Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (40)

37.

Върбица бе изпекла млад елен и някакви корени, намерени от Морт. Възрастните изчакаха, докато децата се нахранят. Сетне се нахвърлиха върху храната.

Резбар неочаквано изкрещя:

— Владелецо! Какво стана с другата каруца?

Уондъл му каза какво е направил:

— Само че кобилата не ме харесва, затова ще се наложи да я доведеш ти. Освен ако не смяташ, че трябва да отидем заедно.

Изражението на Резбар му достави удоволствие. Да остави Върбица с Уондъл? Или да остави магьосника да пази Върбица и Уондъл, а той да отиде сам? Или да вземе Върбица и да остави децата с един магьосник и един владелец, никой от които не беше в състояние да се справи с конете?…

— Ще отида сам.

— Можеш да почакаш до сутринта.

— Надявам се.

* * *

Нощта бе черна, сякаш се намираха в търбуха на лъв. Резбар, Върбица, Морт, леко похъркващият Колар и Уондъл лежаха в кръг, всеки със секач в ръка. Децата спяха в каруцата. Зюмбюл се изтърколи сънена, запъти се към ямата.

— Това е най-големият обгорял участък, който сме срещали досега. Нужни ни бяха ден и половина, за да го прекосим. — В гласа на Върбица личеше недоумение.

— Този огън не е от мен — пошегува се Уондъл.

— От мълния е — обясни тя. — Мълниите поразяват най-високите дървета. Изгарят ги. След това от дървото израстват два главни клона. Понякога въглените падат на земята и подпалват храсталака.

— Защо не изгаря цялата гора? Когато видят огън, дърварите просто се прибират у дома.

— Изгарят определени участъци, след това изгасват сами.

— През повечето време Янгинатеп спи дълбоко, но големите огньове го събуждат — намеси се Морт. — Дават му сила. Огънят дава живот на Янгинатеп.

Последва кратко мълчание. Сетне Резбар сънено попита:

— Какво става, ако човек не вярва в Янгинатеп?

Уондъл повиши глас, за да надвика смеха на Морт:

— Резбар, семената на огнения жезъл не поникват, ако не са минали през огън. Също и тези на секвоята. Тази земя е дом на огъня. Теп…

— Димящата долина.

— Димящата долина. Градът щеше да изгори, преди да съм се родил, ако нямаше сила, която да потиска огньовете. Янгинатеп пречи на огъня да гори на закрито. Между Янгинатеп и секвоите има споразумение, благодарение на което те не изгарят. Опитвал съм да убедя Криг Мелничаров… един дървар данъкоплатец…

— Много хора носят името Мелничар — намеси се Върбица.

Уондъл бе хранил надеждата, че помага на роднини на Криг Мелничаров. Това беше стар дълг, който никога не бе признавал.

— Извън гората Янгинатеп няма никаква власт — отбеляза Върбица. — Хората си готвят в къщите. Могат да си топлят храната. Нали така?

— Да — потвърдиха Морт и Уондъл.

— Е, аз никога не съм виждала такова нещо, но се надявам скоро да видя.

Върбица се обърна на другата страна и заспа.

Уондъл се зави по-плътно с одеялото, искаше му се да стане и да се разходи, но знаеше, че тръните или лаврите със сигурност ще го намушат, ако го направи. Дъждът бе останал зад тях. В мрака се чуваше само воят на вятъра и понякога някой сподавен писък на предсмъртна агония.