Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (71)

68.

Саблезъб и петима други яки мъже слязоха от планината натоварени с тежки торби. Морт ги придружаваше. Внесоха торбите в шатрата на Хитрата катеричка и Саблезъб отпрати хората си.

Над града Бегемот дойде на себе си, тръсна огромната си глава и се оттегли в планината.

— Татко, трябва да говориш с тях — каза Саблезъб.

Нямаше нужда да обяснява кого има предвид. Тълпата навън бе станала още по-многобройна.

— От колко време сте тук? — попита Уондъл.

— Дойдохме вчера сутринта.

Сега минаваше обяд.

— Тъкмо разпъвате сергиите, а?

Саблезъб кимна.

— Добре. Оправяйте нещата, опънете въже и нека сестра ти се готви за представление. Издигнете платформа за изнасяне на речи. Съобщете на всички да се съберат след два часа. Морт, можеш ли пак да покажеш Бегемот?

— Да го покажа ли? Да, разбира се. Стига никой да не пожелае да го яхне!

— Добре. Още нещо. Съмнявам се някой да помисли да краде от Хитрата катеричка, но…

Тя се усмихна. Носеха се слухове за някои случки от детството й.

— Но за всеки случай сложи двама надеждни мъже до тези торби. Катеричке, може ли да се съберем тук за вечеря? Добре. Веднага след затварянето на пазара. Хайде сега да изнесем на тези селяндури едно представление.

— Ама, татко, какво смяташ да им говориш? — поинтересува се Саблезъб.

— Аз няма да им говоря нищо. Ти ще им говориш. Ще им кажеш как си им осигурил най-великото зрелище на всички времена.

— А ти какво ще правиш?

— Защо да правя нещо? Това е твой керван, ти организираш представлението. Знаеш ли какво? Ще пазя сестра ти. Все още съм достатъчно силен за това. Ти ще уредиш всичко останало.

Откакто Уондъл я беше видял за последен път, Пламтящата кула бе пораснала. Костюмът от пера на великанска птица, ушит й от Върбица, й беше отеснял и показваше, че тя вече не е малко момиченце. Уондъл застана под въжето (поставено по-високо, отколкото Върбица някога се беше престрашавала) с надеждата да не се налага да я хваща. Забелязваше как всички млади мъже, както от кервана, така и от града, я наблюдават.

Щеше да се наложи да осигури работа на още хора! Нямаше съмнение.

Майка й я беше научила добре. Предни кълба, задни превъртания и шеметен финал, състоящ се в спираловидно спускане по левия стълб, приземяване на един крак, заден мост и изправяне на глава. След това тя се оттегли да се преоблече в палатката си.

Морт застана върху платформата от облак дим. Махна към планините. Бегемот се появи на върха на един хълм, огромен колкото върховете зад него. Изправи се на задни крака, сетне застана само на единия, вдигна другите като тромава имитация на финала, изпълнен от Пламтящата кула. Тълпата закрещя…

Вечеряха заешко с подправки от Скалните игли. Уондъл настоя да се нахранят, преди да разговарят. Сетне отпрати всички освен членовете на семейството, Морт и Промъкващия се.

Саблезъб бе спокоен и ухилен.

— Не си спомням да сме извличали такава печалба от Сечището.

Пламтящата кула се усмихна:

— Ще продадем още стока утре, когато дойдат, за да разберат коя от историите, които сме им разказали днес, е вярна…

— Ако изобщо има такава — вметна Промъкващия се.

Уондъл се изправи. Внимателно отвори една торба и извади няколко черни стъклени бутилки. Хитрата катеричка затаи дъх.

— Значи, виждаш какво има в тях, а? — попита Морт.

— Железният слой на тази е тънък — отвърна Катеричката и отдели бутилката. — И видях колко са тежки.

Това явно разтревожи Морт.

— Какво е това, Катеричке? — поинтересува се Саблезъб.

Тя се засмя:

— Злато! Диво злато, горящо с магията на хаоса.

— Злато ли? — Саблезъб погледна торбите. — Всичко това? Нищо чудно, че толкова ме болят ръцете! Татко, това е повече, отколкото мога да спечеля за две години! А може би и за три, ако керванът на Кожарите ни изпревари! Злато!

Той посегна към дефектната бутилка.

— Не, сине — спря го Уондъл. — Първо ме изслушай. Искам да ви разкажа нещо. — Той се засмя. — И още не знам края на историята! Дори нямам представа какво възнамерява да прави магьосникът с тези проклети бутилки, а ти не можеш да ми кажеш, нали, Морт? Ще се наложи да участваме в края. Имам обаче нужда от Промъкващия се. Имам нужда от магьосника, а на него му трябват всички тези прекрасни бутилки.

— Какво ще правите с такова богатство? — поиска да научи Саблезъб.

— Нов търговски път.

Саблезъб се намръщи:

— Като онзи до Трепетликите ли?

Уондъл се засмя:

— Това ни излезе скъпо, но те уверявам, че ще си върнем парите с печалба.

— След около седем години — промърмори Саблезъб. — Та накъде този път?

— Към Горящия град.

Зелен камък едва се сдържа да не каже: „Аз отивам, а ти — не!“ На Саблезъб му хрумна друго:

— Уха. Целия ли керван ще вземем?

— Не те ли е страх за спечеленото досега? — попита с невинно изражение Пламтящата кула.

Саблезъб се опита да си придаде достоен вид, сетне се изплези на сестра си.

— Не мога да рискувам да взема целия керван — отвърна Уондъл. — Поне не този път. Имам нужда от четири фургона и, синко, ще ти оставя пречистено злато, за да наемеш още хора, но се нуждая от най-добрите ти търговци и бойци… не, не най-добрите. Най-амбициозните.

— Те са едни и същи хора, проклятие!

— Имаме нужда от стоки, които не могат да достигнат до Теп по море. Пера от великански птици. Зърно. Гърнета. Нищо магическо. Ще вземем колкото можем деца от Мелничаровите и Въжеиграчовите, защото те имат роднини там. Имам още пречистено злато, а то е по-ценно в Теп, отколкото тук.

— Какво полезно имат харпиите? — попита Саблезъб.

Пламтящата кула се засмя:

— Ние също сме харпии, братко!

— Така е, но въпреки това въпросът е уместен.

— Нямам представа — отвърна Уондъл. — Каквото и да купим, ще имаме достатъчно място за него, след като се отървем от бутилките на Морт…

В следващия момент всички заговориха един през друг.