Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (62)

59.

Двата фургона на Пумите минаха покрай портата на Нова крепост. Тези на Пернатата змия спряха. Зелен камък помогна на Люляк да слезе. Уондъл махна на Морт да остане, преди магьосникът да успее да тръгне с тях.

Къде бяха всички?

— Нали изпратихме проклетата птица.

— Ще се погрижим за това — успокои го Зелен камък. — Хайде, татко.

— Кажи на Върбица, че съм довел Морт от Атлантида и ще го водя към Края на пътя. Няма да го каним вътре.

— Добре.

Уондъл подкара фургона си и погледна назад, за да се увери, че и този на Резбар го следва. Бяха оставили доста стока на грижите на Зелен камък. Нямаше намерение да плаща склад и такси за всичко!

* * *

На Края на пътя не се виждаше нито една каруца, годна за използване.

Двата фургона на Пумите бяха катурнати настрани, със свалени покривала и колела. Пумите пазеха товара си. Резбар отиде да търси дърводелците. Трябваше да намерят хора от Далечната земя, за да отворят складовете…

— Аз мога да ги отворя — предложи Морт.

— По-добре те да не го знаят. Здравей, това е… Криво облаче!

— Уондъл Пернатата змия! — Кривото облаче се запъти към тях, куцайки; две момчета се втурнаха пред нея. — Върна се точно навреме!

— Да, но ти защо не си на карнавала?

— Счупих си глезена. Една кална локва още не беше изсъхнала. Вече почти е зараснал, но не мога да стоя дълго права. Наложи се да изпратя Хитрата катеричка.

Това бе дъщеря й. Дъщерята на Койот. Дъщерята на Уондъл, биха казали някои. Едно задължение за него, ако Кривото облаче бе поискала, но тя не го споменаваше, след като той купи фургон за нея и дъщеря й.

— Фургонът е неин и тя вече е достатъчно голяма.

— Тя е достатъчно голяма още от раждането си. Криво облаче, това е Морт от Атлантида, за когото си слушала. И двамата сте магьосници…

— Да, виждам блясъка — прекъсна го Кривото облаче.

— А ти, виждам нещо познато. Като при Уондъл. Да си била обладавана от бог?

Тя се изчерви:

— Ами… да.

Момчетата наблюдаваха и слушаха с интерес. Тях никой не ги представяше, докато не си намерят имена… както Зелен камък, когато бе открил парче малахит в една пещера, или като Саблезъб, чиито сънища бяха вдъхновени от многобройните разкази на баща му за Черната яма.

— Да се присъединиш към някой керван ли си дошъл? — попита Кривото облаче.

— Да — отвърна Морт, — за да отида в Горящия град.

— Опасявам се, че Морт надушва сурово злато… — вметна Уондъл.

— Уондъл, не мога да ти издам нищо повече! Умът ти е отворен за всякакви богове, а всички богове на огъня и измамата явно са свързани.

— Всички фургони заминаха! — напомни Кривото облаче.

— Да, Морт, заминаха, когато тръгвах, веднага щом Пътят на конопа стана проходим. Ще се наложи да останеш до пролетта. Така ще имаш достатъчно време да си събереш акъла!

— Освен това керваните стигат само до Сечището — добави Кривото облаче.

— Проклятие, ще загубя всичката сила, с която се заредих в планината — изруга Морт.

Уондъл забеляза, че групичката около фургоните на Пумите е нараснала.

— Трябва да свърша малко работа — рече.

— Аз ще сготвя нещо — предложи Кривото облаче.

— Вземи, донесъл съм малко подправки.

* * *

Хората на вожда на Далечната земя водеха прецизно счетоводство.

Взимаха процент от пазарната стойност на всяка стока. Това улесняваше повечето търговци, също и Уондъл… до известна степен. Нова крепост бе единственото укрепление по тези земи, което можеше да се приеме за по-сигурно от съкровищницата на вожда.

Освен това, също както Петнистите койоти и торонекстите в Теп, хората от Далечната земя се натрапваха.

Без съмнение вождът знаеше (по-скоро чиновниците му знаеха), че не всичко, което Уондъл докарваше в дома си, стигаше дотук. Той никога не го споменаваше и Уондъл се радваше на тази си привилегия.

Уондъл уреди поправката на фургоните си. Пумите бяха пристигнали първи; техните каруци щяха да бъдат поправени най-напред. Той им даде магическия сандък на Морт, пълен с подправки, за Залива на Великия сокол. Щяха да се върнат преди есенните дъждове.

Уондъл се върна при огъня на Кривото облаче и задушеното бизонско месо с аромат на розмарин.

Морт, който при Каменните игли бе възвърнал младостта си, сега изглеждаше на средна възраст. Кривото облаче бе понапълняла от последната им среща с Койот и беше родила шест деца, от тях четири бяха живи. Въпреки това си оставаше хубава жена, с кръгло, винаги засмяно лице.

— Хората просто не могат да разберат — оплакваше се тя. — Мислят си, че е трябвало да го предвидя и да заобиколя калта!

— Все едно да се опиташ да видиш върха на носа си — съгласи се Морт. — Собственото ни бъдеще е толкова неясно. Аз предвидих унищожителната вълна от потъването на Атлантида, но не и самото потъване!

— Все пак си се измъкнал жив.

— Имах късмет. Уондъл ти е разказал? Само че има неща, които няма как да знае…

В Края на пътя имаше три странноприемници: ниски изкопи, покрити с чергила. Разгонената сърна и Планинския котак ги поддържаха и обитаваха една от тях. Тъй като нямаше фургон, Кривото облаче живееше във втората. Момчетата й занесоха багажа на Морт в третата, докато той уреждаше някакви сделки.

Сега магьосниците внимателно се изучаваха, всеки се стараеше да изтръгне знания от другия, да научи някоя тайна. Уондъл опита да следи разговора им, но не му се удаде. Накрая реши да се оттегли в семейното си гнездо, за да поспи.