Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (66)

63.

Всяко послание биваше изпращано след сериозни спорове. Върбица можеше да пише и това им беше от голяма полза.

— Не искам да се страхуват да се върнат — обясняваше тя. — Да си мисли, че всички само чакаме да се нахвърлим върху него.

— Да не улесняваме прекалено нещата. Проклятие, това момче предаде и мен. Нека да приемем, че Зелен камък просто е тръгнал на път и ние трябва да уредим подробностите. И да бъде кратко.

— Скъпи, притеснява ли те това, че синът ти не ти се е подчинил?

Уондъл се втренчи в съпругата си, сетне се засмя:

— Върбице, не виждаш ли, че аз още срещам трудности да го нарека „мой син“? Не, Саблезъб е добър водач на кервани и аз не мога да разделя фургоните си, освен ако не се наложи да ги изпратим в две различни посоки! Така че какво остава за втория ми син? По-добре да се научи сам да намира пътя си.

Тя се усмихна:

— Притеснява ли те това, че е избрал Горящия град?

— Да.

— Тогава ти ще водиш всички преговори и ще говориш само с Морт, нали? Ние, жените, не разговаряме със Зелен камък. Бесни сме му. Ти ще преговаряш по делови въпроси.

„Насешмарл, предай думите ми. Морт, моят син е под твоите грижи. Трябва да знаем намеренията ти. Тази година ли ще тръгваш за Теп? Край на посланието. Лети, Насешмарл.“

* * *

Птицата се върна след два дни с отговора на Морт: „Надяваме се.“

Уондъл изпрати: „Ще се върнете ли преди сватбата през есента?“

* * *

Три дни по-късно: „Надяваме се.“

„Отбийте се през Нова крепост. Съпругата и майката на момчето се тревожат.“

* * *

След четири дни: „Нямам вече транспорт! Може да се наложи да изчакаме до пролетта. Ще дойда в Нова крепост, каквото и да става.“

— Това е добре! — възкликна Върбица и накара птицата да го повтори.

— Да не намаляваме натиска — предложи Уондъл.

„Напомням ти, че ти благослови този брак. Развалянето на магията ще е опасно.“

— Скъпи, да не го приеме като заплаха? О, имаш предвид магия!

— Имах предвид и двете, проклет да е!

* * *

След четири дни: „Разбрано. Това, което възнамеряваме, ще донесе сигурност на децата на Зелен камък и Люляк за сто години. Камък казва, че си видял Бегемот на Пътя на конопа. Вярно ли е това?“

* * *

— Виждала съм Бегемот веднъж — каза Върбица, — но защо се интересува магьосникът от него? И онзи Бегемот от Скалните игли, бял ли беше?

— Този глупак. Този пълен глупак. О, проклятие!

Жените изгледаха учудено Уондъл.

— Люляк, Камък няма да се върне.

„Да събираме ли провизии? Гарантираш ли, че ще ни изпълниш второто желание?“

* * *

Птицата се върна след три дни. Морт и Зелен камък сигурно бяха на път.

„Не мога да изпълня второто ти желание, ако не си го измислил. Нуждаем се…“ Следваше кратък списък от провизии.

— Морт шикалкави — отбеляза Уондъл.

— Кажи му да ни върне момчето!

— Ако искахме синът ни да е безроден, щяхме да го възпитаме така, Върбице. Син и съпруг да, но не и роб. Зелен камък решава сам.

— Пожелай тогава магия, която да го закриля, докато не го видим отново!

— В Теп магиите не действат…

— Действат, добре го знаеш. Видял си духовете около Черната яма! И по протежение на Пътя на конопа има магия…

— По-добре това: „Осигури късмет на всички пътуващи под знака на Пернатата змия.“

* * *

„Дадено. Очаквай ни след шест дни.“

* * *

— Има още едно нещо, което мога да опитам, но да не залагаме големи надежди на него. Върбице, ако Камък замине, да отида ли с него?

— Да!

* * *

Фургонът се появи на хоризонта цял час, преди да пристигне. Морт и Зелен камък спряха точно под емблемата на Пернатата змия и се приготвиха за кратък ритуал. Уондъл си даде сметка, че наблюдава магия, затова се оттегли зад къщата и изчака, докато не чу гонга.

Зелен камък вкара бизоните през портата. Уондъл не направи нищо, за да го спре или да го приветства. Това го бяха обсъждали много пъти. Когато двамата стъпиха на негова земя обаче, Уондъл вдигна черната бутилка и я показа на Морт.

Зелен камък се засмя:

— Да! Татко, прекрасно беше! Да го беше видял само! Морт каза, че не знаеш…

Магьосникът се намеси:

— Трябваше да купя и двете бутилки. Проклятие, защо не? Едната може да се счупи!

— Така е, но каква е цялата история? Ако е интересна, запази я за жените.

Уондъл ги заведе зад къщата, където под едно дърво бяха сложени маса и столове. Върбица и Люляк ги чакаха там, прислугата беше сервирала обяд.

Върбица не беше измислила никакъв начин да говори със сина си, без да покани Морт от Атлантида в Нова крепост. Нямаше обаче никакво намерение да го пуска вътре!

Уондъл постави бутилката на масата, изчака Морт да се настани и едва тогава седна. Зелен камък още стоеше прав, гледаше Люляк. Тя срещна погледа му.

— Не ме учудва, че дойде в Края на пътя — започна Уондъл. — Никой освен Бялата мълния не може да направи подобна бутилка. Предполагам, че ти трябва за някаква магия. Някакъв талисман в бутилка от студено желязо, така че никое божество да не успее да изсмуче силата му.

— Много добре… — похвали го Морт.

— Татко, имаме цял фургон от тях! — прекъсна го Зелен камък.

Морт изръмжа тихо. Зелен камък забеляза, но магьосникът му махна: „Кажи им“ и момчето продължи:

— Татко, на осмата нощ установихме лагера си до един поток, на хубав широк плаж от бял пясък. На сутринта магьосникът се качи в планината. Чаках го два дни…

— Исках да взема на заем Бегемот — обясни Морт. — Отшелника бе готов да ми го даде, но аз видях, че това е единственият му приятел.

Люляк наруши упоритото си мълчание:

— Да вземеш на заем Бегемот?

— Не можех да му причиня това. Все пак ми оставаха бутилките…

Зелен камък отново го прекъсна:

— Морт носеше парче ковано желязо, оформено като сърце с подутини по края и много тежко. Заровихме го наполовина в пясъка и поставихме бутилката отгоре. Сетне се върнахме при фургона. Стъмни се. Бяхме оставили бутилката зад едни храсти. Над нея се завъртяха светлини, като огромен водовъртеж. Морт не ми позволи да отида, за да видя. Когато се върнахме на сутринта, там беше пълно с бутилки, повече, отколкото мога да преброя. Не бяха еднакво големи. Бяха разположени в полукръгове и спирали, наредени по големина, имаше съвсем малки, колкото песъчинки. Взехме малко от тях. Не знам как ги е избирал Морт.

Магьосникът вдигна рамене:

— Просто взех най-големите.

— Желязото беше изчезнало. На мястото му оставаше само една дупка с формата на сърце.

— Значи — заключи Уондъл, — имаш нужда от много… какво?

— Девствено злато — отговори Морт.

— Дива магия?

— Не мога да ти кажа повече. И без това знаеш прекалено много! Аз обаче не мога да се приближа до сурово злато. Имам нужда от помощ, за да го събера.

— Да. Е, аз разгледах бутилката. Сетне се почудих какво не искаш да си помисля, когато Янгинатеп погледне в нея.

— Ще дойдеш ли?

Уондъл хвърли бърз поглед на Зелен камък:

— Налага се.

Нека момчето се досети за останалото.

— Колко пъти си чувствал докосването на огнения бог? — поинтересува се Морт.

— Янгинатеп ме напусна горе-долу когато и ти. Само тогава съм го чувствал. Така мисля.

По-рано ли? Лудостта с Мечтан лотос? Лесно бе да обвини за това бога, но той предпочете да не го прави.

— Това беше единственият път, с Янгинатеп. След няколко месеца Койот се всели в тялото ми за няколко часа. И двамата ми донесоха повече полза, отколкото вреда.

— Трябва да те вземем като странноприемница. Всички богове са добре дошли в хана „Перната змия“.

Ето, значи, каква била работата. Ако заведат Уондъл в Горящия град, Янгинатеп щеше да научи твърде много. Ако Морт откаже да вземе Уондъл, можеше да се наложи да остави и Зелен камък… и сега Уондъл виждаше, че планът му няма да успее. Не смееше да пусне Зелен камък сам.

— Ако слуховете за Пернатата змия са стигнали до Теп, ти ще си в безопасност с мен — отбеляза той.

— Да, ако успееш да отидеш като почтен търговец! Със сина ти го обсъждахме. Керванът сигурно е стигнал околността на Сечището. Ще ги пресрещнем и ще приготвим няколко фургона. С теб ще стане много по-лесно…

Бяха приключили обяда. Моментът бе подходящ да покани Морт да пренощува, но това никога нямаше да стане.

— Ще накарам да натоварят фургона ти — рече Уондъл.

— Добре. Уондъл, отиването ти в Теп може да се окаже много опасно.

— Толкова по-зле.

— Трябва обаче да убедя… проклятие. Проклятие! Ела. Трябва да отидем в Края на пътя. Може би нямаме много време.

— И аз ще дойда — обади се Люляк. — Трябва да поговоря с Камък. После ще се върна пеша.

— Вземете птицата — обади се Върбица.

Влязоха в къщата за птицата. Върбица попита:

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Както каза Морт, ще взема от кервана няколко фургона и всеки, който пожелае да дойде, и ще ги натоваря със стока за господарите в Теп. Ако няма друго интересно, поне ще докарам катран за братята ти.

— Значи, тръгваш.

— Не разбираш ли? Морт е предложил на Зелен камък да поязди Петнистия Бегемот! Нито едно деветнайсетгодишно момче не би отклонило такава покана.

— И никое четирийсет и три годишно момче — добави тя. Насешмарл мина по ръката й до рамото на Уондъл. — Дръж ме в течение.

— Ще те държа.