Пени Винченци
Наследниците (4)

Трета глава

Бианка избухна в шумен плач.

Винаги ставаше така. Патрик й се усмихна нежно и приглади назад оплетената й коса, притисна я до себе си. След малко щеше да спре и да си върне спокойствието и благостта, които сексът винаги извикваше у нея, след като гладът й беше заситен, страстта уталожена, а удоволствието постигнато напълно.

Тя го усети, усети спокойствието, протегна се към него, настани се в обятията му с тиха, доволна въздишка.

— Благодаря ти — каза тя, както обикновено.

— За мен беше огромно удоволствие — отвърна той, както обикновено.

Всеки път оставаше изненадана от извисяването и наситените чувства, дори след толкова много години, след като се бяха опознали напълно и изненади вече нямаше, тя не можеше да повярва, че страстта им е така разпалена, толкова различна, безценна живителна сила за брака им.

Хората — е, доста хора — мислеха, че Бианка е водещата фигура в брака им, тъй като се подвеждаха по мястото, което тя заемаше в света, по бляскавите успехи, които бележеше, но това съвсем не беше така. Патрик също не беше водещият. Двамата бяха напълно равнопоставени. Обсъждаха какви ли не въпроси, спореха, правеха компромиси; освен това двамата се уважаваха, наслаждаваха се един на друг и на ролите си в семейството, които се допълваха. Тя знаеше, че циничните люде биха казали, че това е твърде хубаво, за да е истина.

Повдигна глава, погледна го и се усмихна.

— Искаш ли да поговорим?

След секс и двамата бяха заредени с енергия — вместо да се чувстват отпуснати, отдаваха се на емоционална и интелектуална близост, обсъждаха проблеми, споделяха дилеми, обмисляха възможности по начин, по който стандартният ден не им позволяваше.

Бианка бе наясно, че това е почти нечувано. Знаеше само, че от всички неочаквани дарове в брака им този бе най-прекрасният.

— Всъщност — отвърна Патрик — да, предпочитам да…

Бианка бе много ядосана. Пи Ди Ен бяха решили да я освободят преди срока, упоменат в молбата й за напускане, а пък семейство Фаръл, по-точно Атина и Каро, отказваха да се съгласят тя да се присъедини към фирмата, преди сделката да бъде окончателно сключена.

— Толкова са противни и арогантни — каза тя, когато една сутрин нахлу в офиса на Майк Ръсел след безплоден опит да убеди Каро поне да й позволи да погледне сумите от продажбите на консултантите. — Какво си въобразяват, че ще направя, ще продам тайните им на „Лодър“ ли?

— Може би — каза Майк. — Много се извинявам, Бианка, просто почакай; тази работа няма да продължи още дълго.

— Хайде все пак да отидем на ски през ваканцията между двата срока — предложи Бианка на Патрик същата вечер. — Нямам какво да правя, ще се поразсея, освен това ще бъде забавно.

— Ами… добре. — Патрик я погледна почти сърдито. — Нали знаеш, че вече им казах, че няма да ходим? В момента ми се е събрала доста работа, казах, че няма да отсъствам, а семейство Рентън сигурно са запълнили мястото в шалето.

— Миличък, много добре знаеш, че винаги можеш да си вземеш отпуск — каза Бианка, — достатъчно е да им кажеш. И без това е само за седмица, а ако децата си клатят краката вкъщи през ваканцията, аз ще си клатя моите заедно с тях и всички ще полудеем. Ще питам Патси дали все още има място за нас.

Патси Рентън, която знаеше, че акциите й пред майките, с които се събираше пред портата на училището, ще се вдигнат неимоверно много, ако им каже, че семейство Бейли ще бъдат заедно с тях в шалето им във Вербие, се съгласи с удоволствие.

— Остава да уредим единствено полета — каза тя.

— Ще накарам Патрик да се заеме — отвърна Бианка. — Много се радвам, Патси, върхът си.

Вече доволна от постигнатото, тя си уреди допълнителни тренировки с личния инструктор — щеше да бъде на нивото на останалите скиори от компанията — и прекара зашеметяващо скъп предобед в „Сноу енд Рок“, за да купи на всички нови екипи. Беше щастливка, мислеше си тя, след като можеше да се порадва на най-доброто и в двата свята, които обитаваше, семейството и кариерата.

— Супер — заяви Мили, когато по-късно разгледа придобивките си.

— Ама наистина супер — добави Фърги.

— Дано да се справя по-добре този път — вметна Руби, а в гласа й се прокрадна известно колебание. Миналата ваканция почти през всичкото време тя падаше.

— Разбира се, че ще се справиш — успокои я Мили. — Просто миналия път инструкторът ти беше голям боклук. Ще ти помагам, сладурче, обещавам.

— Аз ще си ходя на сноубординг — заяви Фърги. — Ските не са готини. Ще ми вземеш ли сноуборд, мамо?

— Вече съм ти купила — отвърна Бианка.

— Ти си направо върхът! — каза Фърги.

— Знам — съгласи се скромно Бианка.

На Патрик не му беше никак лесно да убеди другите двама партньори, че огромният одит, който трябваше да завърши, може да почака още седмица. Това означаваше да отложи срещата с приятеля си Джонджо Бартлет, която очакваше с истинско нетърпение. Но пък щеше да е прекрасно да заминат на почивка заедно, цялото семейство. Последната ваканция, миналото лято, край брега на Турция, беше прекъсната, когато на Бианка и се наложи да се прибере по средата на престоя им.

Бърти пръв научи лошата новина: Бърти, който беше принуден да служи като вестоносец, се озова на огневата линия, тъй като беше твърде скромен и свит, за да настоява тази роля да бъде поета от онези, на които това им беше работата, „Бърнард Уитъл енд Санс“, счетоводната фирма, която „Фаръл“ използваше, откакто Корнилиъс и Атина бяха създали търговската къща.

Оказа се, че някой бе направил страхотен гаф и не бе декларирал доходите от Магазина през последните три години — а като се натрупаха лихвата и ДДС, се оказваше, че дължат милион и половина.

— Това е повече от нелепо — отсече Атина. — Само че вината не е наша, единствено твоя, ако трябва да сме честни, Бърти.

— Защо пък моя? — попита тихо той. — Да не би аз да изготвям счетоводните документи?

— Като финансов директор — продължи Атина — това е едно от нещата, които със сигурност трябва да следиш. Изненадана съм от Бърнард Уитъл. Налага се да кажем на тези хора, защото това не са пари, които можем да извадим от сумите за ежедневни разходи, а за тях още един милион е едно нищо, нали така? Звънни им и им кажи — със сигурност няма да имат нищо против.

— Според мен, мамо, най-добре ти да се обадиш — предложи Бърти — или поне да се срещнем с тях заедно. Това не са малко пари. Длъжни сме поне да им съобщим официално.

— Ясно — каза Майк Ръсел, докато се стараеше да запази спокойствие пред безгрижното предположение на лейди Фаръл, че искането за още милион и половина е едно нищо на фона на цялата сума, която инвестираха във фирма „Фаръл“, както тя се изрази.

— Лейди Фаръл, говорим за огромна сума. И за непростима некомпетентност от страна на счетоводителите ви. Ще ви призная честно, че съм ужасен. Трябва отново да се обърнем към нашия борд. Всяка сделка трябва да бъде одобрена, а се оказа, че срещам доста трудности да ги убедя, че тази си струва. Може да се наложи да ви помоля сами да осигурите тази сума.

— Това е нелепо. Не можем да си осигурим сами подобна сума.

— Някой от вас би могъл да продаде част от собствеността си. До един живеете в скъпи домове и…

— Не става — отсече Атина и му се стори леко притеснена. — Въпреки че, Бърти, твоята къща е прекалено голяма за вас, да не говорим, че на Присила й се иска да се премести обратно в Лондон. Ще помислим над този вариант.

Бърти мълчеше.

— Ами… — Майк стана, пристъпи към прозореца и погледна навън — казаното доста разклати вярата ми в точността на информацията, която ни подавате. Както знаете, ще назначим нови счетоводители, които да работят с фирма „Фаръл“ в бъдеще и те ще започнат одита си през следващата седмица — не ми се иска дори да помислям какво друго ще открият. Да не говорим, че все още не съм сигурен, че това няма да се окаже препъникамъкът в тази сделка. Държа да ви уведомя, че може да се окаже, че трябва да поемем контрол над семейната собственост просто като жест на добра воля от ваша страна. Знам, че госпожа Джонсън има къща в Хампстед. Господин Фаръл, къде се намира вашата собственост?

— Ами… в Съри — отвърна Бърти, — в… ами… в Ешър.

— Чудесно място. Сигурно не е ипотекирана.

— Не е.

Бърти сведе поглед към ръцете си, стиснати, както често се случваше, според наблюденията на Майк.

— Може да се наложи да го направим — предупреди той — или… определено предпочитам Бианка да получи достъп до всяка информация, от която може да има нужда, при това незабавно. Това е особено важно. Тя трябва да изготви свои планове за фирмата, а времето е от съществено значение. Така че, за да продължим, от понеделник искам Бианка да разчита изцяло на вашето сътрудничество. В противен случай, както вече казах, започвам да се съмнявам дали изобщо можем да продължим.

— Няма проблем — съгласи се Бърти. — Струва ми се напълно разумно.

— На мен обаче не ми се струва никак разумно — сряза го Атина. — Май трябва да го обсъдим.

Бианка събираше багажа на децата, когато Майк й звънна.

— Бианка, можеш да действаш. Вътре в играта си.

— Какво?

— От понеделник започваш. Старата е казала на Ленард Форд, това жалко подобие на маркетинг мениджър, че трябва да ти сътрудничи по всички линии, че можеш да обиколиш магазините на фирмата и да разговаряш с консултантите. Супер, нали?

— Ами — започна Бианка и погледна объркано планината от якета, струпани върху леглото и. — Тъкмо заминаваме за една седмица на ски…

— Какво? — Гласът на Майк, обикновено напълно небрежен, изведнъж прозвуча остро. — Бианка, времето е от особено значение и ти го знаеш не по-зле от мен. Ще заминеш на почивка по-нататък през годината, когато нещата потръгнат. Не ме разочаровай.

— Ами… няма — обеща Бианка и докато стоеше неподвижно на мястото си и слушаше как Фърги обяснява на Патрик, който тъкмо се бе върнал от работа, че днес сутринта бил победил всички други момчета на сухата писта, усети познатата тръпка на възбуда при мисълта, че най-сетне ще добие точна представа за истинското състояние на „Фаръл“.

— Ще дойда — потвърди тя, — разбира се, че ще дойда. До понеделник. Благодаря, Майк.

Излезе от стаята и влезе в кабинета си, а след това повика Патрик.