя можеше да си слага от него.

Накрая, един следобед, Даниъл се оплака, че го боли стомах.

— Ядеш прекалено много гъши дроб — сряза го Атина, — това ти се отразява зле.

Той винаги й подготвяше пикник: най-близкото до френски хляб, който можеше да намери, сирене, плодове и пастет от гъши дроб.

Само че болките в стомаха не отшумяха и се наложи той да си направи кръвни тестове, рентгенови снимки, да пие бариева каша, нуждаеше се от по-силни болкоуспокояващи.

Атина все по-често се грижеше за него, носеше в Хампстед супа — и марихуана, тъй като единствено тя притъпяваше болката. Тъй като не беше от най-грижовните жени, за нея бе истинска изненада, че се наслаждава и за пръв път усеща, че има мисия; майчинството не беше се оказало такова чудо за нея и сега вече можеше да е напълно откровена с Корнилиъс. Каза му, че Даниъл е болен, а те са единствените му приятели в Лондон: че кой ревнив мъж би заподозрял връзка с тежко болен човек?

Точно три месеца след началото на болките в стомаха на него му съобщиха, че трябва да влезе в болница за предварителна операция и двамата прекараха един последен чудесен следобед, когато тя го посети и той й даде две шишенца от парфюма, който, заяви той, бил неговият шедьовър.

— Заповядай, любима, нашата „Страст“. Пази парфюма и го носи заради мен. Не заради съпруга си, умолявам те. Обещай ми никога заради него.

Тя обеща.

Той не преживя операцията…

Трийсет и пет години по-късно Атина получи писмо от сина му, някой си Клод Шагар. Пишеше, че расъл в Париж; майка му била шивачка, баща му така и не се оженил за нея, въпреки че й изпращал пари до смъртта си. Прочел за търговска къща „Фаръл“ и разбрал от дневниците на баща си, които той водел стриктно, че е работил за тях. Молеше да се срещнат. Бил парфюмерист. Беше като призрачно копие на баща си, със същата гъста коса, същите тъмни очи, същият ласкав глас.

Даде й част от формулите за парфюма, за „Страст“, и тя ги погледна със страхопочитание. Беше писал със стари аптекарски мерки, капки, гранове, римски цифри.

— Прекрасни са — отбеляза тя, — невероятно. Благодаря. Може ли да се използват в съвременна формула, може ли някой да ги преработи?

— Възможно е. Трябва да се прехвърлят в новите мерни единици, а много от старите не ги разбирам. Освен това съществуват природни съставки, които използваме днес, много по-скъпи, а някои от тях, животинските, са забранени, като например мускус. Но дори само да притежавате такова нещо е прекрасно и си помислих, че ще ви хареса.

— Харесва ми много. Искрено благодаря.

Тя прибра формулите при шишенцето и от време на време ги вадеше и ги разглеждаше. Изкушението да отвори шишенцето и да го помирише беше огромно. Тя обаче не го стори, страхуваше се да не съсипе своята „Страст“, да не я изгуби завинаги. Един ден, някой ден…

Изглежда, денят беше дошъл.

 

 

Беше невероятно колко обичана се чувстваше, макар че още нищо не се беше случило между тях. Но по Коледа получи безброй есемеси, а после и от онова тъпо място, където той беше с още по-тъпата Гуиневир — тя сигурно беше изключителна скиорка. Сузи едва успяваше да се спусне по бебешките ски писти, и то при това, ако много се постараеше. Запита се дали ще е важно за Джонджо, който сигурно непрекъснато фучеше по състезателните писти, че тя не е добра и не може да стъпи на малкия пръст на Гуиневир Блок. Притесняваше се, че е малко… обикновена. Може би когато разбере…

Натъпка телефона си в чантата и се отправи към трапезарията. Днес имаше по-големи притеснения, като например презентацията, която трябваше да е по-дълга, защото нямаше да има парфюм. Това бе малка трагедия и значителна част от професионалното представяне на Бианка зависеше от нея. Добре поне, че успяха да скрият всичко от лейди Фаръл. Направо не беше за мислене какъв капитал ще натрупа от тази работа. И без това беше предупредила Бианка да не се захваща.

Залата изглеждаше чудесно, помисли си Бърти. Вчера вечерта, когато надникна, тук цареше хаос, но днес всичко беше лъскаво и прекрасно. Панорамен екран зад малка катедра и два по-малки от двете страни на платформата показваха редуващи се снимки на Баркли Аркейд и на продуктите от „Колекцията“. Гласът на Карли Саймън се носеше от колоните.

— Изглежда страхотно, нали?

Страхотно изглеждаше Лара с кариран костюм в червено и бяло, на токчета, по-високи от обикновено. Целуна го по бузата.

— Така е. Голяма промяна в сравнение с вчера. Хората ти са се справили чудесно.

— Да, много съм доволна. Ти как си?

— Всеки момент ще повърна. Никога досега не ми се е налагало да правя подобно нещо.

— Съпругата ти тръгна ли си?

— О, да, рано сутринта.

— Жалко, че няма да те види как блестящо се справяш.

— Ами… да.

Истината бе, че Присила се държа противно и единственото хубаво беше, че си тръгна. Държа се настрани от всички по време на коктейла за добре дошли, не спря да говори по телефона си, беше облечена в ежедневен вълнен костюм.

По-късно се държа дръпнато с Бианка, когато тя й каза колко добре се справял Бърти с работата.

— Радвам се, че намерихте нещо, с което да си уплътнява времето. — Това бе всичко, което каза. — Преди ми се струваше, че не прави почти нищо.

Изглежда, тази вечер целта й бе да омаловажи работата на Бърти и ролята му във фирмата.

— Както и да е, всичко ще бъде наред — каза Лара, — дори и без парфюма. Виж майка ти. Изглежда невероятно, нали!

Бърти вдигна поглед и видя майка му да влиза в залата, цялата в бяло. Винаги се обличаше в бяло на конференции, това бе непоклатима традиция.

Засега добре, помисли си Бианка и си сложи последен пласт блясък за устни, преди да излезе от стаята си. Коктейлът за добре дошли мина гладко, тя изнесе кратка, но приятна реч, а всичко на шведската маса беше безупречно. Атина се държа наистина добре, бъбреше с всички, изглеждаше чудесно в черна рокля и червено сако, обсипано с пайети, съвсем в стила на трийсетте, сребристата и коса прибрана назад с две диамантени фиби. Флорънс също изглеждаше прекрасно в тъмносиня коприна. Единствено Присила не се беше постарала — господи, каква гаднярка! Дори се озъби на някои от нещата, които тя каза за Бърти. Какъв и беше проблемът на тази жена? Атина бе истински ангел в сравнение с нея.

Погледна часовника си: време беше да слиза. Майк и Хю щяха да пристигнат всеки момент. Господи, колко се страхуваше. Телефонът й звънна; сигурно Патрик щеше да й пожелае късмет. Оказа се Сол.

— Здравей — започна той. — Обаждам се, за да ти пожелая късмет.

Бианка остана толкова слисана, че и се зави свят.

— Ами… много мило — отвърна объркано тя.

— Знам колко важно е това събитие за теб. Как върви?

— Ами… изключително добре. Не точно.

— Жалко. Какво не е наред?

— Хич не питай.

— Напротив, питам, но нямам никакво време. Кое е най-лошото?

— Най-лошото е, че парфюмът, за който се вдигна толкова много шум, го доставиха вчера и се оказа пълен боклук. Будоарът на някой шантаж е по-изискан от него. Като няма парфюм, няма и реклама. Аз оставам накисната в помията.

— Лоша работа — отвърна той. — Ти обаче ще се справиш.

— Мислиш ли?

— Разбира се, че ще се справиш. Успех, Бианка. Горе главата.

Той наистина беше невероятен човек, помисли си тя за стотен път и остави телефона. Беше готова да заложи един милион лири, че няма начин да позвъни. А беше направил повече от Патрик.

Както на всяка търговска конференция, Атина беше с белия вълнен костюм на „Шанел“, с перлените обеци в златен обков, които му отиваха, както и с верижките, разбира се, и с двата диамантени пръстена от Корнилиъс. Сега щеше да им покаже какво е класа и какво правят хората от класа. Огледа залата, но така и не видя кой знае какво. Онази Клемънтс се беше докарала в червено — вулгарна работа, деколтето й беше прекалено изрязано, а обувките прекалено високи.

Затова пък Бианка Бейли изглеждаше добре. Обикновено се стараеше. Не можеше да го отрече. Рокля от кремава коприна, никакво просташко дълбоко деколте, син колан, хубави сини обувки… Освен това изглеждаше напълно спокойна, сякаш контролираше всичко. Беше твърде самоуверена. Е, сега щеше да си научи урока за козметичната индустрия — и как се прави конференция — и никога нямаше да го забрави…

Господи, помисли си Лара, как обича да прави презентации, обича да се изправи на подиума, да завладее вниманието на присъстващите, да изплете мрежа от вълнение и обещания, да увлече слушателите, да се пошегува с тях, да изтъкне важните неща. Джонатан Тъкър беше пръв и се представи блестящо; малко помпозно, но нямаше начин един успешен директор продажби да бъде сдържан. Историята му — беше напуснал „Лодър“, за да постъпи във „Фаръл“ — бе достатъчно красноречива: кой би се усъмнил във вярата му в новата фирма?

— Няма просто да се справим — бяха последните му думи, — ще задминем всички. Фирмата е забележителна, с изключително минало и фантастично бъдеще. И тя е ваша. Не го забравяйте нито за миг!

Сега тя трябваше да очертае пред тях с какво им предстои да работят — новите изтънчени опаковки, създадени с много творчески усет и въображение — и идеите си как да продават.

Описа колекцията най-общо, след това помоли Хати да ги запознае в подробности. А пък Хати изглеждаше зашеметяващо. Хората не откъсваха очи от нея. Роклята беше малко в стила на трийсетте, с цепка на бедрото и дълбоко изрязано деколте, но това нямаше никакво значение, защото й отиваше. За пръв път я виждаше в подобно облекло. Гримът й беше разкошен, очите изглеждаха огромни, опушени, устните лъскави и сексапилни. Сексапилни ли? Та нали ставаше въпрос за властната Хати, която не търпеше възражения и се обличаше като бавачка. Беше невероятна. Боже, освен това умееше да представя. Присъстващите усещаха действието на овлажняващите продукти, вярваха в онова, което основополагащите могат да направят за кожата им. Тази жена беше гениална. Бе върховно попадение, че я включиха в екипа.

Дойде ред на Тамзин Браунли, художествения директор. И тя беше с рокля в стила на трийсетте, също се оказа добра, но по съвсем различен начин, прекрасна, млада, възторжена, почти подскачаше в ботушите „Док Мартен“, докато говореше за дизайна си, за цветовете, за стила, за шрифта, който беше създала. На нея ръкопляскаха най-много; всички се усмихваха, когато слезе от подиума.

Добре, почти стигнахме, помисли си Бианка. Оставаше само Сузи и нейната доста напудрена презентация, но пък тя беше брилянтно изпипана с много лъскави материали от списания, цитиране на известни имена, дискусия на влиятелни блогъри. След това идваше нейният ред. Представянето, което никак, ама никак нямаше да оправдае очакванията. Недей, Бианка, не мисли такива неща! Докато аплодисментите за Сузи заливаха залата, тя си помисли: „Хайде, Бърти, представи ме и да приключваме! Майната ти, Ралф Гудуин, майната ти, задето ме подлагаш на подобно нещо! Така, започва се.“ Щеше да се справи. Стана и тръгна към подиума.

Моментът беше настъпил, усети как електричеството жужи, точно както знаеше, че ще стане. На това му се казва театър. На това му се казва актьорско майсторство. Открай време я биваше в тези неща. Беше се научила от най-върховния източник — от себе си.

Приглади коса, провери обеците и се изправи, не помръдваше, чакаше.

Нещо не беше наред, помисли си Бианка. Бърти мълчеше, впил очи в друга жена, която се качваше по стъпалата на подиума, вдигнала високо ръка, цялата облечена в бяло, с посребрена коса, и очите на всички в залата я последваха.

Атина Фаръл пристъпваше решително, спря, огледа присъстващите в залата и очевидно се наслади на момента. След това се усмихна и заговори:

— Искрено ви моля да ме извините. Аз съм извън дневния ред. Но присъствието ми не е формално, а задължително в света на козметиката, за който нямаше да чуете днес, ако не бях аз…

По дяволите, помисли си Бианка. Майната му, помисли си Лара. О, не, помисли си Сузи, тя поема контрола, решила е да обере овациите. О, боже, помисли си Бърти, какво да правя, какво да правя? Направо удивително, мислеха си новите хора, поредната гениална измислица на Бърти, тази красива, великолепна жена с шейсетгодишен опит в козметичната индустрия, която може да разкаже толкова много — някои чуха снощи, разбира се, — която познава кралицата на Англия, която е управлявала търговска къща „Фаръл“ десетилетия — какво ли е намислила да сподели с тях сега?

— Онова, което ще ви разкажа, е истина, въпреки че ще ви се стори твърде романтично, за да е истина. Това е история за един парфюм, който, всички се надяваме — тя се усмихна благосклонно към Бианка — не само да стане част от новата гама продукти, „Колекцията“, както аз лично я кръстих, а да се превърне в нейното туптящо сърце.

Тя вдигна малко семпло шишенце.

— Тук е затворен парфюмът, създаден преди много години от нас със съпруга ми, когато все още управлявахме търговска къща „Фаръл“. Този парфюм щеше да бъде перлата в короната на „Фаръл“, създаването му беше ръководено от съпруга ми, сър Корнилиъс Фаръл, който разбираше света на козметиката по начин, по който малцина умеят, който притежаваше непогрешимия инстинкт да върши единствено онова, което е от полза за търговска къща „Фаръл“.

„Трябва да създадем парфюм — каза ми той един ден — и като казвам ние, имам предвид ти. Намери парфюмерист и му обясни какво точно искаме.“

Намерих парфюмерист, поредния гений, французин, разбира се. Казваше се Даниъл Шагар и тримата прекарахме много часове, дни и седмици заедно, за да вдъхнем живот на нашата визия.

Знаехме точно какво искаме: парфюм, който подклажда и разпалва „Страст“. Така се казва, така щяхме да го наречем. Накрая мосю Шагар дойде при нас направо от ателието си — държа да подчертая, че той беше човек на изкуството — с малка стъкленица парфюм, който беше толкова наситен, толкова специален, че ние само се усмихнахме един на друг и разбрахме, че сме открили онова, което търсим…

Стара вещица, помисли си Флорънс, как е възможно да се изправиш и да лъжеш така нагло? Как можа да предадеш отново Корнилиъс, също и Даниъл, който те обожаваше, как е възможно?

Корнилиъс, разбира се, знаеше за Даниъл. Това го правеше щастлив.

„Така имаме по-голяма свобода, нали, малка Фло, да се насладим на нашата страст“ — бе заявил той и бе добавил, че онзи тип е истински шарлатанин и не може да повярва, че Атина не разбира какво представлява в действителност.

В залата настъпи мълчание, гробно мълчание.

— Бяхме планирали да пуснем парфюма, нашата „Страст“, в началото на 70-те. Само че онези години бяха катастрофални за страната, тогава всички индустрии се бореха за оцеляване. Търговска къща „Фаръл“ беше пред банкрут неведнъж.

Корнилиъс беше сломен, също и аз. Той знаеше, че притежаваме истинско съкровище, но „Страст“ трябваше да почака. Запазих парфюма според указанията на мосю Шагар, в запечатано шишенце, на тъмно и зачаках подходящия момент, завръщането на по-добри времена.

Само че когато моментът настъпи, модната тенденция в парфюмите беше вече различна, предпочитаха се силните, синтетични аромати, като „Ют Дю“ и „Итърнити“, и ние веднага разбрахме, че не можем да го пуснем.

Истинска трагедия беше, че мосю Шагар почина скоро след като завърши творението си; последните му думи бяха да се грижа „за нашия парфюм“. И така, той чака цели петдесет години, а когато госпожа Бейли разговаря с мен за парфюм за новата гама продукти, аз разбрах, че моментът е настъпил.

Онази вечер усетих аромата на „Страст“ за пръв път от десетилетия и той наистина е неземен. Знам, че всички ще се съгласите и макар да не мога да ви предложа мостри, имам няколко мускалчета с по няколко безценни капки. Ако ги споделите, веднага ще усетите магията. Луси, миличка… — Тя тръгна към края на подиума и подаде мускалите на Луси, която чакаше точно както беше инструктирана — раздай ги, нека хората се докоснат до магията. Луси е моята внучка — каза тя, — сега вече работи за „Фаръл“, новото поколение, и аз много се гордея с нея.

Невероятна е, помисли си Луси, макар същевременно да съзнаваше, че баба и върши нещо нередно, че краде триумфа на Бианка; усети как въпреки това я бодна гордост, че духът на семейството е предаден в нейните ръце.

— Много е готина — прошепна Фенела, манекенката за деня. — Каква прекрасна история. Да ти помогна ли да раздадем мострите?

— Да, благодаря.

Бианка беше седнала отново; нямаше какво друго да прави. Очевидно нямаше да бъде поканена на подиума, за да сподели блясъка и славата с Атина Фаръл.

— Най-хубавото е — продължи Атина сред одобрителното жужене, което се понесе от залата, докато хората вдъхваха парфюма, — че имам формулата за това ухание, така че ще можем да го произвеждаме в огромни количества, макар че няма да е никак лесно. Написана е в старите аптекарски мерни единици, които са почти неразгадаеми, написани са на ръка. Още по-хубаво е, че успях да издиря сина на мосю Шагар, също парфюмерист, който работи в Париж, и той ще преработи формулата. Задачата няма да е никак лесна, защото синтетичните продукти са заменили много от животинските и трябва да се направят някои промени. Сигурна съм обаче, че оригиналът ще бъде пресъздаден, а след това само си представете каква история ще можем да разкажем. Също като Спящата красавица това ухание е спало много години и едва сега се е разбудило, прекрасно за всяка жена — и за всеки мъж, разбира се, — която желае да му се наслади.

— Много ви благодаря, че ме изслушахте — продължи тя, — беше ми изключително приятно да ви разкажа историята си. Много ще се радвам нашата Страст да се роди втори път.

Тя се поклони скромно и тогава гръмнаха овациите. Всички се усмихваха, ръкопляскаха бурно, няколко човека станаха на крака. Моментът беше невероятен и въпреки че Бианка беснееше и се чувстваше предадена, тя усети, че е донякъде увлечена от общото настроение. А пък Атина не само че нямаше нужда от бележки, не бе взела със себе си дори миниатюрно листче.

Погледна я, наслади се на триумфа си, на момента на отмъщение, злата фея, злобната кръстница, ледената кралица. Забелязаха единствено малцина, които знаеха за какво става въпрос. За всички останали тя се превърна в звездата на деня, разказа история за красота и вълшебство, която те можеха да си преповтарят по пътя към огромния и несъмнен успех.

Значи това бе началото на открита война; само че тактиката й този път трябваше да е много внимателно премислена.