Джеймс Патерсън
Високи залози (32)

29.

Към единадесет и половина много скъпо обзаведеният и изключително труднодостъпен клуб „Блаксмит Фармс“ беше под пълна пара. Всички апартаменти за гости бяха заети, както и залите за масажи, подземието, дори и мецанинът се бяха превърнали в арена на разгорещен секс и всевъзможни лудории — момиче с момче, момче с момче, момиче с момче и момиче, всичко, което клиентът пожелае.

Тази вечер цялата къща беше запазена за ергенско парти: пет красиви момчета като компаньони, тридесет и четири ослепителни момичета и двадесет и един страшно закопнели за свежа плът гости. Всеки от тях беше платил предварително клубната си такса по сто и петдесет хиляди долара, вече прехвърлени в закодираната банкова сметка на клуба.

Домакинът на ергенското парти — който щеше да бъде кумът на предстоящата сватба — беше добре познат на Никълсън: Темпъл Суитър, партньор в една от най-престижните и влиятелни юридически кантори във Вашингтон. Сред клиентите му фигурираха Съветът за проучване на фамилното родословие, както и кралски фамилии от Саудитска Арабия, а също и членове на предишната администрация на Белия дом.

Никълсън, както винаги, си беше свършил изрядно домашната работа.

Бенджамин Пейнтър, ергенът, заради когото бе това парти, се сродяваше с една от най-видните фамилии от вашингтонските династии. От следващата седмица щеше да има право да нарича „татко“ първия сенатор на Вирджиния, а „мамо“ една от любимите жертви на столичните пластични хирурзи. Всички бяха убедени, че скоро ще се кандидатира за Сената, заради което господин Пейнтър беше много ценен — според погледа на Никълсън към света.

Точно сега бъдещият съпруг и сенатор се беше разположил в един от клубните фотьойли в апартамент А. Две от най-младите, най-красивите и най-малко опасните момичета, Саша и Лиз, бавно се разсъбличаха една друга върху леглото, докато една от новите, Ана, го обработваше старателно през памучните му боксерки, един от атрибутите на всяко юпи. Трите имаха вид на петнадесетгодишни, но всичките бяха на възраст, която ги предпазваше от преследване според закона за секс с малолетни. Деветнадесетгодишни, казано по-точно. Наскоро сдобили се с възможност за избягване на закона.

Никълсън докосна тъчпада за преместване на курсора, за да настрои изображението. Камерите бяха безжични, с автоматичен обзор на помещенията и регулиране на размера на образа, макар да бяха с размери колкото гумичките на краищата на моливи. Конкретно тази беше вградена в детектора за дим към противопожарната инсталация.

Един микрофон, не по-голям от главичка на кибритена клечка, бе свързан през тавана към полилея, висящ точно над леглото с кралски размери, където Саша сега се изправи, усмихвайки се безгрижно и подканващо.

Тя се разкрачи и възседна Лиз. И двете бяха останали само със скъпите си бижута, защото плътно прилепващите им черни коктейлни рокли отдавна се въргаляха запратени на пода.

Саша се протегна към нощното шкафче, отвори чекмеджето и измъкна един пластмасов фалос с телесен цвят. Вдигна го и го размаха силно, за да може Бенджамин Пейнтър добре да го огледа. Очите му се разшириха от възхищение.

— Искаш ли да го направя с Лиз? — попита го тя и му се усмихна с престорена скромност. — Харесва ми да го правя на Лиз. Наистина ми харесва да го правя на Лиз.

— Прекрасно е — изрече Бен с тон, с който би похвалил някой дребен чиновник във фирмата на баща си. — Подготви я за мен, Саша. А ти… — той отпусна ръка върху главата на Ана, когато тя коленичи пред него. — Ти просто се наслаждавай на твоята роля, Ана. Без да бързаш, с постоянство, ще спечелиш надбягването, прав ли съм?

— О, Бенджамин, не бих могла по друг начин. Толкова ми е приятно.

Господин Пейнтър се грижеше много усърдно да осигури превъзходен видеоматериал, върху който Тони Никълсън да може да поработи. Ала неговият добър приятел от тяхното следване в юридическия факултет на Нюйоркския университет — господин Темпъл Суитър, все едно че му подписа празен, непопълнен чек.

Суитър бе обработван от двете прелестни азиатки Мая и Джъстин в спа зоната. Мая лежеше по гръб в облицованата с фаянс вана, като задничето й, заедно с малките й красиво оформени крака се гърчеха във въздуха, докато Суитър бясно я чукаше. Имаше вид като да се наслаждава, което си беше съмнително, защото Мая и Джъстин от доста време си живееха заедно и си бяха двойка — наскоро оженени в техния роден щат Масачузетс.

От Джъстин сега всъщност се искаше само да се облекчи. Застана над Суитър, с леко огънати колене, уловила с ръце монтираната към тавана тръба, и остави природата да свърши своето върху раменете и гърба на клиента.

Суитър, колкото повече блъскаше, толкова повече се задъхваше, а гласът му се извисяваше с наближаването на кулминацията му.

— Точно така… Точно така… Само така, само така се чука, малката!

Отвратен, Никълсън присви очи и заглуши звука. Не му бе необходимо на всичкото отгоре да слуша точно сега тези идиотски дрънканици. По-късно през тази седмица щеше да подготви един добре изпипан видеоклип, с времетраене около тридесет секунди, за да бъде доставен в дома на господин Суитър. Придружен с внимателно подбрано съпровождащо обяснение, от онези, които винаги вършеха чудесна работа.

Защото колкото и да искаха тези мъже да си плащат, за да ги нашляпат в съботната нощ или дори само за да чукат някоя жена, която никога няма да ги пита за какво си мислят след това, Тони Никълсън знаеше, че те винаги — винаги — са готови да платят още повече за привилегията да запазят онези малки, мръсни тайни единствено за себе си.

Всички — освен Зевс.