Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Златният път (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Burning City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2019 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2019 г.)

Издание:

Автор: Лари Нивън; Джери Пурнел

Заглавие: Изпепеленият град

Преводач: Марин Загорчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ЕРА & Co

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Еспреспринт ООД

Редактор: Лилия Анастасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8397

История

  1. — Добавяне

29.

Цялата нощ бе посветена на разкази, така продължи до зори.

Фритспат разказа как с Уондъл са събрали каруцата с вино. Извади и една бутилка, за да почерпи. Само Янгинатеп знаеше къде я е крил. Уондъл го остави да опише бягството им. Сетне разказа как двамата с Фритспат са се посветили на извозването на боклук със същата тази каруца. Нескритото удивление на Уоншиг и самодоволната усмивка на Фритспат му доставиха огромно удоволствие.

Уоншиг заразказва как го преследвал някакъв морски змей, по-голям от кораб. Фритспат го нарече лъжец, но той просто поклати глава.

Старият Уоншиг щеше да има готов отговор за такова обвинение. Новият виждаше удивените им погледи, усещаше любопитството им.

— Пристигнахме във Валу осемнайсет дни след удавянето на Джак Мореплавателя — поде той. — Една жена дойде при нас и попита за капитан Джак. Да кажа сега за Джак: той имаше жена във всяко пристанище и много от тях го мислеха за капитан. Фенсия имаше брачен договор. След като Джак не се появил, тя ни намери в близката кръчма. Манокан я познаваше. Накара я да седне, купи й бира, сетне каза: „Джак се ожени за сирена“.

Фритспат се намеси със задоволство:

— Като дете съм чувал за сирените…

— О, рибочовеците съществуват. Прекрасни са! Обичат да съпровождат корабите, да яздят вълната пред носа. Където магията е слаба, приемат формата на огромни риби, но дишат въздух, не вода. Имат една ноздра точно на темето. Където магията е достатъчно силна, човек може да види мъже и жени с рибешки опашки. Моряците не закачат рибочовеците. Те могат да гонят или примамват рибата в мрежите, показват къде има подводни скали, когато падне мъгла. Ние обичаме рибочовеците. Просто сред моряците има такъв израз. „Той се ожени за сирена“ означава, че се е удавил. Ние не обичаме думата „удавям се“. Фенсия от Валу обаче не знаеше това. Направо побесня: „Той щеше да се ожени за мен! Чаках го шест години, докато направи четири плавания и събере достатъчно пари, а сега се е оженил за сирена. Как очаква да й направи деца?“ Бяхме пийнали. Тя беше толкова ядосана, а на мен ми се стори смешно. Нали се сещате, „да се ожениш“!

Около масата избухна смях. Уоншиг остана сериозен:

— Манокан отвори уста, но аз го прекъснах. Казах на Фенсия: „Чакай, те още не са женени. Той иска първо твоето разрешение.“ Всички се обърнаха към мен. Чух много сподавени смехове. „Разрешение ли!“, изкрещя тя и ме накара да й разкажа всички подробности. Какво правел той, когато излезел от водата. Как изглеждала тази сирена. Закривала ли гърдите си. Дали го е примамила с песен във водата, или той просто я е видял и е скочил след нея. Дали изобщо помнел Фенсия. Аз измислях отговор на всеки въпрос. Постепенно около нас се насъбра голяма тълпа. Моряците са свикнали да се преструват, когато разказват измислици, затова лицата им бяха съвършено сериозни. Дори да е чула някакво сподавено хилене, Фенсия сигурно си е мислела, че се подиграват на нея, задето мъжът й я е изоставил. Предчувствах истинско забавление. Понякога една разгневена жена може да припомни на моряка защо е предпочел да напусне сушата.

Уондъл зачака продължението. След като Уоншиг не продума, той попита:

— И какво после?

— Тя излъга очакванията ми.

— Как така?

— Отказа се да крещи. Просто се обърна и излезе с вдигната глава. На следващата сутрин Фенсия се появи на пристанището и обяви, че годежът й с Джак Мореплавателя е разтурен и че той е свободен да прави каквото си пожелае. Ако е плакала, не е било в ничие присъствие. Двамата с Манокан накарахме останалите моряци да си държат езиците зад зъбите. За мен това бе една наистина храбра жена. И след това съм казвал лъжи, но никога не ми е харесвало. Това наранява хората. А сега вече съм у дома и се заричам никога вече да не лъжа.

* * *

В продължение на няколко нощи Шастерн не пропускаше разказите за морето. Не издаваше мислите си, но когато Уоншиг заговореше, той винаги идваше да слуша. Уондъл го забеляза и се зачуди дали и малкият му брат си мисли същото, каквото и той. Ако съдбата отведе Уондъл далеч от Теп… възможно ли бе въпреки предупреждението на Морт това да стане по море?