Джеймс Патерсън
Високи залози (20)

17.

Същата вечер Мишел се завърна в дома си в Роуд Айланд. Изпратих я до самолета за Провидънс, но преди това се уверих, че е записала номерата на телефоните ми. На раздяла й казах, че се надявам да се обади — когато бъде готова.

На следващата сутрин отново се залових с разследването на ужасното убийство на дъщеря й и вероятно с убийствата и на други изчезнали.

Първото, с което се заех, бяха телефонните номера, които намерих в апартамента на Каролайн и в спалнята на Тимоти О’Нийл.

Резервният ми план включваше да се обадя за помощ в Бюрото, но за тези номера ме глождеше предчувствието, че сам ще успея да ги разшифровам. Ако имаше шифър, би трябвало да е нещо просто, което Каролайн или Тимоти О’Нийл биха могли да използват редовно. Готов бях да се обзаложа, че с тази задача ще мога и сам да се справя.

Започнах с изписването на всичките буквени поредици, до които се бях добрал, върху лист хартия — просто за да са ми пред очите, за да не преставам да мисля за тях.

Не ми се струваше, че ще е полезно да подменям цифрите с букви според азбуката, от A до Z, защото за всичките останали букви след десетата — J — нямаше клавиши в клавиатурите на мобилните телефони.

Но какво ще се получи, ако забравим за тези клавиатури?

Отворих моя мобилен телефон върху бюрото си и записах това, което виждах като кодове за набиране на есемеси:

ABC — 2

DEF — 3

GHI — 4 (тук дали I = 1?)

JKL — 5

MNO — 6 (тук дали О = 0?)

PQRS — 7

TUV — 8

WXYZ — 9

Разбира се, след като клавишите за единицата и нулата нямаха съответстващи букви, буквите I и O интуитивно ми изглеждаха като подходящи за заместването на цифрите с букви.

Така за четворката оставаха G и H, а за шестицата — M и N.

Като приложих тази логика за разгадаването на първата буквена поредица BGEOGZAPMO, получих цифрите 2430492760. После взех първите три цифри и потърсих в Гугъл дали не са код на някоя област, район, щат или държава. Оказа се, че числото 243 е невалидно.

Все пак ми се струваше, че още е твърде рано да изоставям идеята си, затова продължих с преобразуването на останалите буквени поредици в моя списък. Накрая ги подредих всичките в спретнат вид, като колона върху страницата, за да се опитам да налучкам дали някакво ново прозрение няма да ме осени.

И май наистина се получи: почти половината от буквените поредици, за които подозирах, че са шифровани телефонни номера, започваха с двойки.

Много добре знаех, например че телефонният код за набиране на номерата във Вашингтон е 202.

Върнах се към първата поредица и подчертах цифрите 202.

2430492760

Най-после пъзелът започна да се подрежда. Като се вгледах по-внимателно в същите позиции на буквените поредици, които не започваха с 202, ми направи впечатление, че започват или със 703, или с 301, а това бяха кодовете на щатите Вирджиния и Мериленд, най-близките до Вашингтон.

Последните три кода се оказаха за набиране на щатите Флорида, Южна Каролина и Илинойс — вероятно клиенти от по-далечни места спрямо Вашингтон.

Отново се върнах на първата поредица от букви. Ако позициите номер 1, 4 и 7 представляват код за набиране на област, щат или държава, има ли смисъл да се вглеждам в позиции две, пет и осем като телефонни номера? Отново започнах да пиша:

2430492760 = 202

2430492760 = 447

2430492760 = 3960

И така получих: 202-447-3960.

Следващият въпрос бе: дали 447 наистина е номер в указателя на Вашингтон? Грабнах телефонния указател и установих, че действително беше валиден.

Чак сега започна да ме обзема усещането за първия успешен ден от началото на моето разследване. Дори много успешен…

Веднага щом дешифрирах всичко, с което разполагах, позвъних на една моя отдавнашна приятелка в телефонната компания — Есперанса Крус. Знаех, че телефонните указатели, които ежедневно използваме за търсене на абонат по номера на телефона му, са подходящи само за номерата, изброени в тях. На Есперанса отне само около петнадесет секунди, за да намери първия от абонатите.

— Добре, сега наистина успя да ме заинтригуваш — призна ми тя. — Този номер е на Райън Уилъби, който не фигурира в указателя. Какво е направил? Надали е водил само безобидни разговори.

Бях изненадан, но не и шокиран. Райън Уилъби беше водещ на новините в шест в една телевизионна мрежа, излъчваща за района на Вашингтон.

— Есперанса, ако двамата с теб наистина водехме този разговор, щях да ти кажа, но тъй като днес въобще не сме разговаряли…

— Да, да, Алекс, скъпи. Кой е следващият номер?

Така за няколко минути аз се сдобих със списък с петнадесет имена. Шест от тях ми бяха познати, включително един конгресмен, един професионален бейзболист, както и главният изпълнителен директор на една прочута консултантска фирма в града по енергийни въпроси. Работата започваше да става сериозна, и то не на добро. Прилоша ми, като се замислих как тези мъже са познавали Каролайн.

Следващото ми обаждане беше до Бри. Тя разпозна още две от имената. Едното на някакъв партньор в Брейнард енд Тръс, агенция за политически пиар в Капитолия. А следващото име — Ранди Варик — принадлежеше на жена, прессекретарка на кмета.

— Нещата доста ще загрубеят и ще се усложнят — заключи Бри. — Това са хора с големи възможности и се опасявам, че ще дадат солиден отпор.

— Нека го дадат — отвърнах й. — Ще сме готови за тях. Дори още сега ще направя първото си посещение. Ще се срещна лично с него.