Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (80)

77.

Бутилките бяха раздадени предната вечер. Този ден бе посветен на усилени упражнения с ножове и съставяне на карти. След вечеря всички се събраха, за да получат последни инструкции.

Морт носеше яркозелена роба на огромни златни звезди. Уондъл не можеше да му се нагледа. Проклетата дреха беше съвършена. Можеше да се види от най-високия връх в мъгливо време. Той сам я бе поръчал такава. Не беше тактично да се присмива, но…

— Морт, ти наистина изглеждаш като магьосник.

— О, я млъкни! — Морт удари островърхата си шапка в земята. — Как очакваш да се задържа прав с това чудо? Не помисли ли…

— Това е Морт! — провикна се Уондъл и направи тържествен жест с ръка. — Вижте го! Запомнете го добре! — Наоколо се разнесе смях; такива бяха владелците. — Добре, Морт, сега искам да провериш коя бутилка е била отваряна.

Смехът заглъхна; Морт тръгна между кискащите се владелци и започна да посочва. Телохранителите на Уоншиг вървяха зад него, за да се погрижат определените мъже и жени да бъдат отстранени.

— Открехнах я само за миг! — оправдаваше се един.

Морт вдигна тапата.

— Нищо. Пречистено е. Задръж го, но се махай.

Друг възрази. Морт отпуши и запуши бързо бутилката му.

— Все още има някаква сила установи. — Колко дълго я държа отворена?

— Колкото Таркрес да сготви пясъчните калканчета. Колкото да изсипя малко, да видя, че е злато, и… да го върна обратно.

— Добре, остани. — Морт отвори следващата бутилка. — Златото го няма. Глупак! Задръж бутилката и се махай.

— Брат ми го събра!

— Глупак!

Уоншиг повиши глас, за да го чуят в суматохата:

— Да задържат бутилките ли? Сигурен ли си?

— Ако си тръгнат без много шум. Петнайсет от останалите са изчезнали заедно с бутилките. Тези поне дойдоха — отвърна Уондъл.

— Доколкото мога да смятам, липсват само единайсет.

Морт изгони петима от една групичка от шест момчета.

Шестият остана.

— Какво се случи? — попита го Уондъл.

— Всичките живеем в една стая в Твърдината. Снощи Флайд отвори бутилката си и изсипа шепа злато. Каза и на останалите.

— Ти защо не отвори своята.

Мълчание.

— Добре. Как се казваш? Садесп, шестимата един до друг ли бяхте разпределени? Проклятие. Уондъл, всички останали бутилки са стояли затворени.

— Чакай, Морт. Някои от тези хора не съм ги виждал.

Петнайсет отсъстваха, но четирима от тях бяха заменени от непознати. Една жена го гледаше плахо.

— От мен ли получи тази бутилка? — попита той.

— Не, Перната змия. Аз съм на мястото на Кожар Мелничаров.

— Той къде е?

— Снощи спа при мен. Аз съм Сапфир Дърводелска и знам повече за любовта от всяка друга жена във вътрешния град.

— Истина е — потвърди Уоншиг. — Сапфир, да не искаш да се махнеш?

— Морт, прегледай я.

— Чиста е. Никакви болести, никакви уроки. Има малко бълхи. Държала е бутилката затворена. Сапфир, умееш ли да хвърляш?

— Да. Кожар ми показа мястото си. Даде ми и картата.

Бутилката бе стояла у нея няколко часа.

— Заеми мястото си — нареди Морт. — И, Сапфир, ако си мислиш, че познаваш всяко удоволствие, което могат да споделят един мъж и една жена, трябва да поговорим.

Още трима носеха бутилки, без да са ги получили лично от Уондъл. Трима мъже се бяха отказали, упоили, напили или — такава бе горчивата истина — бяха убити, за да могат други да заемат местата им. Беше твърде късно да се проверява. Уондъл отпрати един с парче злато, но без бутилка, защото не хареса физиономията му. С другите щеше да рискува.

Уондъл кимна на Уоншиг и той отвори тежката врата. Започнаха да влизат.

— Внимавайте къде стъпвате — предупреди Уондъл и тръгна след Зелен камък.

Цял ден бяха работили по една карта, очертана с тебешир и различни предмети като ориентири.

— Зелен камък, имаш думата — каза Уондъл.

Момчето от месеци разучаваше общите планове на града. Освен това за разлика от баща си вярваше безрезервно в успеха. Пък и Уондъл не биваше да се намесва твърде много в подготовката. Богът на огъня все още можеше да реши да надникне в ума му.

Търговците имаха навика да викат, за да бъдат чути край бучащи реки, в буря или при разбойническо нападение. Зелен камък отпусна гласа си:

— Всички вие сте избрани. В живота си сте станали свидетели на достатъчно магия, за да знаете, че тя съществува. На път сте да наблюдавате най-могъщото вълшебство, станало някога в този град. Идните поколения никога няма да имат такава възможност. Изпълнете задачата си и ще напуснете Теп, за да се наслаждавате на гледки, които сега не смеете дори да сънувате. Онези, които умеят да разчитат карти, ще разберат какво става тук.

Той посочи златната солница на Уоншиг, събрана преди години и от много време празна.

— Това тук е Твърдината, а това — Черната яма.

Тя бе означена с тъмно петно засъхнала кръв на пода.

— Тук са Господарските хълмове. Гората. Еленова река и Клина; торонекстите са тук…

Те бяха означени с една медна монета.

— Тези назъбени линии очертават брега. Това са Морските скали, това — пристанището. Тук ще получим помощ от Водните демони. Не знаем какво има между тези квартали. Пак някакъв бряг. Отвъд Морските скали са океанът и един воден дух. Морт от Атлантида може да ви разкаже повече за него. Той преследва Морт още от потъването на Атлантида. Морт възнамерява да го убие. Това никога досега не е правено.

Водният дух ще се покаже като планина от вода. Ще подгони Морт. Виждате ли тези успоредни линии? Червената и зелената, които прекосяват цялата карта. Морт ще следва зелената линия от Морските скали през Равнината на мъртвия тюлен, нагоре по Дългата улица и „Чашата на мургавия“… виждате ли? И после навътре. Вълната ще следва най-ниския терен. Ние ще бъдем разположени по червената линия над тях и ще чакаме.

Искаме да хвърлите бутилките пред вълната. Когато Морт мине под вас, вадите тапите и хвърляте. Целете се в нещо твърдо, камък например! Бутилките трябва да се счупят! Янгинатеп ще отнеме магията мигновено, ако се счупят прекалено рано. Ти, Синтоток, ти си отворил твоята бутилка, но не си я държал твърде дълго, за да се загуби цялата магия на златото. Счупи я точно, пред вълната, водният дух ще я вземе.

Това е смисълът. Вълната ще се оттегли в океана, ако не й дадем достатъчно сила да продължи нагоре. Дивата магия ще й помага да се движи, докато стигне дотук. Тук, в Черната яма, Морт ще й устрои капан, след като няма повече манна да я движи. Тук Морт ще убие водния дух. Някакви въпроси?

Владелците нямат навика да вдигат ръце и да чакат ред. Те просто крещят. Зелен камък посочи един:

— Хей! Хей! Ти.

— Виждал съм вълни. Те са бързи. Вашият магьосник е луд.

— Морт може да надбяга мълния. Виждал съм го. Вие също ще го видите. Ако го пропуснете, ще съжалявате до края на живота си. Ти…

— Искате да примамите вълната нагоре, така ли?

— Тук и тук ще се наложи да се движи нагоре, да. Там ще ви поставим по-нагъсто, защото наистина имаме нужда от златото на тези места.

„И защото някои няма да хвърлят бутилките — помисли си Уондъл, — но не можеш да им кажеш, че им нямаш доверие.“

— Корнтам? Какво?

— Как смятате да убиете водния дух?

— Това е най-трудното — призна Морт.

Зелен камък се намеси:

— Морт ни прави подарък за помощта, която ще му окажем. Нашият подарък за вас ще е възможността да излезете на свобода от Теп, точно както ви обещахме. Ще ви осигурим места в керваните по Пътя на конопа, а може сами да си намерите по-добър живот. Уондъл от Твърдината е бил един от вас. Сега той е по-велик от господар. Той е моят баща.

Околните потръпнаха при тези думи. Зелен камък се усмихна доволно.