Лари Нивън, Джери Пурнел
Изпепеленият град (72)

69.

Късно същата нощ Уондъл отпрати останалите и отиде във временното жилище на Саблезъб.

Седнаха на шарените килими, постлани върху под от полирано дърво.

— Сигурно искаш да вземеш този фургон — каза Саблезъб.

— Ами…

— Взимай, татко. Аз си имам свой.

— С този кой пътува?

— Ковач Мелничаров.

— Неговият фургон тук ли е?

— Да, дал го е на заем на един роднина на жена си.

Ковач се беше оженил за едно момиче от Райската долина и бе избрал живота на странстващ търговец.

— Сложна работа. Мислиш ли, че Ковач ще поиска да дойде в Теп?

— Мисля, че ще се наложи да го вържеш, ако искаш да не дойде.

— Също и теб, а?

Саблезъб не отговори.

— Синко, наистина бих предпочел да те взема — започна да го убеждава Уондъл, давайки си сметка, че е вярно, — но родът на Пернатата змия не може рискува да те загуби. Може да жертва мен…

— Татко!

— Мога да се жертвам, докато ти водиш кервана. Знаеш го. Ти си по-добър търговец, отколкото аз мога да бъда някога.

Саблезъб нищо не каза. И двамата знаеха, че е вярно.

— И така, може да не се върна, може Зелен камък да не се върне, но родът на Пернатата змия ще продължи да съществува. Майка ти ще скърби, но няма да гладува, нито сестрите ти и техните семейства. Номер първи, имаме нужда от теб тук.

Саблезъб се замисли. Накрая отговори:

— Татко, ще закарам кервана в Кондигео. Новите възможности не омаловажават старите. Винаги съм искал да командвам керваните на Пернатата змия. Мечтите на повечето хора не се сбъдват дори в старостта им, камо ли на моята възраст. — Той въздъхна. — Винаги съм искал да видя Теп, но мога да почакам. Вървете. Към Кондигео ще имаме малко товари, така че може би ще сме вече тук, когато се върнете. Ако ни няма, изчакайте ни.

— Добър план. Какво карате за Кондигео?

— Маково семе от Марсил. Гормански коноп. Някои лошокачествени черги, но пак по-хубави от всичко, което получават от юг.

Уондъл кимна. Фургоните на Пернатата змия не продължаваха на юг, освен ако нямаха стока, която да могат да продадат в Кондигео, и достатъчно време да се приберат в Края на пътя преди първите снегове. На две от всеки три години в Кондигео бушуваха жестоки бури.

— И жлези от мускусна котка — добави Саблезъб. — Две гърнета.

— Дай едното.

— Да не би третият ти крак да се е изморил от възрастта? Или в Теп произвеждат парфюми?

— Не съм чул такова нещо. Просто ми хрумна нещо. Не ми трябва цялото гърне; две чаши от сока ще ми свършат работа. Погрижи се да бъде запечатан добре.

Саблезъб сбърчи нос:

— Не се тревожи за това.

— И така, взимам моя фургон и този на Ковач Мелничаров. Кой още?

— Четири, нали така каза?

— Четири, ако има.

Саблезъб наля чай за двамата. Отпи от своята чаша.

— Този на Войнствения котарак Орел-рибар не става. Майка му е много стара вече, ще го чака.

— Как е тя?

— Съжалява, че се е оттеглила, струва ми се. Твърде стара е обаче за такива пътувания!

Саблезъб се замисли дълбоко над първото трудно решение, което вземаше като главен керванджия.

— Кой тогава?

— Нахалния гущер — обяви Саблезъб.

Уондъл кимна. Той бе четвъртият син на Дебелия чайник. Опитен и надежден, макар и малко нагъл.

— Остава още един.

— Ще имаш нужда от ковач — каза Саблезъб. — Аз мога да си наема друг за известно време. Вземи Голямата ръка. Той ще те последва на края на света.

Това бе братът на Падаща звезда Въжеиграчова. Синът беше взел името на баща си преди шест години, когато първият Голяма ръка — сръчен ковач до последния си ден — бе починал. Не беше кръвен родственик, но все пак бе от рода.

— Добре, ще говоря с тях, след като напуснем града.

Саблезъб кимна. Колкото по-малко външни хора знаеха за делата на фамилията, толкова по-добре.

— Сигурен ли си, че няма проблем да взема този фургон?

— Честно казано, татко, моят ми харесва повече. Този е най-удобното возило по целия Път на конопа, но…

— Но твоя си го проектирал и направил сам — завърши Уондъл. — Добре, сега за провизиите.

— Ще бъде истинско надбягване. Трябва да отделим четири фургона от кервана, да разтоварим стоките за Кондигео и да натоварим тези за Теп и да се изнесете от града, без да лагерувате, преди Кожарите да са ни настигнали и да ни видят!

— Добре си се подготвил…

Саблезъб го погледна лукаво:

— Работата ще е трудна, а всичко трудно е скъпо.

— Не съм подозирал, че ще се наложи да се пазаря със собствения си син.

— О, предвиждал си го, и още как. — Саблезъб се замисли. — Нали златото в тези бутилки трябва на Морт?

Уондъл кимна.

— Не виждам с какво ни е притрябвал Морт.

— Освен мен и Морт никой в тази експедиция не знае нищо за Теп.

— Толкова ли не можем без него? Мога да продам всичко, което имаме, и пак няма да спечеля толкова много злато.

Уондъл въздъхна:

— Синко, това е диво злато. Непречистено.

— Но добре затворено. В Кондигео има магьосници, които на драго сърце ще ни го пречистят.

— Не е мое. Морт помогна в събирането му. Дал съм дума.

— О, да разбирам ли, че това начинание е изключително само на Пернатата змия?

— Да, ако може да остане така.

— Погрижи се тогава.