Джеймс Патерсън
Високи залози (90)

87.

Този следобед трябваше да посетя още едно място, затова помолих Сампсън да ме закара до там.

Хилтън Фелтън, един от обичаните синове на Вашингтон и един от най-любимите ми музиканти и приятел, почина наскоро, прекалено млад, само на шестдесет. Безброй нощи съм слушал как свири в салона на Кинкейд на Фоги Блосъм, където бе пианист от 1993 г. Именно там бе насрочен концерт в негова памет.

Приблизително сто и петдесет души се бяха събрали, за да почетат Хилтън и, разбира се, да чуят чудесната му музика, изпълнявана от приятелите му. Всичко беше много красиво, успокояващо и прекрасно посвоему. Музиката би била по-добра само ако Хилтън я бе изсвирил.

Когато Ендрю Уайт стана и изпълни една от оригиналните композиции на Хилтън, ме обзе невероятно щастие, че съм познавал човека, сътворил тази музика, но също и дълбока тъга, защото знаех, че никога повече няма да чуя някой да свири така, както само Хилтън умееше.

Ужасно ми липсваше. И през цялото време там не преставах да си мисля и за Мама Нана. Защото именно тя ме заведе да чуя Хилтън за пръв път.