Джеймс Патерсън
Високи залози (41)

38.

Никълсън имаше чувството, че през цялата нощ бе пил кафе след кафе, а не скъпо уиски. Едва виждаше светофарите по магистралата Лий, извеждаща от Вашингтон към Ню Йорк. Точно сега не копнееше за нищо друго, освен да легне и да потъне в сън, с помощта на приспивателното, за да се отърве поне за няколко часа от собствените си мъчителни мисли.

Но както и да е, важното е, че всичко свърши. Изтри записаното в твърдия диск и взе със себе си компактдиска. Беше записал сеанса на Зевс с двете момичета. Беше станал свидетел на ужасяващо представление. Въпросът сега бе какво да прави с диска.

Изкушаваше се да шофира през цялата нощ, за да го скрие в банковия си сейф и да се надява никога повече да не му се налага да го вади от там. От друга страна, замисли се той, ако възникне някаква необходимост, ще е по-разумно да му е подръка. Просто така, за всеки случай.

Никълсън никога не се бе залъгвал с надеждата, че тази негова схема ще продължи да работи до безкрайност. Да се поддържа дискретен клуб и мръснишко изнудване, изискваше деликатно балансиране. А след като и Зевс се намеси в играта, положението ставаше неудържимо, още повече че този луд не даваше признаци за намаляване на темпото.

Ако Никълсън искаше да спаси кожата си, трябваше да изчезне, и то колкото може по-скоро.

Докато шофираше, в главата му се изреждаха един след друг спонтанно хрумнали планове.

В банковата си сметка на Сейшелските острови вече имаше над два милиона долара. Очакваше още сто и петдесет хиляди от Темпъл Суитър. Следващата седмица се задаваше парти на Ал Хамад, обещаващо да му донесе поне още толкова пари. Е, не можеше да се каже, че ще му стигне за цял живот, но със сигурност бе напълно достатъчно, за да изчезне от страната и да се устрои комфортно поне за известно време. Определено щеше да е добре за две години, а сигурно и за повече.

Можеше да отлети за Цюрих и да се спотаи там за няколко седмици, докато не се сдобие с втори паспорт. Много държави предлагаха програми за придобиване на гражданство срещу щедро заплащане. После можеше отново да отлети нанякъде, вероятно на изток. Беше се наслушал на това как процъфтявала в Банкок търговията с жива плът. Може би бе дошло времето да провери дали действително е така.

Междувременно обаче оставаше един проблем: Шарлот.

Господи, къде му е бил умът, като се ожени за нея? За да превърне тази буца глина в нещо, което си струва? Когато се запознаха, тя беше некадърна учителка в Лондон; сега беше некадърна малка американска домакиня. Беше нещо като жестока шега — обаче за негова сметка.

Едно поне беше сигурно. Госпожа Никълсън определено не ставаше за пътуването на изток или където и да отидеше. Единственият въпрос, следователно, беше дали трябва да намери някого, за да приключи с нея? В крайна сметка се свеждаше само до още един труп, нали. Струваше си да похарчи двадесет или тридесет хиляди долара, колкото там ще излезе. Беше готов на всичко, само и само да й затвори плювалника завинаги, след което ще се махне от тук.

Минаваше четири, когато най-после Никълсън се прибра у дома. Още обмисляше трескаво какво да предприеме, докато се спускаше с автомобила си по късата извита алея пред входа. Почти стигна до края на алеята, но едва не се блъсна в един черен джип с четири врати, паркиран точно пред гаража му.

— Какво е това, по дяволите?

Първата му тревожна мисъл бе за диска в жабката и за Зевс. Исусе, как е възможно някой вече да е научил за този запис? Може ли да е вярно?

Без да дочака да открият какво бе скрил в жабката, Никълсън моментално превключи на задна скорост, но дори и това се оказа недостатъчно и закъсняло.

Някакъв дебелак вече се бе появил до страничния прозорец на колата, откъм шофьорската седалка, насочил пистолет към Никълсън, клатейки глава, все едно че му повтаряше: „Не“.