Пени Винченци
Наследниците (10)

Девета глава

— Може ли да поговорим?

Бианка вдигна поглед; жената, с която бе готова да се срещне с най-голямо удоволствие, Сузи Хардинг, бе застанала на прага. Тя бе наистина прекрасна с дългата руса коса, със забележителните сиви очи, прекрасно облечена, в повечето случаи в рокли тип „прегърни ме“ или прави рокли и чудесна колекция от обувки на супер високи токове; винаги весела, неизменно и отправяше пленителната си усмивка. Тя беше от хората, които правеха живота още по-красив. Само че в момента не се усмихваше.

— Разбира се, Сузи.

— Извинявай, че нахлувам така, но секретарката ти я нямаше…

— Няма я, защото я върнах в агенцията — обясни Бианка. — Потискаше ме. Случайно да имаш приятелка, която иска хубава секретарска работа? Търся умен, спокоен и най-вече весел човек. А, да, и който няма нищо против понякога да остава до късно. И който се смее за същите неща, за които се смея и аз. Ти например ще се справиш страхотно, но си висококвалифицирана за тази позиция, да не говорим, че вече си имаш работа. — Тя се усмихна на Сузи.

— Ами… благодаря. Тъкмо заради моята работа съм тук. В момента наистина си губя времето. Пресата не проявява абсолютно никакъв интерес към нас, такива, каквито сме в момента, и… ами, би било чудесно да измисля какво да правя, вместо да дразня всички журналисти и блогъри, като се опитвам да събудя интереса им за… ами, за едно голямо нищо.

Бианка се разсмя.

— Това изражение много ми харесва.

— Виж, просто нямам търпение да се захвана за работа. Рекламата на стари, вече познати продукти е най-трудната работа, разбира се, но пък е страхотно предизвикателство.

— Самата истина — потвърди Бианка. — Трябва да се заемем с нещо старо, поомръзнало, трудно за предлагане и в пълен безпорядък и да го превърнем в ярък продукт, който всички ще пожелаят, същевременно по джоба на хората. При това с доста ограничен бюджет. Все едно да тръгнеш по вода.

— Знам. Да не забравяме, че има опасност да изгубим старите си клиенти, затова трябва да открием достатъчно нови, за да си струва всичко това. Само че… боже, ако не ти, кой друг би се справил с тази работа? Обаче ще бъде невероятно забавно.

— Кажи ми, Сузи, ако беше на мое място, какво щеше да направиш първо?

— Щях да се заема с продуктите. Ужасни са, повечето са наистина ужасни. Много от тях не струват, не са достатъчно добри. Ти ходи ли вече в лабораторията?

— Не, ще отида във вторник.

— Да знаеш, че всички там са поне петдесетгодишни. Назначени са от семейство Фаръл преди десетилетия, повечето ги ръководи лейди Фаръл. Няма смисъл от нови опаковки, нито от напомняща реклама за онова, което правят. Това е положението.

— Кои продукти ти се струват хубави?

— „Крема“ — отвърна без всякакво колебание Сузи.

— Наистина ли? Дори за млад човек като теб?

— Да. Това е най-добрият продукт за кожа в целия свят.

— Само че производството му не е поставено на научна основа. В нашето време на свободни радикали и витаминен баланс в дълбочина… — Тя направи гримаса към Сузи.

Сузи се разсмя.

— Наистина не е. Но ми се струва, че е дошло времето тази работа да поостане на заден план. Кремът е просто страхотен нощен крем, който попива безотказно. Можеш да си го сложиш, преди да си легнеш, и гаджето ти няма да се жалва, че миришеш на бабичка.

Бианка се усмихна широко.

— О, ако можехме точно така да го кажем! Такава реклама ще свърши чудесна работа. За съжаление, Сузи, ще ти се наложи да ходиш по вода още известно време. Продължавам да обмислям нещата, опитвам се да усетя и да вкуся всичко, но ако имаш идеи, готова съм да те изслушам. Нужна ми е всякаква помощ.

— Добре, благодаря. Просто не исках да мислиш, че си пилея времето.

— Не съм помислила подобно нещо. — Сузи щеше да се превърне в безценен член на новия екип, каза си Бианка. Пиар и социалните мрежи очевидно бяха начинът да се разкаже на хората за новата търговска къща „Фаръл“. Бюджетът за реклама, който одобриха двамата с Майк, беше крайно ограничен, едва забележимо пламъче на фона на ярките светлини на „Лодър“ и „Шанел“. Налагаше се много да внимава при разпределянето на разходите, да използва ум вместо мускули. Нали това бе цялата работа. Междувременно имаше среща с Каро; един от по-малко обещаващите членове на екипа…

Очевидно бе, че Каро е изключително интелигентна и прекалено самоуверена, но доколкото Бианка разбираше, тя така и не бе успяла да си изгради свястна кариера. Освен ако не се броеше постът директор на „Човешки ресурси“ във „Фаръл“, с който се справяше забележително зле. Тя, разбира се, имаше много успешен съпруг с големи амбиции, но нямаха деца. Тя можеше да стане каквото пожелае, помисли си Бианка, адвокат, банкер… защо се бе хванала с работа, която не й беше по сърце? Очевидният отговор беше, че е дъщеря на Атина Фаръл и правеше онова, което се очаква от нея.

Бианка се запита какъв е бил Корнилиъс; очевидно чаровен и красив, ако може да се съди по снимките, които все още красяха заседателната зала. Изглежда, хората са го обичали, но повече нищо съществено не можеше да се каже за него. Много интересно.

— А, Каро — възкликна тя и стана, когато вратата се отвори. — Как си?

— Добре, благодаря. Времената се трудни, разбира се, всички са малко разтревожени…

— Наистина ли? Има ли някой, за когото трябва да знам? За да поговоря с човека.

— А, не — отвърна остро Каро. — В състояние съм да се справя чудесно. Благодаря ти. С други думи, не е нужно да ми казваш какво да правя.

— Добре. Сега, имам нужда от помощта ти, за да се ориентирам в докладите и отчетността и си помислих, че ти като директор на „Човешки ресурси“ ще ми помогнеш.

— Доклади и отчетност ли?

— Да — усмихна се мило Бианка. — Нали знаеш кой на кого докладва. Започнах да се обърквам. Консултантите например, изглежда, са част от маркетинга. Защо не от продажбите? Да не говорим, че нямаме маркетинг директор, на когото да докладват.

— Ами — заекна Каро, — имахме. Поне до миналата година.

— И?

— Той непрекъснато имаше търкания с мама.

— Разбирам.

— Едва ли — сряза я студено Каро. — Маркетингът, както го разбираме тук открай време, развитие на продуктите, промоции, реклама, имидж, се ръководи от мама. И от татко, докато беше жив. След като татко почина, мама прецени, че консултантите, лицето на „Фаръл“, както ги наричаме, трябва да бъдат изцяло нейна отговорност. През деветдесетте решихме да наемем експерт по маркетинг. Жената, която взехме, беше невероятна, отговаряше за много от нововъведенията и развитието, но скоро след смъртта на татко тя напусна. След това имаше двама мъже, но мама не можеше да работи нито с единия, нито с другия, докато Ленард Форд, маркетинг мениджърът, работи доста добре с нея.

— Значи затова консултантите са под крилото на маркетинга?

— Да.

— Ясно — отвърна отново Бианка. — Ами IT отделът?

— Всеки отдел си има отделен IT мениджър.

— Никога ли не сте мислили да създадете отделен IT отдел?

— Ами, не. Нямаме чак толкова сериозно присъствие онлайн. — Тя очевидно се почувства горда от фразата.

— Не и в момента — изтъкна Бианка.

— Нали не мислиш продуктите на „Фаръл“ да се предлагат онлайн? — попита шокираната Каро. — Мама никога няма да се съгласи с подобно решение.

— Каро, в момента обмислям абсолютно всичко. Останалите козметични фирми имат онлайн присъствие, както ти се изрази. Това е безценно промоционално средство, като изключим останалото. Ти наскоро влизала ли си в уебсайтовете?

— Не беше скоро — отвърна Каро.

— А трябва. Впечатляващи са.

— Ще се постарая да намеря време — отвърна Каро. Очевидно за нея разглеждането на уебсайтовете на конкуренцията бе равносилно на четенето на лъскави списания. Което беше точно така, поне в известен смисъл…

Господи, това тук е истински кошмар, помисли си Бианка и се отпусна на стола си. Вече бе наясно, че лейди Фаръл е влиятелна и ще окаже отпор, ще демонстрира, че се противопоставя на самото й присъствие, но досега така и не бе разбрала срещу каква сила точно се изправя и не бе наясно с непоколебимата увереност в принципите й. Всички, на всяко ниво, във всеки отдел, възприемаха лейди Фаръл като неоспорим авторитет по всички въпроси и вярваха, че неуспехите на фирмата са просто злочестина, която се е стоварила върху главата й, следователно и върху техните. Всеки, който не споделяше тази гледна точка, очевидно грешеше.

Бианка беше вече наясно с факта, че за да промени фирмата и да потръгне работата, трябва да преодолее не само съпротивата на Атина Фаръл, но и да разклати вярата на последователите й и да ги накара да повярват в нея.

Постигането на световен мир изглеждаше по-проста задача в сравнение с тази.

 

 

— Каква искаш да станеш?

— Миличка! Ще пропилееш безобразно скъпото си образование!

— И ще пропилееш будния си ум!

— … цени за обучение???!!!…

— … забрави за тази работа, Луси…

— … силно притеснени за пари в момента…

Луси ги наблюдаваше, зелените й очи, същите като на баба й, не трепваха, замръзнали от ужаса, който изпитваха.

— Да знаете — каза тя, — че се държите нелепо. Работата е страхотна, една от най-търсените напоследък, а според едно симпатично момиче, с което разговарях, да си гримьор означава да си поне петдесет процента психиатър, така че умът, който имам, ще ми послужи. Доколкото знам, този бизнес ни храни отдавна, тя е платила скъпото образование, за което не спирате да дрънкате, така че в момента се проявявате като лицемери. Би трябвало да сте благодарни, че напуснах университета — и без това ще стане още по-скъпо, докато взема диплома. Съжалявам, че курс, който струва девет хиляди лири на година, за вас е нещо немислимо. За мен е напълно в реда на нещата.

— След като е толкова разумно, защо не изкараш сама парите? — сопна се Присила. — Лондонски колеж по модата, как ли пък не! Почти същата работа като девически пансион.

— Я стига! — сряза я Луси, вече готова да се разплаче. — Толкова си… сляпа. И груба. Отнасяш се пренебрежително към онова, с което искам да се занимавам, представяш го като нещо недостойно.

— Луси — намеси се нервно Бърти, — миличка, не се ядосвай.

— Ядосана съм. Струва ми се, че току-що ми показахте колко малко ме разбирате. Както и да е, смятам да го направя и ще намеря начин. Ще поговоря с бабчето. Тя поне няма да реши, че е… как го казахте? Безсмислено тъпо съществуване. Може дори да реши, че вие сте откачени, след като мислите подобни неща!