Пени Винченци
Наследниците (14)

Тринайсета глава

Това без съмнение беше презентацията на живота й, най-трудната й задача досега. Съвещанието щеше да се проточи цяла сутрин; имаше твърде много за представяне, преценката й за фирмата какво не е наред, какво трябва да се направи, ясен отчет за състоянието на „Фаръл“ и как да се действа, накъде ще поемат и как ще се развият.

Днес планът й трябваше да стигне до всеки един от тях със сложните им и разнопосочни изисквания и очаквания; трябваше да намери начин да ги убеди, че това е правилно и може да се осъществи и затова сметката трябваше да излезе. Не хранеше илюзии; дори най-изпипаната маркетингова стратегия в света нямаше да означава нищо за слушателите, освен ако финансовата й обосновка не е бетонна; хората от „Бингам Портър“ щяха да се интересуват единствено от това.

След като посочеше необходимите промени, щеше да представи своята програма, кой за какво отговаря, какво трябва да се свърши, кое да бъде изхвърлено на боклука, а след това и плановете за персонала за следващия етап: кои работни места ще останат, кои ще бъдат реорганизирани, кои ще бъдат съкратени; така щеше да се изясни кой на кого ще докладва. Ако не допуснеше объркване, нямаше да възникнат възражения.

Събуди се в пет, измъкна се от леглото, целуна Патрик за довиждане и излезе да потича, а след това се отправи към офиса, за да се изкъпе и преоблече — една от най-ценните придобивки, които лейди Фаръл й беше отпуснала, беше старомодната, но съвършено оборудвана и поддържана баня към кабинета й. Срещата бе определена за девет и това означаваше, че ще разполага с един час с Джемайма, за да прегледат техническата част на презентацията, така че да няма гафове, нито дори колебание.

Стоеше напълно спокойно в заседателната зала, докато Джемайма подреждаше копия с дневния ред. Когато Лиз от рецепцията уведоми за пристигането първо на Хю, а след това и на Майк, после и на Питър Уорън, председателя без изпълнителна власт, но чаровен и спокоен, а след него на Каро и Бърти, на Флорънс, която полагаше огромно старание да се държи спокойно, и най-сетне, почти с петнайсет минути закъснение — вече едва се сдържаше да не й позвъни, — пристигна и лейди Фаръл, властна, цялата облечена в черно, единственото светло петно огърлицата от три реда перли и едрата златна брошка със смарагд на ревера. Никой не бива да остава с погрешно впечатление какво изпитвам към днешното събрание, говореха дрехите: знам, че истинска трагедия ще сполети търговска къща „Фаръл“…

— Много се извинявам — усмихна се любезно тя, — трафикът беше ужасен. Сигурна съм, че не съм единствената закъсняла.

— Колкото и да е странно, само вие сте — отвърна на усмивката Бианка, — но ние знаехме, че ще дойдете. А и как да започнем без вас?

Бианка направи цялостен преглед на състоянието на „Фаръл“ в момента, някога марка от висшата гама, разработена богата цветова палитра, заемала важно място сред продуктите, създадени за грижа за кожата, насочила се към масовия пазар — в опит да се наложи като престижна марка на този пазар, — но както добре ви е известно, тя е изместена от конкуренцията и от несъобразяването с последните тенденции, което следва да прави всяка марка, посветила се на грижата за красотата. Грижата за кожата, изключвам „Крема“, търпи сериозни поражения, тъй като и формулите, и концепциите са остарели, няма присъствие във водещите магазини, но пък се продава добре на щандовете на самообслужване в скъпите аптеки, така че в едно изречение можем да обобщим всичко това като „уважавана, доста добра и досега марка, но марка от миналото…“

— Въпреки това имаме силни страни — продължи тя. — Историята ни е впечатляваща, а ние изобщо не сме се възползвали от нея шейсет години — и не се налага да ви казвам колко важно е това за годината на диамантения юбилей, година на невероятни истории и връзки, които изпълват с гордост. Притежаваме традиция в качеството, от което също не сме се възползвали. Разчитаме на изключителни продукти като нашата звезда — наречете я, ако искате, нашето слънце — която е, както вече казах, „Крема“.

Притежаваме архив, за който повечето съвременни конкуренти биха убили, снимки на светски дами от най-висока класа, които са посещавали магазина на Баркли Аркейд, писмени доказателства от манекенки и актриси, както и от вече споменатите дами, създателката, която за щастие все още работи за нас и с нас, жена със завидни връзки и забележителна репутация, носителка на ордена на Британската империя, създала Магазина, и вярвам, не, всъщност знам със сигурност, че можем да използваме всичко това и много повече, за да възстановим търговска къща „Фаръл“ на полагаемото и се място.

Тя се усмихна на всички насядали около масата. Семейството имаше доволен вид и им личеше, че са облекчени; засега поне бяха на нейна страна. Само че…

— Дойде време за лошите новини — продължи Бианка и се зае с цифрите, с непрекъснато спадащите продажби, с цените, които скачаха нагоре, със загубите, с липсата на компетентен персонал и неудачните решения. — Сега искам да запозная борда с организацията на новата фирма. — Това бе моментът, в който тя усещаше нещата с пълната им сила; пълната зависимост от нея и от таланта й да спасява. Усети прилив на страх от почти непосилната задача, която и предстоеше, последван от тръпка на адреналин. Това беше моментът. Затова беше тук.

— Госпожо Бейли…

— Слушам ви, лейди Фаръл?

— Това не е нова фирма. Ние, семейството, не искаме да ни се казва, че участваме в борда на нова фирма.

— Извинете, лейди Фаръл. Може би трябваше да кажа фирмата с нова структура.

— Може би трябваше да го направите.

— Още веднъж моля за извинение. Сега бих искала да представя организацията на новата структура на фирмата… и отчета за новите линии на бизнес, при който всяка визия започва с наемането на най-добрите хора, най-вече за постовете във висшия мениджмънт и представянето на отчетността.

— Представяне на отчетността ли? — попита Атина, която повече нямаше намерение да замълчи.

— Казано с прости думи, кой на кого ще докладва.

— Разбрах. Продължете.

— Благодаря ви, лейди Фаръл. Трябва ни нов директор на мениджмънта — имам кандидат, изключителен, когото се надявам да одобрите; директор на продажби, който ще бъде в пряко сътрудничество с маркетинг директора, като и двамата ще се отчитат пред мен — струва ми се изключително важно час по-скоро да сменим рекламната агенция…

— Госпожо Бейли?

— Слушам ви, лейди Фаръл.

— „Лангланд Денис енд Колбърн“ работят изключително ефективно и лоялно за търговска къща „Фаръл“ още от раждането й. Защо искате да ги смените с нова, непроверена агенция?

— Лейди Фаръл, марката има нужда от драстични промени и рекламната агенция трябва да го разбере. Не съм сигурна, че те са наясно със съвременните медии, но аз, разбира се, ще ги помоля да направят представяне заедно с други набелязани агенции. Може ли да продължа? — Неотложна нужда имаме от директор „Човешки ресурси“, тъй като Каролайн Джонсън напусна, аз обмислям вариантите и ще представя пред борда кандидатурите при следващия случай. Имаме нужда и от IT директор. Сериозно обмислям възможността да купуваме готови материали за продуктите и да закрием лабораторията след назначаването на мениджър по разработка на продуктите.

Чу се шумолене на хартия, преди лейди Фаръл да заговори за проблемите при контрол от разстояние и за поверителността; Бианка се справи бързо и умело с възраженията й и лейди Фаръл започна да рови в чантата си, извади бележник и златен автоматичен молив, започна да записва нещо, а когато приключи, го подаде през масата на Бърти: това бе майсторски ход за привличане на вниманието. Бианка я изчака, след това и се усмихна и прочисти гърло.

— Предлагам също така да дадем повече власт и значение на поста рекламен мениджър и Сузи Хардинг да го заеме.

— Извинявам се, но няма начин да се съглася. — Атина се изправи. — Работата на госпожица Хардинг беше изключително незадоволителна, тя не знае какво е класа, нито пък качество, поддържа професионална връзка с твърде неподходящи хора — разни блогъри — и не уважава традициите ни.

— Лейди Фаръл, когато премина на въпроса как виждам развитието на фирма „Фаръл“, моята визия, надявам се ще изясня съвсем точно, че Сузи е напълно au fait^[1] с класата и престижа на търговска къща „Фаръл“, а амбициите й за фирмата са не по-малки от вашите. Така, сега имам други предложения за персонала и наблюдения, които искам да ви представя за одобрение, но те са описани в общи линии и имат нужда от подробно обсъждане. Включват и бъдещето на продавачите.

— Сигурна съм — обади се Атина, — че нямате търпение да представите този въпрос. След другите ви изключителни идеи.

Това бе толкова невъзпитано, че Бианка трепна. Питър Уорън се намеси благо.

— Лейди Фаръл, предлагам да дадем възможност на Бианка да се изкаже и да я изслушаме внимателно, без да я прекъсваме повече. Сигурно някои от идеите ще ви се сторят неприятни, дори трудни, но тя е взела присърце бъдещето на фирмата и съм сигурен, че и останалите от борда ще се съгласят с мен.

Той се усмихна на присъстващите, накрая и на Атина; красивото му лице очевидно я накара да се поуспокои. Ето това е човек, казваше ледената й усмивка, отправена към него, а кимването — към Бианка, който знае как да се държи. Бианка си пое дълбоко дъх и продължи.

Тук презентацията й трябваше да се лее като песен, да означава нещо за семейството, за да стигне до всеки поотделно. Това бе частта, в която щяха да възникнат най-много възражения и тя трябваше да ги обори, в противен случай щеше да ги изгуби завинаги и оттам нататък нямаше да има надежда да се възползва от сътрудничеството им.

— В търговска къща „Фаръл“ има много хубави неща — започна тя — и надеждите и плановете ми, визията ми за бъдещето се основават на този факт. Първо, искам да обсъдя онова, което съм сигурна, че не можем да направим. Не можем да се конкурираме с другите козметични марки, „Мак“, „Брандън“, „Боби Браун“. Нито разполагаме с бюджет, нито имаме такъв капацитет. Представянето на цветовата гама е много по-сложно. Трябва да има някакъв допълнителен ефект: червилата да придават пухкав вид на устните, сенките да са предназначени за нежна кожа — всичко това ви е известно. В грижите за кожата обаче все още имаме предимство и минало, на което да разчитаме благодарение на „Крема“ и съм сигурна, че трябва да стъпим на този факт. Имам идеи за нова концепция…

— Госпожо Бейли — стана отново Атина. — „Крема“ е най-изключителният ни продукт. Да се заемете с него е акт на пълно безразсъдство.

— Лейди Фаръл, нямам никакво намерение да се заемам с „Крема“, просто искам да разширя серията. Ние, разбира се, нямаме възможностите за проучване като например „Л’Ореал“ и „Лодър“…

— И затова възнамерявате да закриете нашата лаборатория ли? — попита с разтреперан глас Атина. — Държа да подчертая, че по-голямата част от казаното е пълна лудост.

— Лейди Фаръл, моля ви, изслушайте ме. Разбира се, че ще имаме лаборатория, по-творчески ориентирана от сегашната.

Двете не откъсваха погледи, Атина с блеснали очи, поруменяла, Бианка в пълно самообладание, готова да продължи. Най-сетне Атина седна.

— Благодаря — каза Бианка. — И така, какво ни остава?

Лейди Фаръл измърмори „И аз това питам“ достатъчно високо, за да я чуят, Каролайн Джонсън въздъхна и изви вежди към майка си, Бърти Фаръл едва прикриваше неудобството си от тях и се усмихна гузно на Бианка, при което майка му го стрелна с изпепеляващ поглед.

Хю Брадфорд и Майк Ръсел седяха безучастно. Обстановката не действаше предразполагащо.

Бианка отпи бавно глътка вода, пристъпи към другия край на масата и без помощта на екран или други електронни устройства заговори с повече страст, отколкото досега.

Тъй като имаше цялостен план, финансов план, накрая идваше ред и на истинския план. Ключът, идеята, която осмисляше всичко, му вдъхна живот, даде му самоличност. Тя винаги се страхуваше да не би да не се появи, макар да знаеше, че подобна опасност няма, защото просто трябваше да се появи. Отново намери своята алхимия, както бе казал веднъж един журналист. Колко странна дума за прагматичното умение, което притежаваше. Алхимията й имаше много работа: да вдъхнови въображението, да извоюва доверие и уважение, да обедини персонала, да привлече инвестиции — и най-вече да изкара пари.

— И така. — Пое си дълбоко дъх. — Това ме довежда до нещата, които съм сигурна, че трябва да направим, и буди в мен огромно вълнение.

Нарисува им картина: търговска марка, преобразувана отвътре, на малка гама ексклузивни продукти с по-младо лице, по-модерно, въпреки това със същата класа, същите качества и изящество, които години наред са били най-голямата й сила.

— Тази гама ще бъде поставена редом с оригиналната на щандовете; тя ще бъде представена в рекламите, тя ще бъде нашият посланик, ако така ви харесва повече, за всичко останало. Новите хора ще я видят, ще я пробват, говоря за хора, които досега не са влизали във „Фаръл“ или пък са престанали да пазаруват от нас. Опаковката ще бъде съобразена със съвременния стил, но ще изглежда по-изчистена, по-модерна, по-луксозна. Надявах се днес да разполагам с нещо, което да ви представя, но все още не съм доволна от предложенията. Когато съм, ще видите и вие. Има и още, още много. Имаме късмет, че във времена, когато модата се движи главоломно бързо, висшата гама обръща поглед назад и черпи успех от миналото. Носталгията никога досега не е била толкова ценна разменна монета, която дава сигурност и качество в несигурния свят. Покрай „Диор“ и „Шанел“, „Ралф Лорън“ хората се спират на класически английски имена, които имат място днес и все още разчитат на миналата си слава: модни къщи като „Бърбъри“, „Мълбъри“, „Прингъл“, магазини като „Селфриджес“, „Харви Никълс“, хотели като „Савой“, „Клариджис“ и „Риц“. Възнамерявам да направим същото с търговска къща „Фаръл“; марката ще бъде както за днешния ден, така и за утрешния, но силата й и наследството ще идват от миналото. Прекалено скъпите рекламни кампании са недостъпни за нас; но разполагаме с новите оръжия като социални медии, които могат да се задействат с неподозирани сили. При положение че имаме достатъчно, което е интересно и оригинално, аз съм сигурна, че вълните, които ще вдигнем при пускането на новата гама, ще се разпространят бързо, ефикасно, което е било немислимо досега.

— Сега искам да поговорим за Магазина… — Тя замълча и погледна Флорънс, която очевидно се беше подготвила за смъртоносен удар, и й се усмихна. — Магазинът е може би най-вълшебното от всичко. Струва ми се, че разполагаме с истинско съкровище на Баркли Аркейд, в центъра на скъпия, ексклузивен Лондон, на една крачка от Бонд Стрийт. Затова — тя погледна присъстващите с усмивка — реших с течение на времето да създадем още такива съкровища в големите търговски центрове по света, същите като на Баркли Аркейд. Ще трябва да започнем бавно — няма да са никак евтини, — първо в Париж, може би Милано. Те ще бъдат малки перлички, които ще покажат на света какво представляваме. Ексклузивни, красиви, луксозни — и уникални. Те ще бъдат нашият еквивалент на салоните с червена врата на „Елизабет Ардън“. Може да са малки, и би трябвало да са малки, интимни места, луксозни, усамотени, където могат не само да се купуват продукти, но и да се предлагат луксозни и ексклузивни процедури. Те ще дадат своя принос за търговската марка. Те ще създадат стил, ще дадат тон. Искам опаковките, рекламата, абсолютно всичко, да е в тон с тях и обратното.

Тя погледна отново Флорънс, която се беше изчервила, очите й блестяха и усмивката, която отправи на Бианка, беше заредена с вълнение и облекчение.

— И накрая — продължи Бианка, след като отвърна на усмивката — имаме две значими събития от национален характер, които също са на наша страна: олимпийските игри, разбира се, които ще накарат погледите на хората да се обърнат към нашата страна, и другото, още по-важно събитие — диамантения юбилей. Търговска къща „Фаръл“ е била създадена в годината на коронацията: какво невероятно съвпадение, че ще бъде представена отново в годината на диамантения юбилей на кралицата, в същия дух на гордост и радост, която страната ни изпитва към наследството си. Целият свят на козметиката ще ни завижда. — Тя мълча цяла дълга минута, след това продължи: — Засега нямам какво друго да кажа.

Възцари се пълна тишина. Тя обаче беше успяла и го знаеше. Беше ги увлякла след себе си, визията и ги беше принудила да я споделят. Дори Атина я наблюдаваше с интерес, напрегнато. Самодоволните изражения на Майк и Хю й бяха познати от преди, когато бе правила подобни презентации: ние я избрахме, казваха тези изражения, ние я открихме.

Тя много добре знаеше, че идеята с Магазина е великолепна. Беше толкова развълнувана, че едва не се задави с горещия шоколад преди лягане. Тъй като не можа да заспи, остана да лежи и да си представя веригата от магазини по цял свят, в големите градове, те оформяха имиджа на марката, представяха уникалното, неповторимо качество, променяха мнението на хората за търговска къща „Фаръл“.