Джеймс Патерсън
Високи залози (57)

54.

Тони Никълсън се наведе от задната седалка, доколкото му позволяваха белезниците. Видя, че прозорците на втория етаж светеха.

— Няма нужда да идваме тук — рече. — Тя нищо не знае. Заклевам се в това.

Онзи, който го бе ударил по коляното, отвори дясната предна врата на колата.

— Кой знае — промърмори той. — Може да говориш насън.

Излезе и се приближи към входната врата. Отключи с един от ключовете от връзката на Никълсън.

А той се замисли дали още имаше шанс да отърве кожата си. И дали ще успее да спаси и Мара. Не можеше да се отърси от сюрреалистичната представа — красивото й лице в найлонова торба.

Шофьорът беше висок и рус — също като него, — със светли очи и квадратно чело. Изглеждаше по-интелигентен от латиноамериканеца. Може би беше и поне малко по-разумен от него.

— Слушай — зашепна му Никълсън. — Зная какво търсите. Мога да ви помогна да го намерите, но само ако ми осигурите възможност да се измъкна невредим.

Мъжът остана неподвижен, втренчен в предното стъкло на колата, все едно Никълсън не говореше на него.

— Искам да сключим сделка, за това намеквам…

Все още никаква реакция от предната седалка.

— За диска. За диска със Зевс. Чуваш ли ме? Ще ти кажа къде е.

— Да — най-после промълви блондинът. — Ще кажеш.

— Тогава… Защо да не направим сделка? Сега? Тук? Защо не, по дяволите?

Пръстите на похитителя започнаха леко да барабанят по волана.

— Защото така или иначе ще те убием. И теб, и приятелката ти.

Никълсън усещаше глухите удари на сърцето си, най-сетне имаше чувството, че вече нищо няма значение. Засмя се, малко отчаяно.

— Господи, друже, нямам намерение да те уча как да си вършиш работата, но тогава защо аз, по дяволите, бих…

Шофьорът се извърна внезапно, пресегна се надолу и силно стисна подутото коляно на Никълсън.

Болката беше мигновена и зашеметяваща. Гърлото му пресъхна, челюстта му увисна. Не можа да си поеме дъх, още по-малко да закрещи. И сред тази странна тишина беше лесно да се чуе приглушеният глас на мъчителя му:

— Защото по някое време, друже, ще изгубиш желание да живееш и ще ти се прище да си мъртъв. Загря ли? И ако дотогава още не си ни казал това, което искаме да знаем — повярвай ми, ще го направиш.