Пени Винченци
Наследниците (22)

Двайсет и първа глава

Хати Ричардс съвсем не отговаряше на представите на хората за химик, който създава козметични продукти. Беше висока и обикновена, с гримирано лице, невзрачна коса, със светлокафяв костюм с панталони, който не допринасяше с нищо като цвят или кройка. Бианка й се усмихна решително и даде знак и на двете с Лара да седнат.

— Много ви благодаря — каза Хати Ричардс и гласът й беше първата изненада, защото се оказа нежен и красив. — Кажете ми какъв човек търсите.

— Ами — започна Бианка, малко стресната като интервюиращ, — очевидно химик. Лара ми каза, че…

— Не, не — прекъсна я Хати. — Говоря за серия.

— Не става въпрос за определена серия. По-скоро за серия вътре в серията, която ще се продава заедно със сегашната и ще бъде представена другото лято. Това, разбира се, е строго поверително.

— Разбира се — закима Хати Ричардс. — За масовия пазар ли говорим или се целите към нещо по-престижно?

— Определено към нещо по-престижно. Търся продукт, който може да застане редом с „Крема“. Най-точно казано, искам да се разработи негова нова версия. Тя ще тръгне с новите продукти.

— Според мен не бива да го правите — заяви Хати Ричардс, — това е равносилно на лудост. Та кремът е най-страхотният ви продукт! Истинска лудост!

Не и липсваше самоувереност, това бе повече от ясно. Бианка не знаеше дали да се радва, или да се подразни.

— Може и да си права — отвърна любезно тя, — но той е, както ти изтъкна, най-силният ни продукт, нещо, върху което да надграждаме. Чувствам, че новите трябва да са на същата основа.

— Добре, но не да го имитират, нали? „Крема“ е великолепен продукт. Така че… представям си гама от около пет продукта, поне като начало. Дневен крем, тонизиращ крем, почистваща течност, маска или нещо подобно и, разбира се, самия „Крем“. Според мен това е предостатъчно като начало. Освен ако не направите допълнителна версия на „Крема“, но така само ще развалите оригинала, ще намекнете, че нещо му липсва.

— Ами… да. — Това бе повече от дразнещо. Кой наемаше кого за работа?

— Може обаче да пуснете „Супер Крема“. Той ще се използва само за специални случаи — за леденостудена зима, при полети със самолет, когато сте по-задълго в хотел…

— Че какво му е на престоя в хотел, когато става въпрос за кожата? — попита Бианка.

— О, госпожо Бейли, централно отопление, затворени прозорци, климатици — както и да е, дори това едва ли е подходящият отговор. Ако искате, ще помисля.

— Добре. — Бианка не беше сигурна дали ще може да работи с Хати Ричардс. — Освен това мисля, че трябва да пуснем и някои цветни продукти.

— Не можете да пуснете просто някои цветни продукти? Или пускате всичко, или нищо, по двайсет от всичко. Аз съм против това.

— Много ми беше интересно да чуя мнението на външен човек — отвърна Бианка, докато се опитваше да си върне контрола над ситуацията.

— Аз вероятно бих направила следното — продължи Хати, — ще обърна внимание на грижата за устните: най-вече овлажнител за устни, след това пет глоса и една спирала. Има нещо в спиралата, което я прави като продукт за кожа. Не е ли така? — обърна се тя към Лара, очевидно решила, че Бианка е на същото мнение.

— Всъщност точно така — кимна Лара, — досега не се бях замисляла, а ти, Бианка?

— Не знам дали съм съгласна, но…

— Работата е там — продължи Хати Ричардс, — че няма да използвате гадна спирала, нали? Трябва да пазите очите си. Ако получите разрешително. Не виждам защо да не получите. Досега не се бях замисляла. Да се грижи за очите ви вместо вас… това е един от плюсовете на добрия продукт.

— Така — обади се Бианка, усетила, че предложението е почти гениално, — работата е там, Хати, че колкото и да ми харесват идеите ти, съществуват проблеми. Създавам екип от нулата…

— Защо? — попита Хати.

— Защото… ами защото имаме нужда от съвършено ново начало.

— Защо? — повтори въпроса Хати.

— Мисля — намеси се Лара, — че е така, защото химиците, с които разполагаме, не са на нивото, което ни трябва.

— Но защо? — обади се Хати. — Те все пак правят „Крема“. Знам, че има малки подобрения през последните пет години. По-лек е, но също толкова богат.

— Така е, но формулата е много стара.

— Добре, но въпреки всичко те го правят. Това не е зле. Както и да е, няма такова нещо като лош химик. Няма и това е. Работната задача е лошо формулирана. Работната задача и стандартът.

— Искаш да кажеш, че ще можеш да работиш с нашия смахнат стар екип ли? — попита очарованата Лара.

— Разбира се — стига те да искат, а това зависи от вас. Аз ще подавам идеите, аз ще формулирам работната задача, аз ще определям стандартите. Между другото с колко човека разполага?

— Ами… с трима. Скоро обаче ще станат двама — уточни Бианка.

— Достатъчно са. Стига да са компетентни, готова съм да ви гарантирам, че ще мога да работя с тях. Има два добри цветни продукта в гамата ви, мога да работя с тях — „Смаджис“, изключителни са. Цветовете са малко нехармонични в два случая, но концепцията и формулите са страхотни. Сигурно те са ги правили.

— Ами… да.

— И лабораторията е тук, така ли? А фабриката?

— Ийлингтън.

— Струва ми се супер.

— Супер е, но е скъпо — обади се Бианка. — Затова…

— Можете да преместите всичко, и офиси, и лаборатория, целия този панаир. Би било добре, ако е на едно място…

— Виж, Хати — намеси се Лара, когато забеляза, че Бианка все повече се дразни от реорганизацията на фирмата, — би ли ни оставила за пет минути? Трябва да обсъдим важен въпрос, който няма нищо общо с теб. Току-що получих есемес от отдел „Продажби“. След това ще продължим.

— Няма проблем — отвърна Хати. — Днес съпругът ми ще вземе децата от детската градина. Разполагам с предостатъчно време.

— Значи имаш деца? — попита Бианка. Постара се да покаже интерес и да прикрие учудването си.

— Да, близначета. След два месеца стават на три. Това нали не е проблем?

— Не — увери я Бианка. — Съвсем не. Аз имам три деца, а хората от „Продажби“ също си имат наследници.

— Значи всичко е наред — усмихна се одобрително Хати. — Тук ли да изчакам? — попита тя.

— Да, моля те. Искаш ли нещо за пиене? Джемайма…

Седмица по-късно Хати Ричардс бе интервюирана в присъствието на Бърти, а назначението и потвърдено на следващия ден. На Морис Фулдс казаха, че ако иска, може да излезе в пенсия и ще получи огромна компенсация. Той прие с нежелание, а на другите двама химици беше казано, че ще работят с новия си шеф от следващия понеделник.

Бърти откри, че Хати е запален градинар, и докато я изпращаше, й каза, че с удоволствие ще чуе идеите и за ликвидирането на отровните гъби, които бяха нападнали живия му плет от лигуструм, храст, за който тя призна, че е писала материал, след като завършила Оксфорд.

— Оксфорд ли? — повтори Бианка, когато Хати се отдалечи достатъчно. — Не мога да повярвам.

— Бианка Бейли — разсмя се Лара, — ти си невероятен сноб.

 

 

Беше последният ден от курса й, на Луси и домъчня. Всичко й бе харесало безкрайно, беше научила много, беше се сприятелила с други.

Същия ден, на обяд, всички обсъждаха бъдещето, което неочаквано им се стори истинско и страшно.

Фенела, която би могла да бъде манекенка, току-що се бе записала в „Сентрал Сейнт Мартинс“ да учи фотография, а междувременно се беше сприятелила с местен фотограф, който и беше предложил постоянна работа — да прави грима на момичетата, които идват за портретни снимки, а пък Луси откри момиче, което щеше да се омъжва и щеше да гримира първо нея, после и шаферките. Засега това беше единствената й поръчка, но и казаха, че често след това започват да валят нови.

Работата й в „Ролф“ щеше да продължи още известно време; оставиха Марджъри на работа още два месеца, докато тръгнеше новият замисъл на баща й, или както той го наричаше: „консултанти в движение“ — новонаети момичета щяха да се прехвърлят от магазин в магазин, да работят по промоции, да правят демонстрации, да обслужват щандовете на „Фаръл“ и да знаят какво е мнението на клиентите. След пускането на новите продукти фирмата щеше да инвестира в две нови момичета, но поне за момента сегашното състояние щеше да тушира донякъде проблемите, възникнали около уволнението на момичетата.

— Флорънс! Идеята е великолепна!

Флорънс се усмихна в слушалката, когато чу мнението на Бианка.

— Помислих си, че ще се получи.

— Трябва да се получи! Ще се получи, Флорънс. Сигурна съм. Ти си гениална. Благодаря ти.

Точно това каза и той, дума по дума. Тя разбра още щом изрече думите, че ще ги помни винаги и наистина не ги забрави. Петдесет години по-късно все още ги помнеше. „Ти си гениална. Благодаря ти.“

Тогава настоя да отидат на чай в „Риц“.

— Тъкмо ще поговорим още.

Там, сред палмите, по настояване на Корнилиъс пиха шампанско, чай „Ърл Грей“ — колкото и да беше странно, двете напитки вървяха заедно много добре, — похапнаха сандвичи с пушена сьомга, кифлички със сметана и малки петифури, разговаряха дълго, първоначално обсъждаха идеята й — както при всички нови промоции ако не друг, то поне лоялните клиенти трябваше да получат малък подарък под формата на мостра от някой продукт, а след това заговориха за разрастването на фирмата, за успеха на продуктите; после минаха на други теми, как Корнилиъс се надявал Флорънс да е много щастлива, колко се радвал, че била с тях, колко много я ценели двамата с Атина. Тогава оберкелнерът ги прекъсна и ги уведоми, че времето за чай е приключило и те едва сега забелязаха, че останалите клиенти са си тръгнали, разсмяха се, извиниха се, а той отвърна, че нямало нужда, защото било чест да ги наблюдава как се забавляват до захлас, въпреки това ги помоли да се преместят на бара…

Тя обаче отвърна, че не бива, а той попита защо да не бива. В същия момент тя си зададе същия въпрос и си каза, че една чаша шампанско ще й дойде добре.

— Предпочиташ ли коктейл? — бе попитал Корнилиъс и тя отвърна, че ще й бъде приятно да изпие един коктейл с шампанско, а той поръча, тя отпи и скоро след това се почувства доста замаяна, Корнилиъс призна, че с нея е изключително забавно да се разговаря, защото бе добре информирана за всичко, и я попита какво мисли за широко обсъжданата връзка между принцеса Маргарет и полковника от авиацията Питър Таунзенд.

Флорънс заяви, че ако принцеса Маргарет иска връзка с разведен мъж, проблем няма, но може би трябва да действа по-дискретно, отколкото досега.

— Дали ще се омъжи за него е друг въпрос. Не съм сигурна, че това ще се отрази добре на страната. Или на сестра й — добави тя, — тъй като тя е глава на църквата.

— Разбирам — отвърна Корнилиъс. — Значи защитаваш извънбрачните връзки, така ли, Флорънс? Ти си била невероятно еманципирана.

— Приятно ми е да мисля, че съм еманципирана — призна Флорънс. — Всяка работеща жена с амбиции за израстване в кариерата би искала да е такава, нали?

— Значи имаш амбиции за кариерата си? — полюбопитства Корнилиъс.

— Разбира се.

— И как ги виждаш? Питам дали се стремиш към място в борда — държа отсега да те уведомя, че няма да се противопоставя на подобна възможност, когато му дойде времето, — това ще промени баланса на силите в търговска къща „Фаръл“ поне малко. Може би си се насочила към друга фирма, друг борд?

— Може би да — някой ден — точно така. Да.

— Защо?

— Ако се издигна на висок пост в търговска къща „Фаръл“, със сигурност от време на време ще се окажа изправена срещу вас с Атина. А това няма да доведе до нищо добро. Ако обаче отида в „Ярдли“ или „Коти“ например, това няма да има никакво значение. Освен това мисля, че на вас ви е трудно да ме приемате сериозно.

— Напротив, приемаме те много сериозно — няма да го понеса, ако решиш да ни напуснеш.

— Наистина ли? — Тя бе изпила толкова шампанско, че започна да се държи флиртаджийски. — Защо?

— Защо ли? Заради идеите ти, заради визията ти за магазина, заради цялата ти философия за фирмата, която напълно съвпада с нашата.

— Ясно. — Колкото и да беше глупаво, тя се почувства разочарована, ала това не продължи дълго.

— Освен това — добави той напевно, приведе се напред и я погледна в очите. — Ще ми липсваш, лично на мен. Много ще ми липсваш. Аз… много държа на теб, Флорънс. Наистина много. Просто не мога да ти опиша колко много.

Той се приведе още по-напред, протегна ръка и започна да милва много нежно нейната ръка.

Тя остана дълго време неподвижна, впила големите си тъмни очи в неговите сини очи, без да отмества ръката си под неговата.

Случаен наблюдател също на бара щеше да остане очарован от тази картина — прелестна жена, облечена елегантно, на която забележително красив мъж очевидно предлага, макар и дискретно — и сигурно щеше да се запита каква е историята им и как ли ще завърши всичко.

Онова, което случайният наблюдател нямаше да види, бе почти незабележимото стягане и преплитане на пръстите им, преди жената да се отпусне назад и да посегне отново към чашата с коктейла, за да отпие с трепкаща, едва забележима усмивка по изваяните й устни. Нямаше да види как, след като те си тръгнаха — скоро след това, — се качиха бързо в едно такси и за кратко останаха в двата края на седалката, все още усмихнати спокойно един на друг, преди буквално да се хвърлят в прегръдките си и да започнат да се целуват жадно, ненаситно, почти отчаяно.