Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
I, Alex Cross, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Високи залози

Преводач: Стамен Стойчев

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Коректор: Мария Владова

ISBN: 978-954-26-1012-0; 954-26-1012-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6733

История

  1. — Добавяне

13.

Тази нощ заспах трудно и също така трудно се събудих. Опитвах се да се измъкна от примката на съня, докато закусвах с Нана, Бри и децата, но когато излязох от къщата, още не бях напълно разсънен. А това не вещаеше нищо добро, ако човек вярва в подобни неща.

За днес имах един ангажимент, който трябваше да изпълня — срещата ми с Марсела Уийвър. Преди три години разбиването на бизнеса й с високоплатени компаньонки беше най-крещящото заглавие по първите страници на всичките най-четени вестници, с което тя си спечели прякора „Мадам Белтуей“[1]. Списъкът с предполагаемите й клиенти никога не бе публикуван, но все още има влиятелни мъже, които не спят спокойно.

Оттогава тя се съвзе бързо и подобно на бившата съдържателка на публични домове Хайди Флайс, която стана телевизионен журналист, Марсела Уийвър участваше в популярно радиошоу и имаше два бутика за скъпо бельо. Говореше се, че хонорарът й в шоуто е пет хиляди долара. На час.

Но аз не се интересувах от това. Исках само мнението й за евентуалните убийства на компаньонки. След като се съгласих да присъства адвокатът й, тя склони да се срещнем в нейния апартамент.

Мястото беше разкошен мезонет, недалеч от булеварда „Дюпон Съркъл“ в Северозападен Вашингтон. Самата тя ми отвори вратата, облечена в наглед обикновени, но елегантни скъпи джинси и черен пуловер от кашмир. Носеше още диамантени обици и кръст, обсипан с диаманти.

— Как да ви наричам? Детектив или доктор Крос? — попита ме тя.

— Детектив, но съм впечатлен, че попитахте.

— Предполагам, че старите навици умират трудно. Винаги съм била много внимателна и съм проучвала всички, с които ще се срещам. — Усмихна се леко, приятелски, по-непринудено, отколкото очаквах от нея. — Влезте, детектив.

Във всекидневната ме представи на адвоката си Дейвид Шупике. Познавах го от няколко съдебни процеса, нашумели в града. Строг, намусен, оплешивял, олицетворение на стар ерген. Лесно бе да си представиш защо се е срещнал с Марсела.

Тя ми наля „Пелегрино“ във висока чаша и се настанихме на кожения диван, откъдето се откриваше гледка към целия град.

— Нека първо изясним това. — Плъзнах по масичката за кафе една от снимките на Каролайн. — Виждали ли сте я преди?

— Не отговаряй, Марсела. — Адвокатът понечи да ми върне фотографията, но госпожа Уийвър го спря. Вгледа се в снимката, след което му прошепна нещо на ухото и той кимна.

— Не я познавам — заяви тя. — Но трябва да ви кажа, че каквото и да ми струва, ако я познавах, нямаше да се вслушам в съвета на Дейвид. Наистина искам да помогна, ако мога.

Стори ми се искрена и реших да й повярвам.

— Опитвам се да разбера за кого е работила Каролайн, когато е била убита. Питам се дали можете да ме насочите нанякъде — добавих аз.

Докато обмисляше какво да каже, тя подви малките си боси ходила на дивана.

— Колко наем е плащала?

— Около три хиляди долара на месец.

— Е, това със сигурност не може да се изкара на улицата. Ако вече не сте го направили, проверете дали има профил в някоя от агенциите. Сега почти всички може да се открият в интернет. Макар че ако действително е била от висока класа, търсенето й може да се окаже доста трудно.

— Защо?

Тя се усмихна любезно.

— Защото не всяка девойка желае да обслужва клиентела, която използва Гугъл, за да си търси момичета.

— Имате право, макар че вече си отбелязах агенциите. — Харесвах тази жена, въпреки професионалната й кариера. — Какво друго?

— Ще помогне, ако се знае дали е работила на повикване, без повикване или и двете. Също така няма да е зле да се установи дали е имала някаква специалност. Като тиранична господарка, покорна робиня, лесбийски сеанси, масажи, групови изпълнения, такива неща…

Кимнах, но не ми беше никак лесно, дори напротив, ставаше все по-зле. Всеки обрат в този случай ми напомняше за нещо, което не исках да узная за Каролайн. Отпих глътка от минералната вода.

— А какво можете да ми кажете за самите момичета? Откъде идват?

— Пред вас ще го призная — колежанските вестници са моята златна мина. Тези хлапачки си въобразяват, че с всичко могат да се справят. Доста от тях вече презират мъжете. Някои искат просто авантюра. Пускам свои реклами на много места, но ще останете изненадан. — Тя посочи към джоба ми, където прибрах снимката на Каролайн. — С тази работа може да е плащала таксата си в юридическия факултет. Или дори медицинския, ако щете вярвайте. Едно от най-добрите ми момичета е бъдещ хирург. — Замълча, наведе се към мен и се взря в очите ми. — Съжалявам, но… Това момиче означава ли нещо за вас? Простете за въпроса ми. Ала изглеждате тъжен…

— Каролайн беше моя племенница — признах.

Тя отново се облегна на дивана и закри уста с пръстите си с безупречен маникюр.

— Никога не съм виждала следи дори от най-леко насилие, по което и да е от момичетата ми. Що се отнася до мен, този, който е направил това, заслужава да умре от мъчителна смърт.

Струва ми се, че вече бях казал достатъчно, но ако този адвокат не беше при нас, вероятно щях да споделя с Марсела Уийвър, че се чувствах точно по същия начин.

Бележки

[1] Белтуей е околовръстното шосе на Вашингтон. Тук смисълът е, че нейният бизнес обхваща цялата столица. Няма нищо общо с проститутките по магистралите. — Б.пр.