Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

56.

Махони съобщи по телефона новите ни координати, докато следвахме данните от джипиес системата, и се отклонихме от Белтуей авеню, за да продължим по Айзенхауер авеню. Стъмваше се, но шосетата още бяха натоварени с автомобили. Стотици хора всеки ден изминаваха десетки километри до работата си. Запитах се дали работното време от девет сутрин до пет следобед не се е превърнало в анахронизъм.

След около два километра по Айзенхауер авеню стигнахме до редица от напълно еднакви четириетажни градски къщи, подредени по дължината на улицата.

Една отбивка от авенюто беше отбелязана с табела, приветстваща посетителите на жилищния комплекс Авалон Камерън Кърт.

Джипиес системата ни поведе навътре през малък лабиринт от ниски постройки. Всичко беше на ниво, по последна мода, като онези новосъздадени „общности“, които притежаваха собствени източници. Но според Махони и лаптопа му наемите стигаха до небесата — три хиляди и петстотин долара на месец.

— Знаеш ли, леля ми живее на подобно място, във Веро бийч във Флорида. Позволяват им да имат максимум по два домашни любимци, но тя има четири малки, почти еднакви, кученца и ги разхожда поотделно, по две наведнъж.

Опитвах се да го слушам, докато не стигнахме до блока на Никълсън.

— Хей, Нед. Видя ли това? — На около петдесет метра пред нас тъмносин седан току-що потегли към шосето. — Това не е ли сградата на Никълсън?

Махони се надигна и затвори лаптопа.

— Тук трябва да е. Нека да проверим.

Другата кола ускори и се насочи право към нас. Успях да забележа, че имаше номера с регистрация от Вашингтон. Отпред пътуваха двама, а отзад още двама, които не се виждаха много добре.

Но когато ни задминаха, се вгледах по-старателно и само за секунда кръстосахме погледи с Тони Никълсън.