Джеймс Патерсън
Високи залози (109)

106.

Джонсън ни отведе обратно през селото с пикапа си, като стигна почти до моста към сушата.

После паркира на остров Дофен. По-малко от половината от местата на кея бяха заети от лодки, а малкият офис и павилионът за бърза закуска край брега изглеждаха затворени за сезона, със спуснати дървени кепенци на прозорците.

Последвахме го покрай единия от трите дока до спортна рибарска лодка, наречена Мей. Набита жена, вероятно госпожа Джонсън, ни чакаше на палубата. Изгледа ни по-скептично, отколкото съпругът й ни посрещна.

— Тези ли са? — попита го тя.

— Знаеш, че са те, Мей. Да вървим.

Тя не помръдна.

— Момичето е преживяло истински ад, разбирате ли? Трябва да сте внимателни с нея.

Нямах намерение да споря, дори бях благодарен за загрижеността й. Уверихме госпожа Джонсън, че ще се държим добре с момичето, след което я последвахме надолу до малката каюта под палубата.

„Ани“ седеше върху пейка в ъгъла до масата за хранене. Изглеждаше изпита и изнервена. Въпреки това беше безспорна красавица, с нежни черти като на китайска порцеланова кукла, каквито момичета, изглежда, Тони Никълсън е подбирал за „Блаксмит Фармс“. Карго панталоните й, както и широкият розов пуловер или й бяха подарени, или купени от разпродажба. На дясната ръка имаше сива ленена превръзка. Беше се свила, но когато помръдна, видях, че още я боли гърбът там, където е била простреляна.

Махони ни представи, след което я попита дали желае да си каже името.

— Казвам се Хана — заговори тя, отначало много колебливо. — Хана Уилис. Можете ли да ми помогнете? Да се превърна в някоя друга? Да вляза в някоя програма за защита на свидетели или както там се нарича сега.

Нед й обясни, че от кабинета на върховния прокурор трябва да решат дали ще е необходимо да свидетелства, но ако се окаже важно, тя ще бъде отличен кандидат за програмата за защита на свидетелите. Междувременно я увери, че няма да записваме нищо от това, което ще ни сподели.

— Да започнем с това, което ви се е случило — предложих й аз. — Говоря за нощта, в която Обри ви е качил на пикапа си.

Тя кимна бавно, за да опресни паметта си или за да събере кураж да заговори. Мей Джонсън седна до нея и през цялото време я държа за ръката.

— Трябваше да бъде нещо като частно парти в „Блаксмит“ — поде Хана. — Ние не знаехме нищо, освен псевдонима му. Зевс. Човек може да си помисли, че има високо мнение за себе си, щом си е избрал името на някакъв бог за псевдоним…

— Партито в апартамента над някогашната пристройка за карети ли се състоя? — попитах аз.

— Точно така. — Изглеждаше изненадана, че вече го зная. — Никога преди не бях стъпвала там. Наясно бях само, че заплащането ще е по-добро.

— Като казвате „ние“ — попита Нед, — колко момичета бяхте със Зевс?

— Само аз и още една — Никол — каза тя. — Въпреки че се съмнявам дали това бе истинското й име.

Не за пръв път чувах да се назовава името в подобен разговор. Усетих как сърцето ми се разтуптя, когато бръкнах в джоба си и извадих снимката на Каролайн, която носех в себе си още от началото на тази ужасна история.

— Това ли е тя, Хана? — попитах.

Тя кимна и сълзите й рукнаха.

— Да, сър. Това е момичето, което умря. Това е Никол.