Джеймс Патерсън
Високи залози (106)

103.

Всичко изглеждаше твърде лесно, твърде подредено, но това не означаваше, че Константин Бауи не беше убиецът, нали? Следващите няколко дни бях зает само с внушителната по обем работа с документите. Не мисля, че повечето хора имат представа колко много мастило се изисква, за да натикаш в шкафа с архивите един случай на убийство, особено от такъв мащаб.

Не и когато ФБР и специалните служби твърдят в един глас, че справедливостта е възтържествувала.

Заредиха се безкрайни срещи, а след тях и пресконференциите. Вече обещаха цялостно разследване от сенатска комисия, тъй като сред конгресмените и медиите циркулираха какви ли не слухове. Цялата страна оживено коментираше: за списъка с клиентите на Тони Никълсън, за намесата на спецслужбите и дори дали Бауи е имал съучастник, който може би още е на свобода.

След като свърших с документирането на случая, реших да си позволя почивка до края на седмицата. Излязох от кабинета късно вечерта в сряда и отидох направо в болницата. От няколко дни Нана изглеждаше по-спокойна, като ангел, което едновременно беше добре и все пак трудно да се приеме. Останах буден през по-голяма част от нощта и само я гледах.

Сутринта в четвъртък леля Тия ме смени и аз се прибрах у дома толкова рано, че заварих Бри още в леглото. Тъкмо започваше да се размърдва, когато се сгуших до нея.

— Прави каквото искаш — тихо ми прошепна тя, — само не ме събуждай.

Но после се засмя и се обърна към мен, за да ме целуне за добро утро. Краката й се преплетоха с моите под завивките.

— Добре тогава, просто прави с мен каквото пожелаеш — промърмори тя.

— Това е прекрасно. Ще запомниш ли тези думи? — попитах я.

Тя кимна, опряла чело до моето, а аз си казах, че не искам да бъда никъде другаде. Само тук. Завинаги.

Тогава вратата на спалнята се пооткрехна. Разбира се, нямаше да ни се размине.

— Тате, върна ли се? — Главата на Али се показа през процепа и след малко той скочи в леглото, преди още да успеем да му кажем да излезе.

— Малки човеко, колко пъти съм ти повтарял първо да почукаш? — попитах го.

— Около милион пъти — отвърна той и се засмя, преди да пропълзи между мен и Бри.

За да не остане по-назад, Джени също цъфна скоро и двете деца започнаха да бъбрят оживено с нас, сякаш не беше шест и половина сутринта. При все това беше толкова приятно отново да сме всички заедно.

В седем вече бях приготвил порциите бекон с пържени яйца и сандвичите с домати, докато Бри направи кафето и наля портокаловия сок. Джени и Али прелистиха сутрешните вестници, за да проверят споменава ли се някъде моето име, а аз успях дори да прескоча до всекидневната, за да пусна един диск на Гершуин. Никакво усамотение за мен и Бри в спалнята, но не можеше да се каже, че се чувствахме нещастни.

Тъкмо изсипвах моя принос към закуската от тигана в чиниите, когато от горния етаж записука телефон, при това достатъчно силно, за да се чуе въпреки музиката.

Всички преустановиха заниманията си и ме погледнаха, а аз си стоях с мазната лъжица в ръка.

— Какво? — промърморих, с широко отворени очи и напълно невинен вид. — Не чувам нищо.

От всички страни на масата се разнесоха радостни възгласи, а от Бри заслужих дори леко потупване отзад.

Който и да беше, явно притежаваше достатъчно здрав разум, за да не звъни повече.