Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (68)

65.

Камък и Уондъл тръгнаха, птицата започна да кръжи над тях. Бяха напълнили торбите си наполовина с празни бутилки. Те бяха леки, но на връщане щяха да натежат.

Усилващият се вятър харесваше на Насешмарл. Пъстроцветният гарван летеше с неподвижни крила като ястреб. Не му се налагаше да маха често.

Без птицата можеха да минат незабелязано.

Когато стигнаха дъното на каньона, бяха заобиколени от тълпа деца, които тичаха под птицата, искаха да знаят чия е или се кълняха, че може да принадлежи само на Уондъл Пернатата змия.

Уондъл представи себе си, сина си и птицата. Сетне попита децата откъде са; те посочиха към Първи борове.

Пресякоха долината и потока сред тълпа хлапета, които им задаваха безброй въпроси. Докато се изкачваха, Уондъл заразказва за нападението на разбойниците и как бил обладан от Койот.

Някои от по-малките изостанаха. Едно по-голямо момиче се прибра с тях, като роптаеше, че ще се наложи да пропусне вълнуващото преживяване. Зелен камък се извини:

— Не можем да спираме. Трябва да свършим преди мръкнало.

Сега от петнайсетте деца с тях останаха десет.

Не можеше да се разбере какви са всъщност. Възможно бе да са от Първи борове, деца на клиенти и приятели. Можеше да са деца на разбойници или на жители на града, които се прехранват от време на време с грабежи. Все пак компанията на тези бърборещи десет-дванайсетгодишни хлапета в този слънчев ден бе приятна; ярката слънчева светлина позволяваше да заобикалят навреме зловредните растения, които го бяха одрали в онази непрогледна нощ.

— О, гледайте! — извика едно чернокосо момче и посочи нагоре.

Птицата спореше за територия с един ястреб. Това, което смущаваше ястреба и бе привлякло вниманието на детето, бяха ярките цветове, с които блестяха перата на Насешмарл. От тях човек направо го заболяваха очите.

— Дива магия — промърмори Уондъл и Зелен камък кимна.

Набелязаха си ориентири за връщане и продължиха нагоре.

Потокът течеше от дясната им страна. Децата вече не бърбореха толкова, но едно момче — на около тринайсет, с права черна коса, червена кожа и орлов нос — ги подканяше да вървят. Уондъл заразказва за един магьосник от Атлантида, бягал от магическо отмъщение. Не споменаваше нищо за злато. Водеше се по птицата.

Нямаше да намерят злато, докато Насешмарл запазва обичайните си цветове. Там, където перата му започваха да искрят в ослепителни оттенъци… е, както изглеждаше, засега следваха пътя на силен порой в миналото, който би могъл да се получи един-два пъти за цял човешки живот. Златото се намираше по такива места.

— О, вижте сега!

Птицата се спусна като камък към потока, перата й потъмняха, докато падаше. Децата се втурнаха към нея.

Пътеката им бе препречена от избуяла зеленина. Камък и Уондъл си проправиха път. И там във водата, заобиколен от осемте деца, лежеше човешки скелет. Насешмарл бе кацнал върху черепа, перата му бяха катраненочерни.

— Тук почива Хикамор — обясни Уондъл, — шаманът на Бизоните.

— Злато — възкликна Зелен камък и вдигна две жълти късчета с големина на нокът.

Пъхна едното в кесията си, другото даде на най-голямото момче.

— Ето.

Посочи още блестящи златни парченца на децата и те се впуснаха да събират, разпръснаха се покрай потока. Зелен камък и Уондъл затърсиха на места, които децата не забелязваха, и така напълниха кесиите си.

Денят преваляше. Уондъл даде една мъничка черна бутилка на най-голямото момиче:

— Изчакайте три дни, след това го покажете на вашите хора и им кажете къде могат да намерят Петнистия Бегемот и шамана.

Всички се събраха в началото на долината и там се разделиха.

Уондъл и Зелен камък тръгнаха след последните слънчеви лъчи към билото и Бегемот.

— Това беше умно хрумване.

— Благодаря, татко. Не бях сигурен.

— Не, идеята ти беше блестяща. Не такова злато търси Морт; това е пречистено. Ценно е, разбира се, но Койот е използвал всичката му манна. То обаче ще привлече вниманието им.

* * *

Морт изслуша разказа им, сетне попита:

— Дали децата ще изчакат?

— Не знам. Все още не знаем дали са от Първи борове или са на разбойниците. Това няма значение. Няма значение дали ще кажат на родителите си, или ще се върнат там сами. За да се доберат до пречистеното злато около скелета на шамана, трябва да се качат нагоре по течението. Утре ние ще се спуснем по-надолу и ще съберем дивото злато по склоновете. Сега знаем къде е.

Птицата кацна на рамото на Морт.

— И още нещо — добави Зелен камък. — Утре дръж птицата при теб, Морт. Привлича прекалено много вниманието… о, и така може.

Птицата на ръката на Морт придоби катраненочерен цвят.