Джеймс Патерсън
Високи залози (73)

70.

Първото, което ми направи впечатление в кабинета на Маршъл Яроу, беше изобилието от снимки, които бе окачил по стените. Цялата колекция представляваше визуална клика от „важни“ клечки, с които искаше да бъде забелязван и запомнен. Имаше снимка с президента и една с вицепрезидента. С шампиона по голф Тайгър Удс. С рок легендата Боно. С Арнолд Шварценегер и съпругата му Мария Шрайвер. С разследващия журналист Боб Удуърд, редактор на „Уошингтън Поуст“. С телевизионния продуцент Робърт Барнет. Очевидно се радваше на страхотни връзки и искаше всеки, който прекрачи прага на кабинета му, нагледно да се увери в това.

Яроу се настани на ръба на огромното бюро от черешово дърво с инкрустации, без да си направи труда да ме покани да седна.

Знаех, че отначало трябваше да бъда агресивен, но реших да се въздържа и да проверя какво бих могъл да постигна с малко такт. Ако той беше решил да издигне защитна стена, трудно щях да изкопча нещо без връчване на призовка.

— Сенаторе, нека да започнем с това, че няма да обсъждаме контактите ви с този частен клуб — подех аз. Не беше съвсем вярно, но като за начало беше добре.

— Никога не съм казвал, че имам каквото и да е отношение, с какъвто и да е клуб — отсече той. Доста непукистко отношение от негова страна, особено имайки предвид изявите му в сексуалните сцени, които бях гледал в няколко от видеозаписите на Никълсън.

Но не го притиснах.

— Звучи убедително, но трябва да ви обясня, че моите усилия са фокусирани върху изнудването, а не върху светските контакти.

— Моля, детектив, не се опитвайте да подхвърляте само отделни парчета от пъзела, докато криете останалите — упрекна ме Яроу. Внезапно стана много по-агресивен. — Аз съм прекалено умен и прекалено зает, за да се занимавам с това. Какво точно се надявате да постигнете с посещението си?

— Добър въпрос. Искам вие да ми кажете дали тези банкови трансфери са точно това, което предполагам.

Последва дълго мълчание. Предположих, че ме изчакваше да смекча тона. Накрая промълви:

— Да, добре, нека да говорим открито. Бил съм в „Блаксмит Фармс“, но само за забавление. И нямам предвид себе си. Говорим за гости, пристигнали в града, големи дарители, посетители от Близкия изток, все такива неща… За нещастие това е част от работата ми. Посрещах ги, изпивах с тях по едно или две питиета, после ги оставях да продължават сами. Това беше. Повярвайте ми — той вдигна лявата си ръка и размаха пръста си със златен пръстен, — не мога да си позволя да ядосам Барбара, както и всичките си поддръжници. Не съм клиент на клуба. Няма за какво да ме изнудват. Ясен ли съм?

Започваше да ми писва от хора, които лъжеха безогледно.

— Съжалявам, сенаторе, но имам доказателство за противното. Притежавам цифрови видеозаписи. Сигурен ли сте, че искате да продължим в тази насока?

Яроу запази пълно самообладание, дори не забрави да вземе папката, за която се предполагаше, че е забравил в кабинета.

— Знаете ли, детектив, срещата ми с партийните ни поддръжници е започнала преди пет минути и ако днес не постигна напредък в подкрепата за закона за водоснабдяването, доникъде няма да се стигне. Ако нямате повече въпроси, ще трябва да ме извините.

— Колко дълго ще продължи срещата ви? — попитах. Той измъкна една визитна картичка от джоба си и ми я подаде, притискайки я между двата си пръста.

— Обадете се на Грейс. Ще ви вместим в графика.

Не можех да се отърся от усещането, че защитната стена започна да се издига, все по-високо и по-високо, все по-бързо и по-бързо…