Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (81)

78.

Част от хората с бутилките, онези, чиито постове бяха най-отдалечени, трябваше да бъдат изпратени още същата нощ с въоръжена охрана. Морски скали щяха да ги приютят.

Останалите щяха да дремят в Твърдината до съмване. Налагаше се керванът сам да се грижи за себе си. Уондъл и Зелен камък се нуждаеха от малко сън.

* * *

Търговията на Площада на мира трябваше да е привлякла повечето безродни в района. Владелците, които нямаха представа за плана на Морт, нямаше да пречат за осъществяването му. Очакваше се да нападнат празните домове на безродните или да се опитат да извлекат изгода от панаира… или поне така се надяваше Уондъл.

Двамата с Морт заеха местата си в колесниците зад Сандри и Херул.

* * *

Уоншиг не беше успял да схване основите на картографията. Двама от племенниците му обаче я разбираха. Движеха се с колесницата на Уоншиг и помагаха за разполагането на постовете на югоизток между „Чашата на мургавия“ и Черната яма.

Уондъл тръгна на запад.

Избраниците му бяха далеч един от друг, за да не се разсейват. Бяха на такива разстояния, че да се виждат и да могат да се чуят, ако крещят. Освен… един пробив. Пет или шест момчета бяха изгонени и Садесп стоеше сам. Уондъл забави ход, за да разположи хората си по-равномерно.

Морт беше далеч напред, Колесницата им премина през бурените по „Чашата на мургавия“, докато Уондъл и Херул се изкачваха по билото. Уондъл виждаше достатъчно навътре през храсталаците, за да различи къщите на безродните и колибите на отглеждащите коноп. Бяха ги предупредили. Дали ще се махнат, или не, зависеше от тях.

Брегът се появи пред тях. Сандри спря колесницата си на билото над Равнината на мъртвия тюлен. Морт слезе и продължи пеша.

Последният от хората на Уондъл, една жена от Морски скали, беше забавила ход и гледаше картата, за да намери мястото си. Мъжът й вече бе заел своето. Уондъл и Херул спряха между тях. Уондъл се показа на ръба.

Би предпочел да се качи над плажа на Морски скали. Оттам щеше да има по-добра видимост. Оттук Морт вече се губеше от поглед. Колесницата на Уондъл обаче трябваше да набере значителна преднина, ако това, което си спомняше, не беше халюцинация. От океана се надигна огромна вълна и тръгна напред, гребенът й се пенеше и се извисяваше все повече и повече. Къде беше Морт? Дали бе тръгнал вече?

Ето едно жълто-зелено петно, не можеше да се сбърка… каква скорост! Вълната се понесе след него твърде бавно, изоставаше, но с всяка секунда се издигаше все повече. „Хвърляйте“ — помисли си Уондъл, но не издаде никакъв звук. Щеше да избере хората си според това, дали хвърлят бутилките, или не.

Уондъл скочи в колесницата.

— Напред! Напред!

Херул дръпна юздите. Колесницата се понесе.

Над тътена на вълната прокънтя безумен кикот и Уондъл се зачуди защо толкова се бави звукът, след като Морт бе вече на средата на първото изкачване.

Жената хвърли бутилката си. Мъжът й я последва. Бутилките паднаха на земята и след миг водната стихия ги заля с гръм и пяна току под колелата на Уондъл.

Едрият кон изглеждаше ужасѐн. Херул кипеше от възбуда. Вълната, толкова ниско под тях, не представляваше заплаха. Морт почти не се виждаше, скри се в храсталака, където Равнината на мъртвия тюлен преминаваше в стръмен склон.

Морт спря, сякаш се е блъснал в невидима стена.

Вълната продължаваше към него. Уондъл мина покрай един възрастен безроден, свит на земята и притиснал с ръце ушите си, забравил бутилката. Вринин от „Цветния пазар“ хвърли своята; тя подскочи, без да се счупи, но от нея се проточи тънка златна струйка. Сапфир Дърводелска изчака Уондъл да я види добре, сетне запрати бутилката си надолу; стъклото се разби под самата вълна.

Морт тичаше, олюлявайки се, и вълната го настигаше. Той се обърна за миг, озъбен от напрежение; ухили се доволно при вида на златния дъжд зад него. Вълната се издигна и го скри от поглед, но Сандри излезе с колесницата и помогна на магьосника да се качи.

Сега вълната се движеше нагоре, губеше от водата си, губеше маса. Колесницата на Уондъл се носеше пред нея. Отдолу магьосникът и Сандри отново се появиха. Господарският син управляваше, както Бялата мълния, когато въртеше буца разтопено стъкло, внимателно, с пълно съзнание за опасността, без да бърза.

* * *

Майката на Свабот беше първата дама на „Цветния пазар“. Имаха нужда от примирие с тази банда, за да могат да поставят хората си на тяхна територия. Уондъл го беше подготвил. Свабот коленичи с бутилка в ръка, с вече извадена тапа; вълната се приближаваше.

Дори от толкова далеч Уондъл го виждаше как трепери от страх. Сетне момчето се изправи и замахна. Бутилката потрепери в ръката му и около него се посипа злато. Вълната беше изпреварила Уондъл… и вече минаваше покрай Свабот, а той не беше хвърлил бутилката си.

Момчето се обърна към Уондъл, на лицето му се бе изписала безумна радост. Той вече не трепереше. Беше поел всичко; усмивката му стана по-широка и още по-безумна…

Преди Уондъл да успее да реагира, Свабот вече тичаше редом с коня на Херул! Животното препускаше с всички сили, но когато Свабот се метна на гърба му, изцвили ужасено и премина в още по-бърз галоп. Свабот заби пети в хълбоците му и закрещя. Уондъл тъкмо се канеше да го избута с копието си, когато той хвърли бутилката.

Тя падна точно пред вълната и се разби.

Уондъл обърна копието с дръжката напред и почука Свабот внимателно по главата.

— Слизай от колесницата!

Свабот скочи, претърколи се, изправи се отново на крака и се затича, хилейки се като обезумял. Златна треска… тя му спечели мястото в кервана.

* * *

Ниският път зави и премина в „Чашата на мургавия“.

Едната ръка на Паданчи Сакатия все още бе здрава. Бутилката му се разби пред вълната. Когато водната маса зави след Морт, пенестият й гребен повали Паданчи от билото.

Кенчи от Дългата улица застина при тази гледка. Той не чу виковете на жена си, която го подканяше да хвърля. Не я чу и Уондъл; той видя само отворената й уста и напрегнатите жили на врата й. Когато дойде времето обаче, тя хвърли. Кенчи пропусна.

По-късно щеше да решава.

Не без основание ужасеният кон на Морт препускаше с пълна скорост по „Чашата на чернокожия“, следвайки собствената си следа от утъпкани бурени. Вълната продължаваше, вече не толкова чудовищна, подхранвана от дивата магия на счупените бутилки.

Тук неколцина от избраниците на Уондъл липсваха… вълната започваше да отслабва… а отпред се водеше битка.

Четирима от избраниците на Уондъл бяха успели да се съберат и сега се отбраняваха срещу шестима мъже от Северния квартал. Северният квартал бе нарушил примирието! Уондъл даде знак на Херул и той насочи колесницата към владелците, заобиколили четиримата оцелели.

Те го видяха. Бягството нямаше да помогне; първият от нападателите се приготви да приклекне. Уондъл предвиди действията му и заби копието дълбоко в гърдите му. От инерцията му жертвата се завъртя и Уондъл успя да издърпа острието сред писъците на останалите. Събирачите се бяха разпръснали и бягаха; Уондъл вдигна дългото копие и порази още един.

Херул търсеше следваща жертва.

— Продължавай напред — изкрещя Уондъл.

Вълната застигаше Морт. Предната й част приличаше на тъмно лице с бръчки от водни течения.

Напред теренът се снижаваше. Уондъловото предимство във височина намаляваше. Нямаше причина да очаква, че лишеният от разум воден дух ще прояви интерес към него, но все пак… Теренът тук беше по-неравен, вълната го изпреварваше; назад оставаше черна следа от мокра пръст.

Морт можеше да загуби живота си в това безумно начинание. Уондъл нямаше да скърби дълго. Той държеше на обещанието си, но виждаше в този план и възможност да избере кого ще изведе от Горящия град. Ако остане жив. Възможно бе и той да загине, докато спасява този щур магьосник.

Вълната почти заливаше Морт; не можеха вече да му помогнат.

Магьосникът отвори черна бутилка и посипа злато върху себе си. Сандри го изгледа удивено. Косата на магьосника заблестя в яркочервено и той побягна напред.

Колесницата изостана, в следващия миг пенливата стихия я погълна заедно с коня. Морт обаче тичаше по една вертикална скала, като държеше гърчещия се кочияш над главата си. Пусна Сандри на самия хребет и веднага се върна в долината, при което огласи околността с безумен смях.

Сандри беше коленичил, кашляше и повръщаше.

Уондъл му махна, но не забави. Сетне конят се препъна и Херул се принуди да намали скоростта.

Кон и кочияш, нямаше какво повече да иска от тях.

Уондъл скочи от колесницата и продължи тичешком. Херул го последва, като крещеше:

— Къде? Накъде…

— След Морт!

Уондъл мина покрай последния от избраниците си, Риблей от „Глупавите зайци“, който седеше с кръстосани крака и без бутилка. Излезе вече на равно, мина покрай една изпочупена колесница и трима души, легнали по гръб, които отчаяно се опитваха да си поемат въздух. Уоншиг и племенниците му…

Това обаче бяха други племенници.

Уондъл продължи да тича. Ако оживее, щяха да му разкажат какво е станало. Черната яма беше пред него. Той виждаше блестящата й, набраздена повърхност: вода, покриваща черния катран, една смъртоносна клопка, огряна от слънцето.

Морт отново забави ход, косата му беше посивяла. Погледна назад и по очите му личеше, че вече вижда собствената си смърт.

Манната от суровото злато бе дала сили на водния дух и го беше изпълнила с безумна ярост. Вълната бе последвала Морт по път от дива магия дълбоко в сърцето на Горящия град. Сега се озова на място, където всичката магия бе изсмукана; а назад не оставаше нищо друго освен следа от пречистено злато. Вълната все още се издигаше по-високо от всяка постройка, изграждана до момента. С бял гребен, със странни бръчки по зеленото й лице, тя приближаваше препъващия се, задъхан магьосник.

Риблей не беше последният човек с бутилка. Тук трябваше да чака синът на Фритспат, но на негово място лежеше само една черна бутилка, не по-голяма от юмрука на Уондъл. Той я грабна и продължи да тича. Приближи Морт, издърпа тапата и хвърли.

Около краката на магьосника се разхвърча злато. Морт нададе победоносен вик и прескочи оградата, пробяга през тъмната вода твърде бързо, за да потъне, до другия край на Ямата и пак през оградата.

Огромната вълна мина през Черната яма, пое водата от нея и стана още по-голяма.

Катранът избухна в пламъци.

Уондъл почувства как косата и веждите му се превръщат в пепел. Този миг му се стори цяла вечност — неговите сетива бяха сетива на Янгинатеп…