Робин Йънг
Братството (50)

Кратък речник

Акра — Град на крайбрежието на Палестина, завладян от арабите през 640 г. сл. Хр. Превзет е от кръстоносците в началото на дванадесети век и става главното пристанище на новото латинско кралство Йерусалим. Акра се управлява от крал, но в средата на тринадесети век кралската власт е оспорвана от местните благородници франки и от това време градът с неговите двадесет и седем отделни квартала до голяма степен се управлява от олигархия.

Асасини — Екстремистка секта в Персия през единадесети век. Асасините изповядват исмаилското течение в религията на мюсюлманите шиити, което през следващите години се разпространява в няколко страни, включително в Сирия. Там под ръководството на най-прочутия им водач Синан, „Старецът от планината“, те създават независима държава, която запазват до момента, когато са присъединени към контролираните от Байбарс мамелюкски територии.

Аюбиди — Династия, управлявала Египет и Сирия през дванадесети и тринадесети век. Салах ал-Дин произхожда от тази династия и царуването му е своеобразен връх на властта на Аюбидите. Последният от династията е Тураншах, убит от Байбарс по заповед на мамелюкския командир Айбек, който слага край на династията на Аюбидите и начало на управлението на мамелюците.

Безант — Златна монета от Средновековието, първо сечена във Византия.

Вамбрасе — Броня, защитаваща ръцете.

Велик магистър — Глава на военен Орден. Великият магистър на тамплиерите е избиран до живот от съвет на рицарите тамплиери и до края на кръстоносните походи се намира в главната квартира на Ордена в Палестина.

Велум — Пергамент, използван за писане, най-често изработен от телешка кожа.

Визитор — Пост в йерархията на тамплиерите, създаден през тринадесети век. Визиторът, който е вторият по ранг човек след Великия магистър, е и ръководител на всички тамплиерски имоти на Запад.

Грийв — Част от броня, защитаваща краката.

Гръцки огън — Изобретен във Византия през седми век; представлява смес от смола, сяра и нафта и се използва по време на война за подпалване на кораби и укрепления.

Да вземеш кръста — Да тръгнеш на кръстоносен поход. Термин, произлизащ от платнените кръстове, които се дават на онези, които полагат клетва да станат кръстоносци.

Дестриер — Стара френска дума за боен кон.

Джихад — Означава „да се бориш“. Може да се тълкува както във физически, така и в духовен смисъл. Във физическия означава свещена война в защита и за разпространението на исляма, а в духовния е вътрешна борба на отделния мюсюлманин срещу светските съблазни.

Доминиканци — Орден, вдъхновяващ се от идеите на Свети Августин, основан през 1215 година от Доминик дьо Гузман във Франция. Гузман, който проповядва аскетичен, евангелистки католицизъм, използва новия Орден, за да помага на Църквата да се справи с катарската ерес. В Англия са известни като Черните монаси, а във Франция — като якобинците. Доминиканците, които след смъртта на Гузман продължават бързо да разширяват влиянието си, осъждат охолния живот, на който се радват много представители на духовенството, и са високо образовани. През 1233 година биват избрани от папата да се борят срещу еретиците и са определени за официални инквизитори. През 1252 година им е разрешено да използват мъчения за изтръгване на признания и много доминиканци стават активни членове на новосъздадената институция, известна като Инквизицията.

Емир — Арабски военачалник, а също титла, използвана от някои властелини.

Енсенте — Укрепления, ограждащи крепост.

Йерусалимското кралство — латинското Йерусалимско кралство е основано през 1099 година, след завладяването на Йерусалим при Първия кръстоносен поход. Неговият пръв крал е граф Годфроа дьо Буйон. Самият Йерусалим става новата столица на кръстоносците, но през следващите два века на няколко пъти бива отстъпван и превземан отново, докато накрая не е превзет окончателно от мюсюлманите през 1244 година. След това столица на кръстоносците става Акра. По време на ранните кръстоносни походи западните завоеватели създават още три други държави: княжество Антиохия и графствата Едеса и Триполи. Едеса е загубена през 1144 година и е превзета от селджукския водач Зенги. Княжество Антиохия е превзето от Байбарс през 1268 година, Триполи пада през 1289, а Акра, последният главен град, държан от кръстоносците, пада през 1291 година, с което е сложен край на Йерусалимското кралство и на западното влияние в Близкия изток.

Кръстоносни походи — Европейско движение през Средновековието, продиктувано от икономически, религиозни и политически съображения. Призивът за първия кръстоносен поход е отправен от папа Урбан II в Клермон, Франция. Той е предприет в отговор на настояването на византийския император, чиито владения са нападнати от селджукските турци, които превземат Йерусалим през 1071 година. През 1054 година католическата и гръцката православна църква се разделят и Урбан вижда в този призив възможност за обединение на двете църкви и за укрепване на позициите на католицизма на Изток. Целта на Урбан е постигната само за кратко и непълно с Четвъртия кръстоносен поход от 1204 година. В продължение на два века от европейските брегове са предприети общо единадесет кръстоносни похода до Светите земи.

Леонарди — Неизвестна болест с подобни на скорбута симптоми, включително тежка летаргия, белене и изтъркване на кожата и опадане на косата. Твърди се, че от нея е боледувал Ричард Лъвското сърце.

Мадраса (медресе) — Религиозна школа за изучаване на ислямския закон.

Мамелюци — От арабската дума, която означава „роб“, името е давано на султански телохранител, главно от турски произход. Те са купувани и превърнати от египетските султани от династията на Аюбидите в редовна армия от предани мюсюлмански воини. Известни навремето си като „тамплиерите на исляма“, мамелюците вземат властта през 1250 година, когато убиват султан Тураншах, племенник на Салах ал-Дин, и поемат управлението на Египет. Под ръководството на Байбарс мамелюкската империя се разраства и обхваща Египет и Сирия. Те са главните виновници за премахването на влиянието на франките в Близкия изток. След края на кръстоносните походи през 1291 година мамелюкското господство продължава, докато те не са победени от османските турци през 1517 година.

Маршал — Главен военачалник в йерархията на тамплиерите.

Монголи — Номадски племена, живели в степите на източна Азия до края на дванадесети век, когато биват обединени от Чингис хан, който установява столицата си в Каракорум и започва масови завоевателски набези. Когато Чингис хан умира, неговата империя се простира върху Азия, Персия, южна Русия и Китай. Първото голямо поражение на монголите е нанесено от Байбарс и Кутуз при Айн Джалут през 1260, а тяхната империя започва постепенно да запада през четиринадесети век.

Морските републики — Италианските търговски градове държави Венеция, Генуа и Пиза.

Мюсюлмани шиити и сунити — Две разклонения на исляма, получили се при схизма, станала след смъртта на Мухаммед, във връзка със спора кой да е неговият приемник. Сунитите, които представляват мнозинство, вярват, че никой не може да замени напълно Мухаммед и определят халиф за водач на мюсюлманската общност. Те почитат първите четирима халифи, определени след смъртта на Мухаммед, чийто пример зачитат като обичай (суна), който трябва да бъде спазван от всички мюсюлмани. Шиитите приемат за свой главен авторитет имама, когото считат за наследник на Пророка, произлязъл от рода на Али, зет на Мохамед, четвъртият халиф и единственият, когото почитат, като отхвърлят първите трима халифи и традициите на сунитските вярвания.

Обсадна машина — Машина, използвана за нападения срещу укрепления по време на обсади.

Палфре — Лек кон за нормална езда.

Парле — Преговори за обсъждане на основи по спорни въпроси, главно за сключване на примирие.

Приорат (прецепторий) — Латинско наименование за административните сгради на военните ордени, приличащи на имения, с жилищни помещения, работилници и в повечето случаи параклис.

Рицари на Свети Йоан — Орден, основан в края на единадесети век, който носи името си от болницата „Свети Йоан Кръстител“ в Йерусалим, където е първата му база. Известни са също като хоспиталиерите. Първоначалната им цел е била да се грижат за християнските поклонници, но след Първия кръстоносен поход целите им рязко се променят. Запазват болниците си, но главното им занимание е да строят и защитават крепостите си в Светите земи, да вербуват рицари и да придобиват земи и имоти. Ползват се със статут и влияние, подобно на тамплиерите, и двата ордена често си съперничат. След края на кръстоносните походи рицарите на Свети Йоан преместват главната си база на остров Родос, а по-късно в Малта, където стават известни като Малтийските рицари.

Рицари тамплиери — Рицарски орден, основан в началото на дванадесети век след Първия кръстоносен поход от Хюго дьо Пайен, който пътува до Йерусалим с осем други френски рицари. Орденът е кръстен на името на Храма на Соломон, където създава първата си база. Тамплиерите, основани официално през 1129 година на Съвета в Троа, спазват стриктен религиозен и военен устав. Тяхна основна първоначална цел е да защитават християнските поклонници в Светите земи, но скоро разширяват извънредно много първоначалната си идея, преследвайки военни и търговски цели както в Близкия изток, така и из цяла Европа, където се превръщат в една от най-богатите и влиятелни организации. Делят се на три отделни съсловия: сержанти, свещеници и рицари, като последните полагат трите монашески клетви — да живеят в безбрачие, бедност и подчинение — и получават право да носят бели мантии с червени кръстове.

Ричард Лъвското сърце (1157–1199) — Син на Хенри II и Еленор от Акитен. Ричард управлява като английски крал от 1189 година до смъртта си през 1199 година, но прекарва много малко време в кралството. Заедно с Фридрих Барбароса и френския крал Филип II той повежда Втория кръстоносен поход за превземането отново на Йерусалим, който е в ръцете на Салах ал-Дин.

Романс за Граала — Популярен цикъл от рицарски романси през дванадесети и тринадесети век, първият от които е „Жозеф д’Аримантие“, написан от Робер дьо Борон в края на дванадесети век. От това време историята за Граала, за която се смята, че води началото си от митология преди християнството, е похристиянчена и става основа на легендата за крал Артур, която е разпространена от френския поет от дванадесети век Кретиен дьо Троа. По-късно неговият труд оказва влияние върху автори като Малори и Тенисън. През следващия век темата за Граала е използвана от още много други, включително в произведението на Волфрам фон Ешенбах „Парсифал“, който вдъхновява Вагнер да композира своята едноименна опера. Романсите са разкази, възпяващи рицарска любов, обикновено написани в стихове, в които се използва народният език и в които се засягат исторически, митологични и религиозни теми.

Садик — арабска дума, означаваща „приятел“ (за мъж).

Салах ал-Дин (Саладин) (1138–1193) — От кюрдски произход; става султан на Египет и Сирия през 1173 година, след като печели няколко битки за власт. Салах ал-Дин води армията си срещу кръстоносците при Хатин и нанася съкрушително поражение на франките. Успява да си възвърне повечето земи на Йерусалимското кралство, създадено от християните по време на Първия кръстоносен поход, което става причина за Третия кръстоносен поход, който го изправя срещу Ричард Лъвското сърце. Салах ал-Дин е смятан за герой из целия ислямски Изток, но и кръстоносците се страхуват от него и го уважават за смелостта и доблестта му.

Сарацини — Термин, използван от европейците в Средновековието за всички араби и мюсюлмани.

Свети Бернар дьо Клерво (1090–1153) — Абат и основател на цистерцианския манастир в Клерво, Франция. Един от първите поддръжници на тамплиерите, Бернар дьо Клерво съставя техния устав.

Сенешал — Главен администратор на имение. В йерархията на тамплиерите сенешалът заема един от най-важните постове.

Тевтонски рицари — Рицарски военен орден, подобен на тамплиерите и хоспиталиерите, създаден първоначално в Германия. Тевтонците са основани през 1198 година и през тяхното пребиваване в Светите земи отговарят за защитата на земите североизточно от Акра. В средата на тринадесети век завладяват Прусия, която се превръща в тяхна база.

Туника — Дълга ленена или копринена дреха без ръкави, обикновено носена над ризница или броня.

Уставът — Кодексът от правила на тамплиерите, съставен през 1129 година с помощта на Свети Бернар дьо Клерво на Съвета в Троа, където е обявено официално създаването на Ордена. Написан е отчасти като религиозен устав и отчасти като военен кодекс, който определя как трябва да живеят членовете на Ордена и какво поведение да спазват в ежедневието и по време на битка. През годините в Устава биват прибавяни нови правила и през тринадесети век той вече има над шестстотин клаузи, някои по-секретни от другите, чието издаване се наказва с изгонване на нарушителя.

Утремер — Френска дума, която означава „отвъд морето“ и се отнася за Светите земи.

Франки — В Близкия изток с термина франки (ал-фиринях) се наричат западните християни. На Запад това е било името на германско племе, завладяло Галия през шести век, която след това става известна като Франция.

Халиф — Титла, давана на водачи, както граждански, така и религиозни, на мюсюлманската общност, смятани за приемници на Мухаммед. Халифатът е премахнат през 1924 година от турците.