Джеймс Патерсън
Високи залози (83)

80.

А хората продължаваха да умират. Всеки, който знаеше нещо, рискуваше живота си.

Къщата, боядисана в светлосиньо, където Естер Уолкот беше израснала, се намираше на три хиляди и двеста километра от Вашингтон — чак в далечния Тринидад, близо до Порт ъф Спейн, столицата на острова. Именно натам побягна тя след нахлуването на федералните агенти в клуба на господин Никълсън.

Мама и татко я посрещнаха у дома с „Добре дошла“ и с разтворени обятия. И най-важното — без да й задават въпроси за живота й в Америка, който Естер така внезапно бе изоставила.

Двете години, през които Естер беше домакиня и набираше персонал за клуба във Вирджиния, ако не друго, поне й донесоха много пари в банковата й сметка. С тях планираше да купи и обзаведе собствен фризьорски салон, изискан, може би някъде в най-големия мол в северозападната част на острова — Уестмол. Точно както си бе мечтала като момиче. Струваше й се идеален начин да започне живота си на чисто.

Но когато се събуди след третата нощ в дома си с непозната мъжка ръка, плътно притисната върху устата й, когато чу зловещия шепот с американски акцент, Естер осъзна, че не е избягала достатъчно далеч.

— Ако гъкнеш, ще убия всички в къщата. Всички. Разбираш ли какво ти казвам, Естер? Само ми кимни.

Почти невъзможно беше да се удържи да не изкрещи. Дишането й се накъса, задъха се, но успя да кимне, че е разбрала думите му.

— Добро момиче. Също както в клуба в Америка. Къде ти е куфарът? — Тя му посочи килера. — Добре. А сега искам да се изправиш, но бавно, много бавно.

Позволи й да се надигне в леглото и залепи устата й със скоч, преди да й кимне да стъпи на пода. Навън беше горещо, двадесет и четири градуса, но тя трепереше, сякаш температурата бе спаднала под нулата. Допирът на грубите му ръце до корема и гърдите й я накара да се почувства като чисто гола. И уязвима. И сломена.

Сърцето на Естер тревожно запърха, когато от пролуката под вратата се появи светлина. Отначало я обзе надежда, но после застина. Някой идваше!

Похитителят се обърна към нея и въпреки полумрака тя успя да види как той притисна пръст към устните си, за да й напомни какъв бе залогът. Цялото й семейство.

След миг се чу леко почукване.

— Естер? — Беше гласът на майка й и дъщерята внезапно почувства, че повече не може да издържи. Ръката й мигом се стрелна нагоре, за да отлепи скоча от устата.

— Бягай, мамо! Мъжът има пистолет! Бягай!

Вместо това вратата на спалнята се отвори. За миг Естер видя как широката фигура на майка й засенчи светлината откъм коридора.

Чу се лек пукот, който по нищо не приличаше на обикновен изстрел с пистолет, но Миранда Уолкот се хвана за гърдите и се свлече на пода, без да отрони нито дума.

Сега Естер се разкрещя — и не можеше да спре, дори и да искаше. Следващото, което чу, бе гласът на баща й, който тичаше към нея!

— Естер? Миранда?

Нападателят я изблъска встрани и се приближи до вратата. Тя се втурна след него. Опита се да го хване за глезените и да го събори. Вместо това самата тя се озова на пода, удари се силно и отново чу ужасяващия пукот.

Нещо падна и се счупи отвън в коридора. Баща й се блъсна в стената.

Отблясъци от бяла светлина заиграха пред очите на Естер. Стаята заплува пред погледа й, докато се опитваше отново да се покачи на леглото. Заблъска с юмруци и задра с нокти мрежата против комари на прозореца. Изблъска я и скочи навън.

Под прозореца имаше храст от черен градински чай. Тя изпълзя от него, но силните ръце на мъжа се вкопчиха в глезените й и я задърпаха обратно. Одра се в дървения праг, докато мъчеше да се защити.

Естер изкрещя още веднъж. Надяваше се съседите да я чуят, но осъзнаваше също, че вече бе много късно. Те избиваха всеки, който знаеше нещо.

И всеки, който се изпречваше на пътя им.