Джеймс Патерсън
Високи залози (40)

37.

През тесните процепи на маската си Зевс огледа изучаващо двете момичета и си помисли, че са великолепни, достойни дори само да ги гледаш. Едната беше висока, с дълга черна коса и алабастрова кожа. Другата беше по-ниска мургава красавица, вероятно от латиноамерикански произход.

Очевидно бяха инструктирани да не му задават въпрос за маската. Беше им забранено да го разпитват кой е той или каквото и да е за личността му. Това беше великолепно — настроението му не можеше да е по-добро.

— Мисля, че ще си прекараме добре тази нощ — заговори Зевс. Това бе всичко, което им бе нужно да знаят засега, пък и самият той още нямаше представа как ще протече нощта, освен че беше изцяло под негов контрол. В края на краищата нали беше всемогъщ като Бог.

Те възприеха думите му като подкана да се поотпуснат и разприказват. Представиха се като Катрин и Реката.

— Мога ли да ви поема палтото? — попита Катрин и някак си съумя да го изрече съблазнително. — Да ви предложа нещо за пиене? Какво бихте желали? Имаме всичко.

— Не, благодаря. Засега се чувствам много добре. — Държеше се учтиво, но определено сдържано, дори странно. Например никога не докосваше нещо извън спалнята. Хората му го знаеха и щяха да действат съобразно с това.

— Нека да започваме — продължи той. — Между другото, вие сте най-красивите момичета, които някога съм виждал. Не зная коя от вас е по-хубава.

Всичко в спалнята беше подготвено както се полагаше. Прозорците бяха със спуснати завеси. Имаше бутилка с водка „Сива гъска“, неотворена кутия с латексови ръкавици върху нощното шкафче и нищо друго — никакви украшения или джунджурии, никакви килими, никакви завивки, освен една солидна гумирана подложка, покриваща матрака.

— Това е интересно — отбеляза Катрин, като седна на леглото и прокара ръка по него. — Декорът е като избран от онази фирма — „Ръбърмейд“, за гумирани продукти.

Зевс не благоволи да коментира забележката й.

Първо нареди на двете момичета да се съблекат, после свали дрехите си, с изключение на маската. Сгъна ги в шкафа, така че да може да напусне клуба спретнат и чист, както пристигна.

Накрая отвори чантата си.

— Сега, момичета, ще ви завържа — каза той. — Няма нищо страшно. Казали са ви за това, нали не греша? Чудесно. Някоя от вас правила ли го е досега с белезници?

По-срамежливата, Рената, поклати отрицателно глава. Ала Катрин го изгледа предизвикателно и кимна:

— Веднъж или два пъти. Но знаеш ли какво? Още не мога да се науча да бъда добро момиче.

— Не прави това, Катрин — смъмри я той. Тя го погледна, сякаш не разбираше какво й се говори. — Не се преструвай заради мен и не играй роля. Моля те. Просто бъди себе си. Мога да доловя разликата.

Преди някоя от двете да изтърси още някаква глупост, той им подхвърли върху леглото чифт белезници.

— Моля, сложете си ги. Искам да споделя с вас това, което ми харесва. По една белезница за всяка.

Докато момичетата си поставяха белезниците, той си надяна ръкавиците и извади останалото от чантата си: още два чифта белезници, ново руло дебело въже, две червени гумени запушалки за уста с черни кожени ремъци.

— Само легнете по гръб — нареди им и се зае първо с Рената. Сега видя нещо интересно в очите й, като надигаща се тревога, като зачатък на страх.

— Подай ми свободната си ръка — нареди й той. После закопча китката й с белезниците към страничната колона на леглото. — Благодаря ти, Рената. Ти си много сладка. Обичам покорните жени. Те са моята слабост.

Когато заобиколи леглото откъм другата страна, Катрин леко повдигна вежди и разшири очи, но те бяха повече безизразни, отколкото изплашени.

— Моля те, не ни наранявай. Ще направим всичко, което пожелаеш, обещавам ти — промълви Катрин.

Вече започваше да го дразни. Приличаше на някоя малка предизвикателна съпруга, която се чука само по задължение. Закопча последната белезница към другата колона на леглото и напъха една кърпа в устата й, за да не се обажда повече и да развали хубавата вечер.

— Виждам, че продължаваш да играеш роля, при това не много добре — каза й той. — Вече започна да ме ядосваш. Съжалявам. Не се харесвам, когато се държа така. Нито на теб ще ти хареса.

Стегна кожения каиш отзад на гърба й. Приложи цялата си сила, а той бе силен мъж. Момичето се опита да каже нещо, но успя само да изпъшка нещо неясно. Причиняваше й болка. Добре. Беше си го заслужила.

Като отстъпи назад, се увери, че изражението на лицето на Катрин беше напълно променено. Сега тя се страхуваше от него. А това не бе нещо, което може да се имитира.

— Вече е много по-добре — констатира той със задоволство. — А сега да видим дали ще мога да измисля още нещо, за да подобря представлението ти. О, какво ще кажеш за това тук?

Бръкна в черната си чанта и извади електрошокова палка. И клещи.

— Катрин, това е прекрасно. Подобрението е забележително. Всичко е изписано в очите ти.